И"Изтощителна" - с тази дума преподаватели от училища по изкуства описват завършващата учебна година, по-голямата част от която премина в принудително онлайн обучение. Уточняват, че трудностите са били както за педагозите, така и за учениците и отчитат сериозно изоставане.

За разлика от общообразователните училища, в които - по твърдения на учители и на образователното министерство - дистанционните уроци не са довели до сериозни пропуски, за учениците с групови занимания като хорово пеене, танци, оркестри, струнни инструменти и др. изминалите месеци са практически изпуснато време, защото понятие "онлайн репетиция" няма как да съществува.

Учителите са песимисти, че пропуските могат да бъдат наваксани, но пък гледат с оптимизъм в бъдещето - стига да се продължи с обучението от там, където е зациклило, и то непременно присъствено.

Постановката на ръцете и настройването на инструментите са двете основни трудности, които са срещнали преподавателите по струнни инструменти с работата си с малките ученици онлайн. Според Десислава Костова, преподавател по виолончело в Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен, макар в някои дни да са били позволени присъствени занятия, все пак времето не е било достатъчно за малките деца. Причината - те сами все още не могат да си настройват инструментите, освен това във всеки час учителката коригира постановката на ръцете им върху инструмента.

Малките срещат трудности и с разчитането на нов материал, и с научаването на вече преподаденото в училище. "Може би за пиано, акордеон, е по-лесно - те са много по-различни от струнните, но за мен с виолончелото ми беше много трудно", разказа пред "Дневник", според която изоставането е голямо.

На същото мнение е и колегата ѝ по цигулка Елена Николова. "Като нетемпериран инструмент, при цигулката се изисква много дълга подготовка, за да може да се усвои целия гриф, цялото разнообразие на тонове. Нужна е пряка работа с детето, особено от 1 до 4 клас, защото в противен случай то страда от липса и на пример. Преподавателят изгражда и първоначалните му двигателни навици, които е важно да са правилни", посочи тя. Допълнителни проблеми са трудностите при четене на нотния материал и настройването на инструментите, за което се е налагало родители да ходят до дома й.

Учителят по корепетиция и съпровод Магдалена Начева разчитала да използва за свирене в реално време платформите в интернет, но се оказало невъзможно заради разминаването в звука. Намерила друг вариант - да записва своята партия съпровод на пианото, а децата да си я пускат и да свирят върху нея. "И това обаче не върши работа, защото малките деца особено са далеч от това ниво. Аз съм тази, която трябва да ги следи и да спира при някакви грешки, да ги изчаква", обясни тя.

С големите ученици било по-лесно, защото имат и дисциплината да свирят всеки ден, но и те имат нужда от наблюдение и контрол. Така, по думите й, единственото ефективно в онлайн условия се оказало преподаването на теория.

Различната скорост, с която звукът достига до децата през електронните платформи спънало и диктовките. Всичко вървяло изключително бавно зарази постоянната нужда от повторения, обобщава Даниела Траянова,

преподавател по солфеж и хармония. "В един учебен час в реално време аз правя по три диктовки, докато в онлайн обучението едва завършвахме една. Няма как да се развива и слух по този начин".

Всички преподаватели, с които "Дневник" разговаря, изразиха надежда повече да не се налага онлайн обучение. Според Магдалена Начева наваксването на пропуските е невъзможно. "Просто си продължаваме от там, докъдето сме стигнали преди дистанционното обучение, и се надяваме то да не се повтори", каза тя. Преподавателят по солфеж Даниела Траянова нарича "трагично" състоянието на учениците през май при връщането в клас: "Децата бяха забравили и да пеят, това се нарича интонация - чисто възпроизвеждане на звука от пианото. Как може да стане онлайн обучение по хармония и и солфеж? Никак", смята тя.

Виктория Беломъжова, който преподава пеене в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна, все пак тя е имала възможността с декларация за съгласие от родител да провежда индивидуални часове на живо. Редувала един час онлайн, другия - присъствено, и затова няма пропуски. Колегата ѝ по български народни танци в плевенското училище по изкуствата Илиян Илиев пък съсредоточил усилията си върху това да поддържа вече научените танци и да разучава нови индивидуално с децата. Казва, че след като се върнали в клас бързо наваксали. В крайна сметка е доволен, защото по време на онлайн обучението е занимавал децата повече с теория, за която иначе не оставало много време.

Даниела Траянова отчита умората, която се е натрупала у учителите и децата. "Когато сме в клас, диктувам нещо на пианото, децата записват, аз минавам и им посочвам грешките. В онлайн режим децата ми изпращат записа и аз трябва на всяко отделно да посоча грешките, това отнема цялото ми време. Ако днес имам 6 учебни часа, аз най-малко още 3 часа работя, за да проверявам и направя обратната връзка с всеки ученик. Това в училище отнема минути", обяснява тя.

При съпруга ѝ Пламен Пенов, който преподава графика в същото училище, затруднения също не липсвали: работата на учениците по графичните техники се е изчерпвала с гледане на клипове как се прави това, а живописците рисували по снимки. Сега ще трябва да наваксват.

Учителите обобщават, че превключването между онлайн с присъствено обучение е натрупало огромна умора и изнервяне у децата. "Стоенето вкъщи пък им създаде доста психични травми - станаха много по-неуверени, много по-чувствителни", отбелязва Елена Николова. Мнението ѝ споделя майката на петокласник в столичното музикално училище "Любомир Пипков", според която синът ѝ не изостанал, благодарение на присъствените уроци по флейта, но загубил мотивация и концентрация".

Според родители от столичното музикално училище всеки преподавател по инструмент сам е определял как да се провеждат занятията, като много от учителите дори по време на дистанционното обучение са викали учениците си на присъствени уроци. Пример за ефективно обучение онлайн даде майка на ученичка по флейта: "Учителката водеше уроците онлайн, когато нямаше друг начин. Твърдеше, че така е по-трудно да чува грешките, но тя е опитна и успяваше да схване кой къде има затруднения".

За сходен подход разказва Галин Атанасов, чиято дъщеря учи балет във варненското училище по изкуствата: преподавателката показвала движенията през уеб приложение, а децата трябвало да я следват. Понякога изисквала да се записват и да изпращат видео. По думите му е ясно, че за специализирани дисциплини като музика и танци този подход е крайно незадоволителен и неефективен. "Нашата дъщеря наваксваше с присъствени индивидуални уроци, когато мерките го позволяваха".

Според Сашо Минчев, баща на петокласничка в клас по пиано в софийското музикално училище, най-големият проблем е, че децата, които свирят, са останали без изяви и без публика.

Пред "Дневник" от Министерството на културата, под чиято егида са училищата по изкуствата, коментираха, че ще анализират резултатите от учебната година след нейния край. Оттам уточниха, че за част от класовете уроците свършват на 30 юни, а други имат практика до 15 юли. След това ще бъдат събрани доклади и отчети, резултатите от зрелостни изпити, от изпитите за професионална квалификация, от националното външно оценяване, от годишните оценки на класовете и от приема на нови ученици.

На въпрос имат ли пропуски учениците и как ще бъдат наваксани министерството увери, че "въпросът ще бъде изпратен до училищата и цитираната информация ще бъде събрана, в това число предприетите и планираните мерки на училищно ниво".