Настаняваме се удобно в стола на детството, наясно, че едва ли е подходящо да започнем с историите, създадени от майстора на ужаса. Не, че той не може да екранизира и "Пепеляшка". Може, но с обещанието, че "зрителите веднага ще видят труп в каляската."

А защо да не почерпим от собствения си опит като деца, оглеждащи се в нашата действителност, отразена в българското кино. Всъщност голяма част от авторите му пишат за възрастни, но с герои деца. Затова и често филмите ги наричат детски. Именно такъв е случаят с едни от най-знаковите сценаристи Братя Мормареви, които "приемат с удоволствие съдбата на детските автори". Творческият тандем стои зад едни от ключовите филми, направени "уж" за малките - "Изпити по никое време", "С деца на море", "Задачи с много неизвестни"...

Всъщност, именно покрай детското кино част от българските режисьори заобикалят цензурата, характерна за соцгодините и поставят своите критични идеи срещу системата, облепили ги зад уютната и безопасна детска гледна точка. Покрай това голяма част от продукциите за най-малките спокойно могат да се гледат в компанията на порасналите им родители, получили още един шанс да си припомнят миналото, в което може да са ядосали не една съседка, счупили нечий прозорец, покатерили се на чужда череша или скрили куче в чекмеджето си. Ето и 10 филмови предложения от българското кино, които можем да споделим с наследниците си.

Това е и може би най-известният детски български сериал с автори, посветили творчеството си на малките - Иванка Гръбчева и Братя Мормареви. В пет епизода банда хлапета, начело с Маляка и Пантата, воюват за детството си, за териториите, които възрастните безкомпромисно се опитват да им отнемат. Дали междублоковото пространство да бъде запълнено от паркинг или волейболно игрище е въпрос, който и днес предизвиква спор в обществото. А авторите последователно нищят поколенческите различия и се прекланят пред несломимия боен дух на малките, нечути от възрастните, но защитаващи позициите си с всички сили, сдобили се за крехката си възраст.

И кои други, ако не отново Братя Мормареви ще ни поведат из морските пътешествия на малкия Васко, който заради бас отплава с кораба, на който работи баща му, като вдига на крак службите по суша и вода. Премеждията на чаровното хлапе, изиграно от малкия тогава Иван Ласкин, са описани в шест серии и отдавна са се превърнали в класика и символ за свободата, която може да си позволи само непорасналият човек, правещ и невъзможното, за да следва себе си.

Възходите и паденията на растящите в училищен интернат са разказани в 3-серийния филм, режисиран от Петър Каишев, а отборите на децата са разделени на шахматисти и борци. Общото помежду им е невзрачно, но само до момента, в който единият отбор се заема да учи другия на своите умения. Поредно доказателство, че малките по-бързо "загряват" от възрастните, че външните различия не могат да попречат на истинското приятелство.

Един от малкото съвременни български сериали за деца ни повежда към морето под ръководството на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В осем епизода са разказани лутанията, игрите и любовните трепети на няколко деца, събрали се случайно в курортно селище покрай лятната си ваканция. Перипетиите им се простират из живописни морски пейзажи, наситени с романтични трепети и пиратски вълнения, а безгрижието навява спомени за детството от 90-те и "Синьо-то лято" на днешните родители.

Трагико-комичната анимация на Свилен Димитров ни запознава с кратката форма в киното, която доказва, че с "малко думи", може да се каже много. Макар късометражна, историята за жабата, която иска да лети, е любопитна особено и с факта, че не са много българските анимации за деца. Филмът точно улавя трепетите и борбеността на квакащия и симпатичен герой, тръгнал по нелекия и болезнен път в преследването на мечтата да види света от високо. А полетът на малката жабка след многото несполуки е наслада за сетивата, покрай съчетанието за сбъднатост и обреченост в клюна на щъркела.

По стъпките на приказките ни повеждат пак добре познатите сценаристи Братя Мормареви. Топлото им чувство за хумор разбърква представите, наследени от вълшебните истории за принцове и принцеси. Във филма, режисиран от Иванка Гръбчева нито едните, нито другите са особено привлекателни и героични. Затова пък персонажите забавляват с несръчността си, с детския си инатлък и увлекателно разопаковат идеите, че футболът е тръгнал от Англия, а киното ни, макар и малко, прави реверанс към космическата сага "Междузвездни войни" с летящи чинии и светещи мечове.

Трогателното приятелство между стария лютиер - чехът Георг Хених и малкия цигулар Виктор разказва режисьорът Дочо Боджаков. Историята е вдъхновена от "Балада за Георг Хених" на Виктор Пасков, който се превръща и в най-продавания български роман в чужбина. Филмът изследва нелекия избор на кого преподавателят да предаде занаята си при липса на талант у последователите му. Живеещ в самота, с неуредени документи, възрастният Георг е използван от уж верните си пораснали ученици, чиято посредственост е способна да затрие всички уроци, получени през годините.

Надеждата у Георг в последните му житейски дни се крепи на искрената вяра у невръстния Виктор, станал свидетел на кавгите между родителите си, но усетил чувствителността на стария майстор и запазил все още чувството за справедливост в сложния и неразбран свят. Изящен образ прави словашкият актьор Йозеф Кронер с ролята на чужденеца, говорещ сякаш на чужд език с уж най-близките си. Неговият голям принос в света на киното е спечеленият "Оскар" през 1966 г. за филма "Магазин на главната улица".

Близостта между Ваньо (Олег Ковачев) и неговият вуйчо (Апостол Карамитев) е неизбежна, най-вече защото именно този възрастен е единственият способен да възстанови справедливостта в очите на детето, загубило доверие в близките си след първия сблъсък със света на възрастните. Малкият герой нарамва хартиените доспехи в момент, в който са разклатени житейските му устои, виждайки как собственият му баща постъпва несправедливо. Подобен урок е тежка плесница, която деликатно описва сценарият на Валери Петров, а под режисурата на Борислав Шаралиев филмът успява да мине "между капките" и да избяга от цензурата, съпътствала тоталитарния режим.

С подобни нагласи и същия сценарист - Валери Петров, акустираме пак на родна територия, макар и на места изключително приказна. Режисьорът Зако Хеския ни пренася в не толкова привлекателното отделение по травматология, където малкият Леонид (Виктор Чучков) се сприятелява с парализирания актьор (Кирил Варийски), отрекъл се от живота заради претърпяна тежка травма.

И докато надеждата за щастие е кът по коридорите на болницата с изчерпалата се любов и претенциите на пациентите, представители на различната класова неравност, въпреки уж цялостното равноправие в онова време, двамата главни персонажи намират утеха в измислени истории за пирати и съкровища. Непринудено създаденото истинско приятелство между тях се оказва най-ефикасното хапче за лечение от болката и безнадежността. Какво по-добро послание, което да остави следа в онази крехка възраст, която всички се опитваме да не забравяме. И най-вече заради репликата, която удря право в сърцето: "Човек е най-човек като дете. После започва да се разваля."