- При децата в първи клас обикновено притеснението идва от сблъсъка с новата среда, която включва нови съученици, нови учители, нови правила. Някои първокласници се притесняват, че може да сгрешат и да получат забележка от учителя, а за други общуването с непознатите връстници може да донесе притеснения и изолация. Възможно е това да ги направи тревожни и да доведе до проблеми като отказ да посещават училище, физически оплаквания като главоболие, болки в корема, повръщане преди училище.

При тийнейджърите предизвикателството също е новата среда. При тях обаче по-силното притеснение може да дойде не от учителите, а от връстниците. С навлизането в пубертета групата на връстниците става все по-важна - младежите се сравняват постоянно с тях и се опитват да се впишат в заобикалящата ги среда. В това няма нищо лошо и е нормален процес в този период, но понякога това включва подражаване на околните и може да доведе до проблемно поведение като пиене, пушене, бягане от час, влошаване на успеха. За други младежи пък може да е трудно да открият себеподобни в новия клас и това да отключи притеснения, че не стават, че не са като другите, че не им е мястото там, което да се отрази негативно на самооценката им.

Преместването в нов клас предполага, че осмокласниците се разделят с приятелите си от старото училище и стария клас.

Всичко това е комбинирано и с бурните хормонални промени в тази възраст и прави процеса на адаптиране към новия клас още по-предизвикателен.

- Всяка промяна носи неизвестност и това поражда страхове. Важно е като родители да поговорим с децата за нещата, които ги притесняват. Обсъждането може и да не спре напълно страховете, но със сигурност ще ги направи по-малки. Ако децата не искат да споделят с нас, може ние да направим първата стъпка, като им разкажем за подобна ситуация от собствения си живот - например, когато сме били в първи клас или сме се преместили в гимназиален курс на обучение. По този начин ще им покажем, че не са сами в ситуацията и че това, което им се случва, е нормално и се е случвало и на нас.

При всяка промяна е важно все пак децата да имат елементи от ежедневието си, които са им познати. Затова в периода на адаптиране на първокласниците и осмокласниците е добра идея да им помогнем да се придържат към рутината си - например да лягат в един и същи час, да продължат да посещават спорт или курсове, които посещават отпреди, да продължат да се виждат със старите си приятели.

- Ролята на родителите е ключова - ние сме хората, на които децата разчитат най-много и те инстинктивно следят за нашите реакции и емоции в този момент. Ако ние показваме тревога или съмнение, че ще се справят, то веднага се предава на децата и тревожността им се увеличава. Затова е важно като родители да бъдем подкрепящи, без да ги осъждаме, критикуваме или пък да отричаме преживяванията им. Например неподходящо изказване е "Стига глупости, няма нищо страшно!", защото отрича преживяването на детето. Много по-удачно е просто да изслушаме детето си и да изразим увереност, че ще се справи.

Бихме могли да му дадем пример от собствения му живот, в който вече се е справило с подобна ситуация, като намиране на нови приятели, усвояване на труден учебен материал и т.н. Както споменах, в помощ на децата е, когато ние самите им разкажем за подобни преживявания, които сме имали. Така те се чувстват разбрани, нормализираме емоциите им ("и други хора са се чувствали като мен") и моделираме поведението им ("майка ми/баща ми е подходил/а така, ще опитам и аз").

- Добре е да следим за продължително потиснато настроение, чести гневни изблици, влошаване на успеха, затваряне в себе си. Всички те говорят, че вероятно детето ни изпитва дистрес и е важно да открием причината за него. Ако детето ни отказва да говори с нас, е възможно да се почувства по-свободно да сподели притесненията си на друг близък човек - треньор, любим учител, леля, чичо, брат или сестра.

Можем и да потърсим професионална помощ от психолог, ако детето ни продължава да показва изброените признаци и не успяваме да достигнем до причината за тях.

- При малките децата една от най-честите причини е срамежливостта, която обаче води до по-малък социален опит. Т.е. детето е срамежливо, което му пречи да общува активно с другите деца, следователно общува по-малко с деца, което пък води до по-малко на брой възможности да развие умения за общуване. Така се получава един затворен порочен кръг.

С порастването децата започват да бъдат все по-социално осъзнати - най-общо казано, да осъзнават как вероятно изглеждат в очите на другите. Така постепенно те започват да се сравняват с връстниците си, но и да се притесняват как ще бъдат възприети. Тази тенденция постепенно се засилва, така че в пубертета младежите са изключително чувствителни към реакциите на връстниците към личността им - дали ги харесват или не, дали ги намират за странни или за готини. Оттук започват и притесненията да не кажат нещо глупаво, да не се изложат, да не им се подиграят. Всичко това може да ги накара да избягват общуването със съучениците си: "По-добре да си мълча, защото мога да кажа нещо глупаво и всички да ми се подиграват."

- Ако сме родител на малко дете, е важно да не позволяваме на срамежливостта му да го лишава от възможности за общуване. Ако детето ни се притеснява от големи групи с деца, можем да организираме срещи за игри, но не и да оставяме детето да играе предимно самичко. Ако детето ни не знае как да инициира разговор, можем да му подскажем какво да направи, например: "Попитай детето как се казва", но не и да говорим вместо него.

Подходът при младежите е подобен - не трябва да оставяме притесненията им да ги лишават от възможност да общуват с връстници, защото така само ще затвърдим страховете им.

Или пък няма да успеят да развият умения да водят забавен разговор или да правят добре структурирани ("умни") изказвания. За да се почувстват по-уверени, можем заедно да си припомним моментите, в които са успявали да проведат разговор или да се запознаят с някого. Можем да споделим своя опит и трикове, които използваме, когато ние самите сме притеснени преди среща - например дълбоко дишане, броене наобратно, разглеждане на предметите из стаята и др. Добра идея е да отпразнуваме всяко малко престрашаване с хубав филм, специална вечеря или всичко, което тийнейджърът обича да прави.

- Като родители можем да помогнем на детето си да се интегрира в новия клас, като потърсим възможности то да прекарва повече време с новите си съученици. Може да организираме събирания вкъщи, да запишем детето на извънкласни занимания, които другите от класа посещават. Учителите могат да организират опознавателни игри в час на класа, излизане с класа или пък да помолят по-емпатичните деца - тези, които имат добро умение да се поставят на мястото на другия, да помогнат на новия си съученик да опознае класа и училището.