Вредят ли таблетите? Швеция иска да наблегне на хартиените учебници

Вредят ли таблетите? Швеция иска да наблегне на хартиените учебници

Вредят ли таблетите? Швеция иска да наблегне на хартиените учебници
След като малките деца в Швеция наскоро се завърнаха в училище, много от техните учители поставят нов акцент - върху печатните книги, четенето наум и упражненията по ръкопис - и отделят по-малко време на таблети, самостоятелните онлайн проучвания и умения за работа с клавиатура, пише "Гардиън".
Връщането към по-традиционните начини на учене е отговорът на политици и експерти, които се питат дали шведският хипердигитализиран подход към образованието, включително въвеждането на таблети в детските градини, е довел до спад в основните умения.
Шведският министър на училищата Лота Едхолм, която встъпи в длъжност преди 11 месеца като част от дясноцентристко коалиционно правителство, беше един от най-големите критици на цялостното възприемане на технологиите.
"Шведските ученици се нуждаят от повече учебници, каза Едхолм през март. Книгите на хартиен носител са важни за ученето."
Министърът обяви през август, че правителството иска да отмени решението на Националната агенция по образование за задължителни цифрови устройства в предучилищна възраст. То планира да отиде по-далеч и напълно да прекрати дигиталното обучение за деца под шест години, съобщиха от министерството за "Асошиейтед прес".
Въпреки че резултатите на учениците в Швеция са над средните за Европа що се отнася до уменията за четене, международна оценка на нивата на четене в четвърти клас, изследването за напредъка в областта на международната четивна грамотност (PIRLS), подчертава спад на резултатите сред децата в Швеция между 2016 г. и 2021 г.
През 2021 г. шведските четвъртокласници са получили средно 544 точки, което е спад от средните 555 точки през 2016 г. Въпреки това тяхното представяне все още поставя страната наравно с Тайван за седмия най-висок общ резултат от теста.
За сравнение, Сингапур, който оглавява класацията, e подобрил резултатите си по четене на PIRLS от 576 на 587 точки през същия период.
Някои пропуски в ученето може да са резултат от пандемията от коронавирус или да отразяват нарастващия брой ученици имигранти, които не говорят шведски като свой първи език, но прекомерната употреба на екрани по време на уроците може да доведе до изоставане на младите хора в основните предмети, смятат образователни експерти.
"Има ясни научни доказателства, че дигиталните инструменти по-скоро влошават, отколкото подобряват обучението на учениците", каза в изявление през август шведският Каролински институт, уважавано медицинско училище, фокусирано върху научните изследвания, във връзка с националната стратегия на страната за дигитализация в образованието.
"Вярваме, че фокусът трябва да се върне към придобиването на знания чрез печатни учебници и опит на учителите, вместо към придобиването на знания предимно от свободно достъпни цифрови източници, които не са били проверени за точност."
Бързото приемане на цифровите инструменти за обучение предизвика безпокойство и в Агенцията на ООН за образование и култура.
В доклад, публикуван през август, ЮНЕСКО отправи "спешен призив за подходящо използване на технологиите в образованието". Докладът призовава страните да ускорят интернет връзките в училищата, но в същото време предупреждава, че технологиите в образованието трябва да се прилагат по начин, който никога да не замества обучението лице в лице, ръководено от учители, и да подкрепя общата цел за качествено образование за всички.
Онлайн обучението е горещо обсъждана тема в Европа и други части на запад. Полша например току-що постави началото на програма за предоставяне на финансиран от правителството лаптоп на всеки ученик, започващ в четвърти клас, с надеждата да направи страната по-конкурентоспособна в технологично отношение.
В САЩ пандемията от коронавирус принуди държавните училища да осигурят милиони лаптопи, закупени с федерални пари, на ученици от началните и средните училища. Но все още има разделение по въпроса за дигиталното обучение, което е част от причината, поради която американските училища са склонни да използват както печатни, така и дигитални учебници, каза Шон Райън, президент на училищния отдел на САЩ в издателя на учебници McGraw Hill.
За да отговори на спада в резултатите в четенето в четвърти клас, шведското правителство обяви инвестиция на стойност 685 милиона крони (60 милиона евро) за купуване на книги за училищата тази година. Други 500 милиона крони (42 милиона евро) ще бъдат изразходвани годишно през 2024 г. и 2025 г., за да се ускори връщането на учебниците.
Не всички експерти обаче са убедени, че стремежът на Швеция се отнася единствено и само до най-доброто за учениците.
Критикуването на въздействието на технологиите е "популярен ход сред консервативните политици", смята Нийл Селуин, професор в университета Монаш в Мелбърн, Австралия. "Това е добър начин да се изкаже или сигнализира ангажимент към традиционните ценности."
"Шведското правителство наистина има основания да казва, че няма доказателства, че технологиите подобряват ученето, но мисля, че това е така, защото няма директни доказателства за това какво работи с технологиите, коментира Селуин. Технологиите са само една част от наистина сложна мрежа от фактори в образованието."