Над половината от гимназистите с нисък социален статус в България са склонни да се ограничат от демократичните си права и свободи, за да се въведе ред и сигурност. Като най-честа проява на гражданско участие младежите припознават личното дарение и ангажирането с благотворителна кауза, а основен проблем в училището за тях остава агресията и насилието.

Това показват данни от проучване за гражданското участие и ценности сред младежи от уязвими училищни общности на Института "Отворено общество - София", направено сред ученици от 8-и до 12-и клас.

В "уязвима училищна общност" авторите обобщават най-вече социалния статус на учениците и техните родители. Докладът уточнява, че често социалната уязвимост е съпроводена с ниско качество на заобикалящата физическа среда - лоша инфраструктура, транспортна достъпност и общото качество на живота.

Проучването е направено в края на 2022 г., а анализът се базира на анкетно проучване сред ученици от училища с висок дял на учащи от уязвими групи в цялата страна. Изследването обхваща две основни групи младежи:

Разпределението на респондентите по пол е равномерно, с лек превес на момичетата (51.68%) при младежите от български и турски етнически произход. При ромите анкетираните момчета са малко повече от момичетата (50.8%). Относително равномерно е разпределението на учениците по единични възрастови групи от 14 до 18 години (17%-21%), като делът на анкетираните под 14 години е най-малък - 5%.

Проучването е изготвено в рамките на проект "Интеркултурна академия за гражданско участие и толерантност", който Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" осъществява заедно с фондация "Институт Отворено общество - София", с финансовата подкрепа на Посолството на САЩ в България.

Над половината от младите хора са съгласни да се ограничат за кратко време от някои от демократичните права и свободи, за да се въведе ред и сигурност, едва 1/4 от тях не приемат такова решение, а други 23% се колебаят.

Основните проблеми в училището, които младежите открояват, са свързани с прояви на агресия и насилие - ученици, които си мислят, че всичко им е позволено (42%), липса на дисциплина (41%), агресия и насилие в училище (31%) и лоши взаимоотношения между учениците (27%).

Годишното глобално проучване на фондации "Отворено общество" - Барометърът на "Отворено общество", показва, че младите хора по света (поколението Z и милениалите) най-малко от всички възрастови групи вярват в демокрацията.

Като най-честа форма на гражданско участие почти половината от респондентите посочват направата на лично дарение или ангажирането с благотворителна кауза. Около една трета от респондентите са участвали някога в различни форми на училищна демокрация - организация на децата в класа или в училището.

Почти половината от младежите са отговорили, че в близко бъдеще ще участват в благотворителна инициатива. На второ място респондентите отбелязват желанието си да участват в защита на деца от насилие.

Готовността за активно участие в граждански инициативи сред трите най-големи етнически групи е сходна, се пише в доклада. Българите по-често изразяват желанието си да се присъединят в екологични дейности, както и да участват във вземането на решения от деца и младежи на местно и регионално ниво. Ромските младежи се вълнуват повече от правата на децата и защитата от насилие. Каузата за правата на децата е по-значима и за респондентите от турски етнос, отколкото за анкетираните от мнозинството.

Основната пречка пред младите за това да не участват в решаването на въпросите, които ги засягат, е, защото младежите са на мнение, че възможностите за участие са само формални (41.59%).

Втората бариера, която респондентите посочват най-често, е страхът от правене на грешки (37.44%). Според авторите на доклада този проблем е свързан със слабостите на образователната система, семейното възпитание и обществени ценности, които не насърчават младежите да бъдат предприемчиви и инициативни и свързаните с тези качества умения за поемане на риск и учене от предходен опит. Младите хора и децата знаят какво искат, но не знаят как да го постигнат отговарят близо 35% от респондентите. Според 27% от анкетираните младите хора и децата не вярват, че мнението и позициите им имат значение.

Най-често ролевите модели за анкетираните младежи са от сферата на развлекателната индустрия и по-конкретно поп-фолк изпълнители, както и от спорта. В тази сфера като отговор анкетираните посочват футбола, останалите спортове са много по-слабо представени, отбелязват авторите. Младежите посочват като свои ролеви модели повече знаменитости от България, отколкото от чужбина.

Младежите се възхищават от някого най-вече заради неговите професионални постижения или заради това, че са популярни. Случаите, в които определени личности са харесвани и посочвани сред анкетираните заради техни убеждения, каузи и позиции, са относително по-редки.