КНСБ иска оставката на зам.-министър на образованието
Синдикатът "Висше образование и наука" към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) настоява за оставката на зам.-министъра на образованието и науката Генка Петрова, каза за "Дневник" Лиляна Вълчева, председател на синдиката. Причината е, че обещаните увеличени възнаграждения на университетските преподаватели са забавени, а синдикатът обвинява Петрова в лобизъм в полза на медицинските университети.
Изплащането на увеличените възнаграждения на академичния състав в държавните университети трябваше да влезе в сила със задна дата от 1 август, но поради спор за това как средствата да бъдат разпределени между медицинските и останалите висши училища процедурата се бави, каза Вълчева. Обясни, че някои медицински университети са завишили изкуствено броя на щатните преподаватели, за да получат по-голямо финансиране.
| "Проверката е работа на заместник-министъра, която обаче лобира в полза на медицинсите университети", допълни председателят на синдиката. Петрова е професор и главен секретар на Медицинския университет в София. |
В петък (6 октомври) до медиите беше разпространено отворено писмо от синдиката "Висше образование и наука" до премиера Николай Денков, министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и председателя на Комисията по образованието и науката Красимир Вълчев.
От писмото става известно, че е забавено изплащането на увеличението с 20% на заплатите на асистентите с приетото решение от септември на Министерския съвет.
През септември правителството отпусна 16 млн. лв. за увеличение на заплатите на академичния състав във висшите училища със задна дата - 1 август. Така заплатата на асистентите се увеличава от 1500 до 1810 лв. Допълнителните пари трябваше да бъдат предоставени на 33 държавни университета с общо над 12 хил. души академичен състав, в това число 2401 асистенти, според съобщението на Министерския съвет.
Вълчева каза, че допълнителните средства са отделени в политика по доходи и те трябва да са съобразени с най-ниската заплата - тази на асистентите. Допълни, че средствата не са дадени, за да се разпределят равномерно между висшите училища, а между броя на академичния състав, който е с най-ниски възнаграждения в някои университети. По думите й това са две трети от висшите училища.
Тя заяви, че целият академичен състав ще бъде ощетен, защото заплатите на асистентите са определящи за формирането и на останалите възнаграждения.
Заплатите на преподавателите са "в невероятни неравенства", каза тя, и даде пример със средната брутна заплата към декември 2022 г. - от 1400 лв. в един университет и 3700 лв. конкретно в Медицинския университет в София. Дава пример и с възнагражденията на професорите. В Софийския университет те получават 1800 лв., а в медицинските университети заплатите на професорите надхвърлят 4 хил. лв. Медицинските университети разполагат с по-големи средства поради високия коефициент на това направление, каза Вълчева.
| Подчертава, че в предложения от синдиката вариант за разпределение на бюджета са отделени пари и за заплатите на асистентите в Медицинския университет в София, които по думите й са много по-ниски от тези на останалите длъжности в университета. |
В съобщение до медиите от Министерството на образованието и науката казаха, че ведомството е разработило над 10 предложения за разпределение на тези допълнителни средства, които са предоставени на държавните висши училища, на Съвета на ректорите и на синдикатите.
Минималната заплата на асистентите става 1810 лв.
"След остра реакция от Асоциацията на медицинските университети и след среща с председателя на Съвета на ректорите към момента МОН е предложило за одобрение на синдикалните организации минимално променен вариант, за който се очаква тяхното становище. Средствата могат да бъдат преведени още следващата седмица, ако този консенсус бъде постигнат между тях", допълват от министерството.
Вълчева каза, че от синдиката не са съгласни с предложения вариант и че днес предстои среща между профсъюза и министерството.