Евгения Пеева-Кирова, "СофтУни БУДИТЕЛ": Добрият учител е ефективен мениджър - намира как ученикът да е мотивиран

|
Евгения Пеева-Кирова се занимава от години с управление на иновативни инициативи в областта на образованието. Между 2010 и 2019 г. беше начело на неправителствената организация "Заедно в час", чиято мисия е да развива учители и училищни екипи да въвеждат добри практики за подобрение на образованието. Почетен член е на съвета на директорите на едноименната фондация. В момента е изпълнителен директор на гимназията "СофтУни БУДИТЕЛ". От май до септември 2021 г. беше зам.-министър на образованието и науката в първото служебно правителство на Стефан Янев.
Професионалната гимназия "СофУни Светлина" смени името си на "СофтУни БУДИТЕЛ" и заедно с това обяви, че поема по пътя на нова философия за обучението. В какво се изразява тя?
- Философията ни на обучение е на практика да живеем нашите водещи ценности - "Ученикът в центъра" и "Качество" на образователния процес, базирани на училищна култура на високи постижения. От началото на ноември собствениците на училището са изцяло създателите на "СофтУни". Разделихме се с изначалните партньори от съдружието - образователна група "Светлина", с които през първите 5 години сме положили основите на един неповторим замисъл за гимназиално образование в България.
Гимназията е с професионална насоченост, но е частна, а такива са много малко в страната. При нас специалностите и направленията са много и са разделени в три основни професионални области - програмиране, дизайн и дигитален бизнес. Учебните планове са изцяло съобразени с актуалните тенденции в технологичната индустрия, а учебното съдържание и подход се актуализират.
Когато създадохме гимназията, амбицията ни беше наред с обучението по съвременни и практични професионални знания и умения да осигуряваме билингвално образование, да развиваме холистично учениците. Дадохме си сметка, че сме си дали много обещания, които са изключително трудно изпълними за едно новостартиращо училище. Основната ни задача за следващия период е целите ни да не са просто амбициозни, а реалистични.
Промяната в името и в собствеността са свързани с това желание - да се утвърдим като лидер в гимназиалното образование в България. Неслучайно нарекохме училището БУДИТЕЛ (Българско училище за дигитални иноватори и технологични лидери). |
Концепцията ни за обучение има три основни стълба. Първият е как да усвоят учениците ни умения, знания, и нагласи за успех в професията. Вторият е как да развият когнитивни и аналитични умения, така че да са критично мислещи хора и да могат да работят адекватно с изкуствения интелект, който не може да използваш полезно, ако нямаш уменията да анализираш, да поставяш фактите в контекст. Третият аспект, който наричаме "Аз и другите", подкрепя учениците ни как да опознават собствените си емоции, да работят успешно с други хора, как да формулират целите си, така че да виждат смисъл в нещата, които учат.
По данни на образователния министър над 90% от закритите заради липса на кандидати паралелки през тази учебна година са професионални. Държавата има амбиции през следващата поне 160 хил. деца да се обучават в професионални паралелки, но как това обучение може да се превърне в по-привлекателно за родителите и учениците?
- Има все още нагласи сред семействата, че професионалното образование не е престижно, особено традиционното образование, което е свързано с работата в селскостопанския и производствения сектор. В същото време във времената на изкуствения интелект именно този вид работа става все по-търсена и човешкият фактор е все по-ключов. Когато ръководех "Заедно в час" и пътувах из страната, ми правеше впечатление, че всички работодатели търсят кадри, които са целенасочено подготвени за работа в индустрията, а гимназиите не успяват да ги осигурят.
Има много сериозна пропаст между подготовката и уменията, които се формират в професионалното образование, и това, което работодателите търсят.
В модерни специалности като нашите учебните планове на Министерството на образованието (МОН) изостават в определянето на видове предмети, брой часове, тежест на определени дисциплини спрямо други. Професия приложен програмист например има един от най-модерните учебни планове и е разработена съвместно с индустрията, но има нужда постоянно да се актуализира. Проблемът в образованието е, че сега дефинираме един учебен план и по него се върви следващите 5 години, а в тази индустрия само за половин година всичко е ново.

"Образованието да развива силните страни на детето": учители и експерти обсъждат добри практики за обучение
От следващата година предстои изграждане на STEM центрове (специални кабинети по наука, технологии, инженерство и математика) във всички 2271 училища в страната, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. Какви предимства дават тези кабинети?
- Предимствата са такива, каквито ги направят хората вътре. В моето битуване в образователната система в България от 2010 г. насам съм видяла много иновации - в началото бяха електронни дъски, после бяха кабинети, оборудвани с компютри, сега са STEM центрове. За съжаление, често съм виждала тези кабинети да стоят заключени и неизползвани. Причината е била именно липсата на подкрепа за хората в училище - как да намерят правилния начин да използват оборудването и да са спокойни, че учениците няма да разрушат материалната база, а ще я използват по предназначение. Не съм видяла ученик, който целенасочено да руши, защото обича да руши, но съм видяла ученици, които не са мотивирани и не познават как да ползват по предназначение технологиите, защото не е имало подходящ подход да им бъде обяснено.
Най-важната инвестиция е снабдяването на учителите с нужните умения и подготовка, за да могат да използват центровете по предназначение, а не мисля, че това е в достатъчна степен заложено в мерките по Плана за възстановяване и устойчивост.
Инвестициите за повишаване на квалификацията на учителите са големи в България, но те не водят до качествените подобрения
В нашето училище в момента няма оборудван STEM център, имаме STEAM предмет, който обединява основните предмети по науки - химия, биология, физика. Разбира се, имаме посока да създадем и център, но за нас е много по-важно учителите ни да са добре подготвени. По-важно е да се преподават интердисциплинарно тези предмети, отколкото просто да оборудваме едно пространство, което не можем да напълним с реално съдържание и живот, защото учителите не са подготвени в това.
Част от учениците са на мнение, че е въпрос на време изкуственият интелект да ги направи излишни на пазара на труда. Имат ли почва такива опасения?
- Разбира се. Всеки, който не е актуален и не може да се адаптира, има абсолютна причина да го е страх. Времената ни са несигурни, непредсказуеми, технологиите и науката напредват изключително бързо. Ако ние нямаме уменията, с които да знаем как да сме актуални, как да следим тенденциите и какво ни дава добавена стойност като хора, наистина ще сме подвластни на външните сили.

Антоанета Василева, Център за безопасен интернет: Онлайн тормозът заплашва децата от момента, в който имат телефон
Както казва Светлин Наков, един от основателите на "СофтУни" и "СофтУни БУДИТЕЛ", изкуственият интелект е инструмент да увеличиш настоящия си капацитет. Ако използваш капацитета си ограничено, изкуственият интелект още повече ще те ограничи, защото ще си по-подвластен на фалшиви новини, анализи и съответно на решения, които изкуственият интелект предоставя. Ако умееш да поставяш под въпрос информацията, която получаваш, да проверяваш отговорите дали са правилни спрямо твоите критерии и цели, тогава изкуственият интелект ще те направи много по-ефективен.
Образователни експерти са на мнение, че бъдещите учители трябва да се превърнат от "пазачи на знанието" в "хореографи на ученето". Съгласна ли си с подобна формулировка и каква е ролята на учителя в бъдеще?
- Надявам се учителят да достигне до тази смела визия. Изискват се много комплексни умения. На първо място се изисква да излезеш от някакви предварително начертани рамки, да не чакаш някой да ти предписва как точно да направиш нещата, да си сетивен за индивидуалността на участниците в колектива, на ансамбъла, на който ще направиш хореографията.
Учителите на бъдещето и учителите на настоящето, които са истински вдъхновяващи за учениците, са точно такива - успяват да намерят индивидуален подход към всеки ученик, макар и в по-голяма група. Задачата им е като на един ефективен мениджър: да намери най-добрия начин всеки човек в екипа да напредва и да се чувства уверен и мотивиран да учи. |
Предизвикателството в днешната образователна система е, че предписани "отгоре", целите се поставят по един и същ начин за всички ученици, независимо откъде те тръгват, какви са вътрешните им цели и нагласи, и ги мерим с един аршин, най-вече чрез знания, които се запаметяват. Изследванията на PISA показват, че повече от половината ученици в гимназиална възраст са функционално неграмотни и това е истинският проблем в нашето образование, за което вече 15 години говорим и борим, но не напредваме. С повишените заплати на учителите не решаваме този проблем.
А как можем да решим проблема с ниската функционална грамотност?
- Ключът са хората. Ненапразно приоритетът, който си поставих, когато поех училището, е да създам нова структура в гимназията - екип за професионално развитие и подкрепа на учителите. Основната му задача е да диагностицира къде са нашите учители в момента - като ниво на увереност, умения и като знания, но не просто по предмета си, а по това да поставят подходящи урочни цели, които са мотивиращи и съобразени с актуалните знания, умения и интереси на учениците. Да управляват ефективно културата в класната стая и взаимоотношенията между учениците, да им вдъхват увереност, че могат да си поставят и постигат високи цели за лично развитие, да наскачат себе си.

България е лидер в ЕС по броя на чуждестранни студенти в специалност "Медицина"
Начинът, по който се инвестира в учителите в образователната ни система, не съответства на нуждите на децата и на индивидуалността на всеки учител. Ако искаме всеки ученик да бъде мотивиран и да напредва със своето темпо към целите в националните стандарти, трябва да можем да прецизираме конкретните задачи пред него в зависимост от нивото му, така че да не се чувства неспособен.
Пътят за успех за немалка част от учениците е по-скоро да свалим летвата в началото и постепенно да повишаваме с пълната увереност, че всеки ученик може да постигне поне средните нива на ключови умения за успех, сред които е и функционалната грамотност. Имам изключително любим цитат от опитен специалист по темата за човешката биология и невропластичността (как мозъкът учи и се променя):
"Най-добрите учители са тези, които задават въпроси, на които учениците им могат да отговорят." |
Когато ученикът може да отговори, той е мотивиран да продължи. Това стимулира инициативността и любопитството, желанието за учене. Ако въпросите са прекалено трудни, научава единствено, че се проваля. Начинът, по който традиционно се обучават учителите в България, наред с учебните планове и програми, ги фокусира върху това да задават цели и въпроси, които предпоставят провала на една голяма част от децата.