Най-големият дял от българските деветокласници, участвали в теста на PISA през 2022 г., са с добър икономически и социален статус. Те имат по-високи резултати по математика, в сравнение с децата в неравностойно положение. Постиженията им обаче са по-ниски от тези на връстниците им със същия статус от други, сходни на България, държави.

Това показва докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за резултатите от изследването PISA. Данните, оповестени на 5 декември, потвърждават един от ключовите проблеми, за който наблюдатели говорят от години - тежките образователни неравенства в страната. В допълнение, само половината български ученици казват, че всеки ден са имали виртуални часове по време на пандемията от COVID-19, въпреки мерките на държавата да въведе обучение в дистанционна среда.

Проучването PISA обхваща 15-годишни ученици от цял свят, като оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот. Основната оценявана област на последното издание на PISA от 2022 г. е математическата грамотност. Тестът проверява също уменията за четене и природни науки. Резултатите показаха, че над половината български деветокласници нямат умения да се справят с проблеми от ежедневието.

Изследването съдържа и въпросници, които дават допълнителна информация за учениците, техните нагласи, семейната среда, техния опит в училище.

В България близо 30% (най-големият дял) от участниците са били в най-горната част на социално-икономическата скала. Средният им резултат по математика е 472 точки. За сравнение учениците в Естония с подобен социално-икономически статус постигат 544 т. За Япония резултатът е 543.

Индексът на PISA за икономически, социален и културен статус може също да се използва за подреждане на учениците от най-необлагодетелстваните към най-облагодетелстваните в рамките на всяка страна и икономика. Учениците са разпределени в четири групи. Всяка от тях представлява 25% от 15-годишните ученици във всяка държава или икономика.

В България социално-икономически облагодетелстваните ученици имат значително по-добри резултати по математика, в сравнение с децата в неравностойно положение. Разликата между двете групи е 108 точки, а това е повече от средната разлика в страните от ОИСР - 93.

Около 7% от учениците в неравностойно положение в България са успели да постигнат резултат в най-високата четвърт на резултатите по математика. Средно в страните от ОИСР 10% от учениците в неравностойно положение са постигнали най-високите резултати по математика в собствените си страни.

Между 2012 г. и 2022 г. разликата в резултатите по математика между в най-високия и най-ниския сегмент от учениците по отношение на социално-икономическия статус остава стабилна в България, както и средно в страните от ОИСР.

Допълва се, че тези неравенства се задълбочават и от съществените разлики между резултатите на учениците, групирани според вида на училището, в което учат. "От една страна, малко на брой училища показват сравнително високи средни резултати в PISA, но, от друга страна - налице е сравнително голям брой училища с преобладаващ брой ученици с ниски постижения."

Скалата на PISA има няколко равнища, измерващи уменията на учениците. За критичен праг се смятат резултатите под второ равнище. То отговаря на минимума умения, които ученикът трябва да придобие до края на средното си образование. Това значи, че учениците могат да използват основни алгоритми, да тълкуват прости текстове. Учениците, които достигат най-високите равнища - пето и шесто, могат да работят ефективно с математически модели за сложни ситуации, да разбират и тълкуват абстрактни текстове.

В 40 държави момчетата показват по-добро представяне по математика, в сравнение с момичетата. В други 17 държави е обратното, а в останалите 24 държави не се наблюдават значителни разлики в постиженията, отбелязва докладът. По четене момичетата имат по-високи резултати в 79 от 81 държави.

В България делът на слабо представящите се е сходен сред момчетата (55%) и момичетата (52%) по математика. По четене обаче делът е по-голям сред момчетата (59% от момчетата и 46% от момичетата са постигнали резултат под ниво 2 по четене).

Делът на учениците, достигнали високите равнища по математика, е по-голям при момчетата (4%), а при момичетата - 3%. Високи представяния по четене - ниво 5 и 6, са демонстрирали повече момичетата (3%). Постиженията на момчетата в тази област са по-ниски с един пункт.

Между 2012 и 2022 г. успеваемостта по математика спада в сходна степен сред момчетата и момичетата в България.

Близо 80% от учениците заявяват, че лесно се сприятеляват в училище, а 75% чувстват, че принадлежат към училището. В същото време всяко четвърто дете съобщава, че се чувства самотно, а близо 28% от учениците казват, че се чувстват като аутсайдери.

В сравнение с 2018 г. чувството за принадлежност на учениците в училище се е подобрило в България, коментират от ОИСР.

В България 12% от учениците съобщават, че не се чувстват сигурни на път за училище. Едно на всеки десет деца не се чувства в безопасност в класните стаи в училище, а 14% от учениците съобщават, че не се чувстват в безопасност на други места в училище, като например в училищния коридор, тоалетната или кафене.

Всяко четвърто момиче и всяко пето момче казват, че са били жертва на тормоз поне няколко пъти месечно.

Средно в страните от ОИСР делът на учениците, които не са доволни от живота, се е увеличил от 11% през 2015 г. на 16% през 2018 г. и 18% през 2022 г.

В България 64% от учениците съобщават, че в повечето уроци по математика учителят проявява интерес към обучението на всеки ученик, а 66% казват, че преподавателят оказва допълнителна помощ, когато учениците имат нужда от неs. През 2012 г. съответните дялове са 75% и 70%.

Много ученици заявяват, че има проблеми с дисциплината в часовете по математика. Около 41% от учениците казват, че не могат да работят добре в повечето или във всички часове по математика (средно 23% за страните от ОИСР). Всеки втори ученик не слуша какво казва учителят, а 46% от тях се разсейват с цифрови устройства.

Само половината ученици в България (55%) съобщават, че са били подпомагани ежедневно чрез виртуални часове на живо по програма за видео комуникация. Малко над 20% от учениците казват, че всеки ден са били питани от някой от училището как се чувстват.

По време на дистанционното обучение 44% от учениците в България са имали проблеми поне веднъж седмично с разбирането на училищните задачи и 35% от учениците с намирането на някого, който може да им помогне (средни стойности за ОИСР: 34% и 24%).