Ако името ти е Волфганг Амадеус Моцарт, по всяка вероятност мнението ти по музикални въпроси ще бъде прието без каквито и да било възражения и цитирано като възможно най-достоверно. Това е причината да приемаме органа - най-големия, най-величествения и най-въздействащия музикален инструмент, за Краля сред неговите събратя - титлата му е дадена именно от великия Моцарт.

Един от най-старите музикални инструменти е създаден още през III век пр. н. е. в Александрия, като първообразът му е воден орган, наречен хидравлис. Инструментът е ползван предимно по време на игри и състезания из Древна Гърция и Древен Рим. Постепенно навлиза в западния свят и намира своето място в религиозната музика, където е най-широко употребяван и до днес.

Органът разполага с няколко клавиатури, наречени мануали, като броят им обикновено е три или четири, но може да стигне и до седем. Освен тях характерно за инструмента е свиренето и с крака на така наречената педалиера, която си има собствено петолиние в нотните партитури за органова музика.

Въпреки приликата с пианото, органът се отличава значително по отношение на начина на изпълнение на музика, защото при него звукът не се променя със силата на натиска върху клавишите. Промяната се постига с регистрите, които са разположени от двете страни на мануалите под формата на бутони или бутала. Регистрите активират различни комбинации от тръби, откъдето се чува звукът. Тръбните органи могат да бъдат огромни съоръжения с по над 10 хил. тръби.

Когато се говори за органа, обикновено се има предвид класическия тръбен орган, който най-често изниква в съзнанието поради внушителния му вид. Неговата конструкция и инсталация представляват грандиозно начинание, но затова съществуват други по-малки и преносими негови разновидности като хармониума, електронния орган, Хамонд орган, както и средновековните позитив и портатив.

Интересен представител на органовото семейство е киноорганът, който е бил особено популярен в американските кина до средата на 30-те години на ХХ век в САЩ, където са били инсталирани около 7 хил. такива инструмента. Основната им функция е била да озвучават немите филми, но освен характерните тембри на органа, те са разполагали и с възможността да възпроизвеждат звук на различни ударни инструменти, пиано, както и други звукови ефекти.

Органовата класическа музика е създадена основно през епохата на барока,като видни композитори, творили за инструмента, са Джироламо Фрескобалди, Йохан Пахелбел, Дитрих Букстехуде и, разбира се - Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел.

Традицията продължава и до днес, но нов връх в интереса към инструмента се забелязва през романтизма, когато Антон Брукнер и Цезар Франк създават своите шедьоври за орган. Едно от най-забележителните произведения е Симфония №3 или Органовата симфония от Камий Сен-Санс, който посвещава творбата си на друг изключителен органист и негов близък приятел - унгарския виртуоз Ференц Лист.