Недомислени промени на държавата спъват кандидат-студентите по медицина

Училищни директори и преподаватели критикуват промените в състезателния бал за прием в медицинските специалности, според които оценките по химия и биология от първи гимназиален етап - от 8-и до 10-и клас, ще бъдат определящи. Сегашните единайсетокласници, които първи ще кандидатстват по новите правила, тепърва разбират за изискванията, а в същото време нямат право да се явят на изпит, за да повишат оценките си от първия гимназиален етап. Директори подчертават, че въведените мерки обезсмислят профилираното обучение във втори гимназиален етап по природни науки.
На 20 декември правителството прие промени за образуването на състезателен бал за специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация". Тогава Министерският съвет съобщи, че оценките по биология и химия от дипломата за средно образование няма да участват в бала. Като мотив беше посочено, че не всички ученици изучават тези предмети заради профилирането в 11-и и 12-и клас. Премахнато е още изискването оценката от матурата по български език да е балообразуваща.
Според новите правила състезателният бал ще се образува от утроената оценка от кандидатстудентските изпити по химия и биология, както и оценките по тези два предмета от 8-и до 10-клас. Конкурсните изпити също ще съдържат материал от тези учебни години.
Промените ще влязат в сила от учебната 2025/2026 година, а настоящите единайсетокласници ще са първите, които ще кандидатстват по новите правила.

"Икономика", "Педагогика" и "Медицина" са сред най-предпочитаните специалности от студентите
В последните години интересът на зрелостниците към медицинските специалности се засили, а медицинските университети поставят високи критерии за прием. Например изискванията за прием в тези три специалности в Медицинския университет в София досега включваха сбор от оценките от зрелостния изпит по български език и утроени оценки от положените кандидатстудентски изпити по биология и химия, а максималният бал е 42.
Ощетени са сегашните единайсетокласници
"Дете, което в първия гимназиален етап една от годините е имало оценка, различна от шест, в момента не може да се яви на такъв изпит за промяна на оценката, поне да опита, за да може да си поправи тази оценка", коментира пред БНТ Ивайло Ушагелов, директор на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов".
"За тях влакът е тръгнал, което е напълно нечестно", казва и учителят по химия в гимназията Наско Стаменов.
Справка на "Дневник" в Наредба №11, определяща оценяването на резултатите на учениците, показва, че учениците имат право да се явят на изпит, за да променят годишната си оценка по предмет или модул, като се допуска полагане на изпит до три учебни предмета.

България е лидер в ЕС по броя на чуждестранни студенти в специалност "Медицина"
Това право имат само учениците, които завършват определен образователен етап - в 7-и клас, както и при завършването на първи гимназиален етап в 10-и клас и втори в 12-и клас. Според наредбата завършилите 10-и клас могат да се явят на изпити за промяна на оценка от 8-и, 9-и и 10-и клас, а зрелостниците могат да положат изпит по предмет само от 11-и и 12-клас.
Ползата от профилираното образование се губи
Според Ушагелов новите правила изцяло обезсмислят профилираното обучение във втори гимназиален етап по природни науки, което предлага по-високо ниво на изучаваните дисциплини. "Не може просто с лека ръка да се зачеркне един цял закон, един цял етап - това е вторият гимназиален етап на средното образование", казва директорът.
През 2016 г. образователното министерство реши да въведе профилираното обучение в единайсети и дванайсети клас, като профилиращите предмети се изучават минимум по 4 учебни часа седмично. Профилите са 11 и предлагат засилена подготовка по природни науки, математика, хуманитарни науки, музика и др.
По думите на директора кандидатстудентските изпити ще бъдат на по-ниско ниво, тъй като ще обхващат материал от 8-и до 10-и клас, а това ще доведе до по-малко подготвени кандидат-студенти.