Тези въпроси зачестяват всяка година в периода на кандидатстудентските кампании за прием във висшите училища. Зрелостници и техните родители се допитват до непознати във форуми и фейсбук групи, а причината - повечето от големите университети не оповестяват публично справки за минималните балове в различните специалности, въпреки че информацията интересува хиляди младежи. Данните не фигурират и в справочниците за кандидат-студенти на университетските издателства, както е в аналогичните издания за гимназиите.

Университетите обясняват, че никога не са имали практика за оповестяване на данните и че нямат регламентирано задължение за това. Администрациите твърдят, че това може дори да обърка кандидат-студентите заради разликите в отделните години.

Според преподаватели минималните балове не са показателна информация заради разликите в нивото на трудност на матурите всяка година. Признават обаче, че държавната субсидия, която получават висшите училища за обучението на студентите, кара университетите да понижават критериите си, а стремежът за набиране на повече кандидат-студенти е довел до понижаване на изискванията за прием. Така, например, се оказва, че тройка от матурата е достатъчна за прием в специалност като квантова физика.

Информацията за състезателните балове в края на всяка кандидатстудентска кампания не се публикува на сайтовете на Софийския университет (СУ), Техническия университет - София, Университета за национално и световно стопанство (УНСС), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Югозападния университет "Неофит Рилски" и др.

Други висши училища все още обявяват данните за минималния приемен бал. Университетът по архитектура, строителство и геодезия например публикува на сайта си таблица, която показва минималните балове по специалности в разделението "Новини за кандидат-студенти".

Медицинският университет в София съобщава класирането на студентите на сайта си за всички специалности от трите етапа на класиранията, както по държавна поръчка, така и в платена форма на обучение. Таблиците включват входящите номера на студентите и състезателния им бал. Пресцентърът на висшето училище уточни за "Дневник", че това става по решение на университета с цел улеснение на кандидат-студентите и не е изрично регламентирано в правилник.

Обявяването на минималните балове за прием в университетите не е регулирано в националната нормативна база - това посочва Матилда Александрова, зам.-ректор по учебната дейност на УНСС, в отговор на въпроси на "Дневник". Допълва, че кандидат-студентите могат да получат тази информация, като подадат запитване до университета в писмена неанонимна форма.

Пресцентърът на Великотърновския университет обясни пък, че публикуването на минималните балове на сайта би довело до объркване и добави, че такава практика никога не е имало във висшето училище.

Пресцентърът на Софийския университет уточни, че минималните балове на новоприетите студенти се публикуват в личните профили на кандидат-студентите, но не отговори на въпроса на "Дневник" защо тази информация не се обявява на сайта на висшето училище. В профила си кандидат-студентът може да види минималния бал на последния приет студент в специалностите, които са посочили като желани, но само за годината, в която се кандидатства. Причината е, че през годините се променят оценките, част от състезателния бал, уточняват от СУ.

Пресцентърът на Техническия университет не отговори на въпроса на "Дневник" каква е причината да не се обявяват минималните балове.

Проф. д.с.н. Цветан Давидков, преподавател от Стопанския факултет на Софийския университет, коментира пред "Дневник", че според него минималните балове не могат да бъдат надежден ориентир за кандидат-студентите и не дават ценна информация. Посочва, че през годините нивото на трудност на зрелостните изпити е различно, а това води до по-високи или по-ниски средни резултати и променят общата представа. Има промени и в регламентите за прием в университетите.

В същото време проф. Давидков признава, че борбата за студенти е принудила всички висши училища да понижат критериите си за прием и да допуснат оценките от матурите да служат като вход в университета. В момента държавата плаща субсидия за всеки студент, който се обучава в държавна поръчка и това е важна част от бюджета на висшите училища.

Професорът си спомня, че преди години приемът за бакалавърските програми в Стопанския факултет е бил много по-тежък - чрез сериозни конкурсни изпити по математика и чужд език. Сега това се е променило: "Докато държавата плаща просто един студент да бъде в университета, висшите училища имат стимул да си затварят очите, да снижават критериите и да пропускат да се придвижват нагоре повече хора, които едва ли винаги постигат високи резултати".

Данните са получени по Закона за достъп до информация. Състезателните балове са различни за мъже и жени заради квотния прием във висшите училища. В педагогическите специалности, които традиционно са предпочитани от жени, например, мъжете се класират с по-ниски резултати, за да се постигне равнопоставеност.

Трите университета организират конкурсни изпити, но те не са задължителни и приемат студенти и с оценка от зрелостните изпити. В Софийския университет задължителни кандидатсудентски изпити трябва да положат само младежите, които искат да следват медицина или фармация. Във Великотърновския университет пък има задължителен конкурсен изпит за проверка на говорните и комуникативните способности за педагогическите специалности.

Сред специалностите с най-високи минимални балове в Софийския университет от първото класиране са графичен дизайн (23.96 за жена при максимален бал 24), музикални медийни технологии и тонрежисура (23.85 за жена при максимален бал 24), италианска филология (23.72 за мъж при максимален бал 24), психология (29.61 за жена при максимален бал 30) и др.

Сред специалностите с най-нисък приемен бал в Софийския университет са:

С годините университетите увеличават възможностите за кандидатстване с различни оценки от дипломата и матурите. Резултатът е, че с нисък резултат от зрелостния изпит по български език кандидат-студентът може да се озове в специалност като "Квантова и космическа теоретична физика" - част от специалностите, за които държавата поема изцяло таксите на студентите. Мярката цели да се повиши интереса на младежите към специалности, в които се очаква недостиг на специалисти.

Според правилата за прием в Софийския университет има няколко възможности за формиране на състезателен бал:

Приемният бал се формира като към избраната оценка със съответния коефициент е добавят оценките по физика и математика от дипломата за средно образование. Това значи, че ако към оценката на кандидат от матурата по български език с резултат "Среден 3" се прибавят две четворки от дипломата, това би било достатъчно за прием. Резултатът е 12.5, а последният приет на първо класиране в тази специалност е с резултат от 12.15, при максимален бал 30.

Най-високите минимални балове в УНСС от първото класиране са за програмите, предлагащи дистанционна форма на обучение, като маркетинг (23.61 за жена), финанси (23.17 за жена), счетоводство и контрол (23.12 за жена) и др. Максималният бал за всички специалности в УНСС е 24.

Част от най-ниските състезателни балове от второто и третото класиране са тези за специалностите застраховане и социално дело (12.74 за мъж), политическа икономия (12.94 за мъж), икономика на транспорта и енергетиката (13.11 за мъж), интелектуална собственост и бизнес (13.16 за мъж).

Във Великотърновския университет сред специалностите от първото класиране с най-труден прием са "Приложна лингвистика. Испански и втори чужд език с бизнес комуникации" (25.64 при максимален възможен бал 26.4), "Приложна лингвистика. Френски и втори чужд език" (25.08 при максимален бал 26.4), "Изящни изкуства - графичен дизайн и визуални комуникации" (28.50 при максимален бал 30) и др.

За сравнение, сред най-ниските приемни балове от двете класирания са тези по специалностите компютърни науки (13.21), история (13.24), начална училищна педагогика и английски език (13.38) във филиала на университета във Враца, регионално развитие и геоикономика (13.42). За тези специалности максималният бал е 26.4.