Тийнейджърите в неравностойно положение в България показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, любопитство, общителност, упоритост, мотивация за постижения и енергия. Връзката между социално-емоционалните умения и академичните и професионални успехи на децата в България е по-ярко изразена от други изследвани държави. Това са част от изводите от доклад от изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици по света.

Днес Андреас Шлайхер, директор на образователния департамент на международната организация, представи глобалния доклад в София. Шлайхер е създател на изследването PISA, което проверява функционалната грамотност на 15-годишните ученици по света в три области - четене, природни науки и математика. Последното издание от 2022 г. показа, че над половината български ученици нямат умения за справяне със задачи от всекидневието.

По думите му за първи път изследването дава възможност на образователните системи по света да проверят да каква степен се справят с развиването на емоционалните умения у учениците, наред с академичните знания. Той определи данните като тревожни, защото 15-годишните деца губят творческото си мислене и любопитството си.

Изследването е проведено през 2023 г. в 16 държави по света. То цели да покаже социалните и емоционалните умения на учениците и как те са свързани с ключови умения от живота. Във всички страни са измерени уменията на 15-годишните младежи, а в някои страни са изследвани и 10-годишни деца. Обект на изследването са:

Сред изводите от изследването е, че учениците в социално-икономическо неравностойно положение отчитат по-ниски нива на всички умения в сравнение с облагодетелстваните ученици. Тези пропуски са най-големи за уменията за непредубеденост (креативност, толерантност и любопитство) и тези, свързани с ангажирането с другите (общителност и емпатия) .

Шлайхер отбеляза, че 10-годишните деца показват по-добри социални и емоционални умения, като доверие, оптимизъм, отколкото 15-годишните младежи.

Момчетата са склонни да съобщават за по-високи умения за управление на емоциите, особено устойчивост на стрес, енергия, доверие и общителност в сравнение с момичетата. Половите различия в тези умения се появяват до голяма степен в юношеството, с изключение на устойчивостта на стрес, където разликата вече е видима на 10-годишна възраст. Момичетата на 15 години съобщават за по-висока толерантност, мотивация за постижения, емпатия и отговорност от момчетата на същата възраст.

Момичетата съобщават за по-малко здравословни навици, като дали закусват, спят достатъчно и правят физически упражнения, в сравнение с момчетата. Момичетата също са склонни да съобщават за по-ниски резултати за благополучие - удовлетвореност от живота, психологическо благополучие.

Те изпитват и по-висока тревожност при представяне на проекти пред класа и решаване на тестове в сравнение с момчетата. В същото време те са по-склонни да очакват да завършат висше образование и да имат управленска или професионална кариера в бъдеще, отколкото момчетата.

Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици, които в България са най-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения, отбелязва Маринова.

В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. Двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).

В България 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48%). Почти половината са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните. Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.

От фондацията обясняват, че извадката от учениците от профилирани гимназии показва по-високо ниво на тревожност. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.

15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави, като пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%). В България почти половината от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.

Въпреки вредните навици, една трета от учениците посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни - 26.6%.

Отвъд областите, които показват значителни различия, България се движи в крак със средните резултати на всички участващи държави и дори има обнадеждаващи данни, подчерта Маринова. Близо 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни/градове този дял е 31%.