Смирненски, мълчанието, връзката между човека и природата: въпроси и отговори от матурата по български език

В българската политика борбата кой ще се качи по-високо по стълбицата е доста ожесточена.

• 7 6
• Докладване

Длъжни сме да признаем, че въпреки несъмнено добрите намерения на образователните институции езиковата култура и правописните умения на младите хора днес са ужасно ниски.И като цяло гражданите са скарани с правописа.Вижда се във всеки форум.

Русоробията е безродие, социопатия и психопатия.

• 6 8
• Докладване

Христо Смирненски, „Приказка за стълбата“
Дългичко е , но си направете труд и го прочетете . Всеки ще намери нещо от себе си !
5–6 minutes

Посвещава се на всички, които ще
кажат: „Това не се отнася до мене!“

„Кой си ти?“ - попита го Дяволът.
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!“
Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие...“
Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
„Вие мразите онези мъже?“, попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
„О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!“
Дяволът се усмихна:
„Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам.“
„Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя... Аз съм беден дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.“
Дяволът пак се усмихна:
„О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!“
„Слухът си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...“
„Ти пак ще чуваш!“ успокои го Дяволът и му стори път. „Мини!“
Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
„Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!“
Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят!. . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
„За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!“
Момъкът отчаяно махна ръка:
„Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!“
Дяволът: „Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!“
Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
„Виж голите им кървави меса!“
„Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози!...“
През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
„Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци...“
„Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си!“
Момъкът махна ръка:
„Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!“
Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
„Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.“
Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
„Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!“
„Напротив - най-щастливия!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?“
Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
„Да бъде! Вземи ги!“
...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
„Кой си ти?“ - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
„Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“

Много , ама много актуален и будещ мисли текст / за онези , на които мисленето все още не им е чуждо / !

• 7 11
• Докладване

До коментар [#3] от "doroteus":

Бе аз ли не съм у ред, ма къде смирение и тн. че и природата в Смирненски?

• 7 5
• Докладване

Кога успя да прочетеш произведението ? Не коментираме автора ......

• 5 5
• Докладване

[quote#5:"doroteus"][/quote]

Значи ти се плаща да пишеш минуси просто така .....

• 3 4
• Докладване

До коментар [#2] от "канибал":

Съгласен съм напълно с туй дето си казал...ама не тряваше точно в тоя пост да изтърваш интервали и запетая...не че нещо , аз съм абсолютно неграмотен ...ама един вид, сам са набутваш...

Неграмотен съм...,.за тая раота ., обвинявам само себе си ..,..,и най-вече комунизъма .... .- - .

• 0 3
• Докладване

До коментар [#3] от "doroteus":

Изводът е, че за златни медали трябват златни сърца.

• 0 1
• Докладване

Не е нормално - литературата да е - на "тестове", ако не си чел Марк Твен от "сърце", като дете - няма смисъл - да те "напъват", не ставаш, явно си с математически уклон.

Ако не можеш да изчетеш една книга - какви тестове, щом не те вълнува, щом не заспиваш с образите от страниците, щом не си по тази линия, щом не си се качвал във влака с книга, в трамвая - с книга, щом ни си влизал в книжарница, щом изобщо имаш само 1 книга в къщи, за какво да се "бориш" с литературата, това е нещо съкровено, какви изпити, хората - не им се чете или "чикън-литература".

Аз също чета "криминалета", няма лошо.

• 0 3
• Докладване

Добре! Всички ние обичаме Христо Смирненски като поет, мислител и личност. И ако го сравним с Вапцаров ще осъзнаем, че в него има повече смирение отколкото гняв; повече печал, отколкото радост; повече мъдрост, отколкото морал.

Всеки може да разбира и интерпретира „Стълбата“ както си иска. За мнозина „Стълбата“ е кариерата … и да, така е …. Успелият човек е щастлив защото е победител. Човек, който се е себереализирал; къде с късмет, къде с талант, но най-често с труд.

Но има и друг поглед“ Стълбата е метафора за Съдбата. Късметлията (каквото и да значи това) е такъв само и единствено по БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА СЪДБАТА (кой, както си иска да разбира „Съдбата“. За повечето от нас това е Бог!).

Та… „Справедливост, Равенство, Братство, Свобода“ и други категории на „морала“ са неподходящи тухлички в интерпретацията на поетичната творба на този обичан автор. Земята не е Рай! Живеем на грешната Земя. И ако някой все пак не е разбрал тази основна ИСТИНА, то грешката е в него.

• 4 3
• Докладване

До коментар [#4] от ".":

И аз се чуда ,каква природа у творбите на Смирненски освен две заглавия
"ЕСЕН В АНАДОЛА" и "ЛИСТОПАДНА ВЕЧЕР"

ГоШо

• 2 1
• Докладване

Смирненски е комунист

• 2 2
• Докладване

Резултатите отдавна са плачевни, но това не им пречи да плачат в образованието за още пари.

• 0 2
• Докладване

Какво от това ? За пишещите в този сайт не би трябвало да е от значение, след като болшинството от вас си избрахте за кмет др.Васил Терзиев , кръстен на дядо - партизанин , комунист и то какъв с татко също, както и с повечето роднини по женска и мъжка линия ! Важно е да си върши добре работата , което за сега не бих могъл да отбележа .....

• 3 2
• Докладване

"Имаше нещо за някаква стълба" - реплика на един от интервюираните зрелостници.

• 0 1
• Докладване

А Младен Исаев кога?!

klimentm

• 2 0
• Докладване

Предпочитам “Стълба към небето” на поета Лед Зепелин тази стълба тук на Смирненски е доста профанска, същият има много по хубави творби!

klimentm

• 4 0
• Докладване

До коментар [#10] от "Hristo Blagoev":

От много години съм в този форум. По-силен коментар не съм чел. Дори близо не е било. Поздрави и мерси.

• 1 0
• Докладване

Слепият

Загърнат в сив шинел на камъка седи,
от хладен камък сам изсечен;
и гледа той с очи — угаснали звезди —
в пустинята на вечна вечер.

А пролетта усмихва се като дете,
земята тръпне сред въздишки
и слънцето за сватбен накит пак плете
копринно-меките си нишки.

Цигулки тайнствени и тих далечен звън
за обич, за живот пак мамят,
а той седи студен и в своя ранен сън
прелиства морната си памят.

И вижда сенките на сивите беди,
на дните горестни и трудни
и бледи лампи, трепкащи като звезди
сред черния и влажен рудник.

И вижда той: извил разискрени ръце,
възбликва в миг пожар подземен.
Пламти, лети… и лъхва в бледото лице
целувката на огнен демон.

… И ето в мрак на камъка седи той: все така
унесен в сивите печали
и все тъй бавно, кротко, с ласкава ръка
приклекналото куче гали.

А пролетта усмихва се като дете,
земята тръпне сред въздишки
и слънцето за сватбен накит пак плете
копринно-меките си нишки.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 2
• Докладване

Слепият музикант

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач —
стареца немощно става.

И пригърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там — от скованата в мраз висина —
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 3
• Докладване

Затова още го изучават в училище , а "Задочни репортажи" на Георги Марков не се изучават. В България няма извършена декомунизация.

• 0 2
• Докладване