За любопитните хлапета: Кой създава думите
Кой прави думите? Защо дърветата се наричат "дървета", защо казваме на обувките "обувки", кой измисля имената?
Кейт Бъридж, професор по лингвистика, опитва да отговори на такива въпроси от 5-годишния Елиът чрез платформата за популяризиране на науката The Conversation. Бъридж дава примери с английския език, който е понякога доста по-различен, по-богат и "по-удобен" за създаване на думи. Но "Дневник" показва и как логиката ѝ може да се преведе и на български.
Да започнем с първата част на въпроса: кой създава думите?
Няма официално лице или група, която да е отговорна за изработването на думи. Новите думи се измислят от всички нас, когато сме изобретателни и проявяваме творчество. Най-вече това е въпрос на повторна употреба на думи или части от думи и трансформирането им в нови. Езикът е най-добрият инструмент за рециклиране.
Има пет основни начина за изграждане на нови думи.
- Единият е да добавим неща, наречени "наставка" или "суфикс" - букви, които добавяме към края на думите, за да променим леко значението им. Например "дар" става "дар-я", т.е. от думата за вещ се създава дума за действие.
- Има и неща, наречени "представки" (префикси). Това са букви, които стоят в началото на думата. Например думата "държа" добива нов смисъл с "под-държа".
Също така е възможно комбиниране на цели думи, за да се създадат нови. Когато се съберат "врат" и "връзка", се получава "вратовръзка". Тук правилата са доста свободни и отварят пространство за развихряне на въображението.
- Трети процес, който е наистина популярен в наши дни, е "смесване". Това е, когато смесваме думи, съшиваме ги в необичайни комбинации като "банкстер", например - комбинация от "банкер" и "гангстер", опитваща да опише банкер, който се държи като престъпник. Или направо си е престъпник.
- Думите и частите от думи могат да се комбинират и рекомбинират, за да създадат (почти) безкраен брой нови думи. Въпросният "банкстер" може да се доразвие в "банкстеризъм", "банкстерист", "антибанкстерист", "пробанкстерист"...
Думите са достатъчно гъвкави, за да може една и съща дума да се използва с различно предназначение. На английски това е по-лесно: интернет търсачката Google придобива смисъл на "да търся в интернет", когато се използва като to google. Новата дума бе обявена за една от най-използваните през 2002 г. и беше добавена официално през 2006 г. в авторитетните речници на английския език.
Можем също да съставяме думи от първите букви на други думи. Те се наричат "акроними". Например БОБ не е "боб", изписан с главни букви, а може да е Българска общност за безопасност.
- И накрая, българският, като всички езици по света, се смесва с други и приема техните думи. "Сандал" е взета от известна в чужбина от векове френска дума sandale. Тя идва от латинската sandalium, а латините са я взели от древногръцката "сандалон" (σάνδαλον) - конкретен вид женски обувки. Забавното е, че този процес се нарича "заемане" или "взимане под наем" на чужди думи, макар никой да няма намерение да връща обратно думата на древните гърци. Това си е по-скоро езиково пиратство.
Отговорите на втората част от въпроса - защо дърветата се наричат дървета и защо обувките се наричат обувки - е по-сложен.
Кейт Бъридж дава пример с "дърво". На английски тя е tree, но в много ранна нейна поява преди повече от хиляда години е изглеждала съвсем различно. Изразът "видях чудно дърво" тогава е изглеждал така: Iċ ġesāwe syllicre trēow.
По това време е имало много думи за дървета, а също и за различни видове обувки (включително това, което сега познаваме като "чорап", първоначално е бил вид чехли). Много от тези думи не са оцелели, но "обувка" (първоначално sco, а днес shoe) е оцеляла, въпреки че обувките изглеждат много по-различно сега, отколкото преди стотици години.
Двете думи може да бъдат проследени назад във времето до протогерманския, от който произлиза и английският. Говорили са на него преди около 2500 години, но за съжаление нищо не е оцеляло от езика или може би тогава хората не са искали да пишат. С малко детективска работа може да се установи, че tree идва от нещо като trewo-, а shoe от skōhw-.
Можем да се върнем още по-назад във времето до протоиндоевропейския език, когато преди около 6 хил. години думата tree вероятно е изглеждала като dōru-.
В крайна сметка как е възникнал езикът си остава голяма загадка, пише в заключение проф. Бъридж.
От векове хората са се чудили как са измислени езиците и има много идеи за това, но никога няма да разберем със сигурност, защото хората говорят повече от 30 хил. години. А това е много дълго време.