Делът на българските ученици, които се затрудняват да предложат креативни идеи и решения на социални и научни проблеми, са над 60%. Социалният статус на учениците влияе и върху творческото им мислене. Учениците от семейства с по-високи доходи показват по-добри умения в предлагането на креативни и разнообразни идеи в сравнение с по-бедните си връстници. Това показва изследването PISA 2022 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за творческото мислене сред учениците по света.

Данните от изследването PISA бяха представени през декември миналата година. То показа, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Основната оценявана област на осмото издание на изследването е математическата грамотност сред 15-годишните по света, но тестът проверява също уменията им за четене и природни науки. За първи път към въпросниците беше включена и част за творческото мислене на деветокласниците по света, а днес Министерството на образованието представи изводите от тях.

Проучването е направено през 2022 г. В него участват над 6 хил. български деветокласници от 200 училища в страната. В изследването в частта за творческото мислене участват 64 държави.

Творческото мислене според PISA e "компетентността/умението да се участва продуктивно в генерирането, оценяването и усъвършенстването на идеи, което може да доведе до оригинални и ефективни решения, до генериране на ново знание и значими проявления на въображението". Областите на оценяване в изследването са писмено и визуално изразяване, решаване на социални и научни проблеми.

Изследването се провежда на компютър. Една от задачите например изисква от деветокласниците да използват въображението си и да измислят плакати, които насърчават хората да участват във Фестивал на науката. От децата се очаква да представят темата "Живот в космоса". Плакатът трябва да е оригинален, да използват инструменти и щампи, за да го изобразят, да опишат проекта си 1 изречение. Препоръчителното време за работа е 7 минути.

Средните точки, които са постигнали българските ученици, са 21 от максимални 60, докато средният резултат за ОИСР е 33 точки. България се подрежда редом до Тайланд и Йордания. Първото място в изследването заема Сингапур - 41 т., следван от Корея и Канада с 38 т., Австралия (37 т.), Нова Зеландия (36 т.). На последно място в класацията е Албания - 13 точки. Учениците от Сингапур демонстрираха и най-високи постижения в изследването PISA 2022 в частта си за грамотност по математика, четене и природни науки.

Скалата на PISA е разделена на 6 равнища. Под критичен праг според скалата са резултатите от второ равнище и по-ниско равнище. Пето и шесто равнище показват високите постижения. Делът на българските ученици, които се затрудняват да предложат креативни идеи и решения на социални и научни проблеми, са над 60%. Те попадат на второ или под второ равнище според скалата. За сравнение, средното за ОИСР е 3 пъти по-малко - 21.7%. Само 7.8% от българските деветокласници попадат на пето и шесто равнище, като средното за ОИСР е 27%.

Разлики в умението на учениците да предлагат творчески решения има и според социално-икономическия статус. Деветокласниците от по-бедни семейства постигат средно 14 точки, докато връстниците им с родители с по-високи доходи - 28. Средната разлика в това отношение за ОИСР е 10 точки. По време на представянето Неда Кристанова от Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование подчерта, че според ОИСР дори разлика от 3 точки е съществена.

Това е поредното изследване, което илюстрира т.нар. ножица в постиженията на децата. Първите данни от PISA 2022 за грамотността показаха, че по-бедните ученици показват значително по-ниски резултати по математика. Друго изследване на ОИСР за емоционалните умения на учениците посочи, че тийнейджърите в неравностойно положение в България показват по-ниски нива на толерантност, креативност, емпатия, увереност, любопитство. Тогава докладът заключи още, че връзката между социално-емоционалните умения и академичните и професионалните успехи на децата в България е по-ярко изразена от други изследвани държави.

С решаване на научни проблеми са се справили напълно 19.1% от българските ученици. Средно за ОИСР резултатът е 32.2%. Малко по-добре се справят българските ученици с творческото решаване на социални проблеми - 21.5%. Средният резултат на учениците от ОИСР в това отношение е 39%.

Творчески отговори на задачите за визуално изразяване са предложили 22.6% от българските ученици при 32.2% за ОИСР.

Най-голяма е разликата между българските ученици и връстниците им от ОИСР в областта с писменото изразяване - почти два пъти. Средно 26.9% от българските ученици са дали творчески отговор при 50.3% за 15-годишните от ОИСР.

Напълно верни отговори за оценка и усъвършенстване на идеи са дали една пета от българските ученици (34.2% за ОИСР). С генериране на креативни идеи са са се справили една четвърт от българските 15-годишни, докато процентът на учениците от ОИСР е 44.1%. Предложилите разнообразни идеи са 22.3% от българските ученици. Разликата тук е най-голяма - 42.9% за държавите от ОИСР.

Момичетата демонстрират по-добри умения да предлагат творчески решения в сравнение с момчетата - съответно 22 и 19 точки. В доклада на ОИСР се подчертава, че в нито една държава или икономика момчетата не показват по-високи умения за творческо мислене от момичетата.

Според представените данни: