Българските 15-годишни младежи се справят с базови задачи, проверяващи финансовата грамотност. Малко над 30% от учениците не могат да приложат знанията си в ситуации от реалния живот, включващи финансови проблеми и решения. Само 2.7% от българските младежи умеят да анализират сложни финансови проблеми.

Това показва изследването PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в частта си за финансовата грамотност сред учениците, представено днес от Министерството на образованието и науката (МОН). България постига 426 точки при средно 498 точки за ОИСР.

Включилите се държави в проучването за финансовата грамотност са 20. Най-добре се представят Белгия (527 т.), Дания (521), Канада (519). България е на 15-о място. Българските ученици са на една позиция преди Перу (421). Следват Коста Рика (418), Бразилия (416), Саудитска Арабия (412). На дъното е Малайзия (406).

Резултатите от изследването идват на фона на обявените вчера ниски резултати от изпита по математика след 10-и клас. Те показаха, че само една четвърт от десетокласниците се справят със задачи, свързани с демонстриране на финансова грамотност.

Първите данни от изследването PISA, измерващо функционалната грамотност на учениците, бяха представени през декември миналата година. То показа, че когнитивните компетентности на повече от половината младежи не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки.

Изследването, представено днес, се фокусира върху измерването на уменията на младежите да прилагат знания и компетентности за финансови проблеми, научени в и извън училище. Оценяваните области са:

Според PISA финансовата грамотност е "познаване и разбиране на финансови концепции и свързаните с тях рискове, уменията, мотивацията и увереността да се прилага това знание и разбиране при вземането на ефективни решения в контекста на широк спектър от финансови концепции, с цел подобряване на финансовото благосъстояние на отделни хора и на обществото като цяло, както и осигуряване на активно участие в икономическия живот".

За втори път България участва в модула "Финансова грамотност" на PISA. Резултатът на българските ученици през 2018 г. беше 432 точки и постави България сред последните страни в класацията. Намаляването на сегашните резултати с 6 точки според Неда Кръстанова от Центъра за оценяване на предучилищното и училищното образование към МОН е статистически незначимо.

Проучването е направено през 2022 г. В него участват над 6 хил. български деветокласници от 200 училища в страната. Изследването се провежда на компютър.

Скалата за оценяване на PISA за финансовата грамотност включва 5 равнища.

На първо и под първо равнище са малко над 30% от българските ученици. За сравнение - средното за ОИСР е 18%. Това значи, че младежите показват основни умения за финансова грамотност, могат да идентифицират общи финансови продукти и условия. Тези ученици могат в най-добрия случай да правят разлики между нуждите и желанията, да вземат прости решения за разходите си, разпознават някои финансови документи, като фактура например.

На второ равнище са близо четвърт от учениците. Те могат да прилагат знанията си за често срещани финансови продукти и владеят употребявани финансови термини и послания. Могат да интерпретират важни елементи от финансови документи.

Трето равнище са постигнали 22% от младежите. Те могат да прилагат знанията си за често срещани финансови концепции, термини, продукти. Лесно разпознават голям набор от финансови документи, прилагат основни математически операции.

На четвърто равнище са близо 10% от 15-годишните. Те умеят да прилагат знанията си за рядко срещани финансови концепции. Могат да интерпретират широк кръг от финансови документи, като банкови извлечения и да обяснят функцията на финансови продукти.

Най-високото пето равнище са достигнали едва 2.7% от българските младежи. Това значи, че те могат да прилагат широк кръг от познания, свързани с финансови термини и концепции. Умеят да анализират финансови продукти, да вземат под внимание ключови елементи от финансови документи, които не са посочени явно, а са споменати мимоходом (например такси за трансакция, такса за обслужване на сметка и др.) Младежите могат да опишат вероятни последствия от определени финансови решения.

Една от задачите например е за купуване на велосипед, който струва 600 злоти (измислена валута в теста PISA - бел.ред.). Григор си купува велосипеда, като взима заем от компания за отпускане на кредити при пазаруване на изплащане. Учениците трябва да посочат колко трябва да плати Григор - по-малко от 600 зеда, повече от 600 или точно 600 зеда. Те трябва и да аргументират своя отговор.

Следващата част от задачата гласи: "В района, в който живее Григор, са откраднати няколко велосипеда. Кой от изброените продукти може да защити финансово Григор, ако велосипедът му бъде откраднат от гаража?". Учениците могат да избират между отговорите застраховка на домашното имущество, пътнически чекове, държавни облигации, ипотека.

Тази задача отговаря на най-ниското първо равнище.

Българските ученици посочват, че през предходните 12 месеца са учили в училище понятия като надница (46.9%), бюджет (54.5%), предприемач (49.8%), банков заем (48.5%). По-малко съобщават, че са учили за обменен курс (28.6%) и сложна лихва (26.4%).

Учениците, които знаят значението на термините, като изплащане на лихва, възвръщаемост на инвестицията, дебитна карта, бюджет, надница, предприемач, изпреварват учениците, които не са ги учили, с 8 точки.

85% от учениците съобщават, че поне веднъж месечно разговарят с родителите си за пари за нещата, които искат да си купят, за решения да спестяват (75%), за онлайн пазаруване (79.3%). По-малко ученици в България са обсъждали с родителите си новини, свързани с икономиката или финансите, или със семейния бюджет.

Учениците, които обсъждат тези теми с родителите си, се представят по-добре с финансовата грамотност, в сравнение с младежите, които посочват, че никога не са обсъждали тези въпроси с родителите си. Първите ученици имат средно с 35 точки повече.

В България малко над 50% от 15-годишните ученици имат сметка в банка (средно 63% за страните от ОИСР). Над 46% от учениците притежават платежна или дебитна карта, докато средно за ОИСР този дял е 62%.

Учениците, които имат банкова сметка, имат средно с 19 точки повече от младежите, които нямат.

Близо 75% от българските младежи (83% средно за страните от ОИСР) посочват, че могат самостоятелно да решават за какво да харчат парите си. Тези ученици са получили с около 49 точки повече от връстниците си, които не са самостоятелни в покупките си.