Двама образователни министри - настоящият Галин Цоков и бившият Красимир Вълчев, ръководил министерството между 2017 и 2021 г., днес влязоха в спор дали учениците са подобрили представянето си на матурите тази година или просто задачите им са били по-лесни.

По време на изслушване в Народното събрание служебният образователен министър Галин Цоков отчете по-високите резултати от държавните зрелостни изпити и национални външни оценявания. Тази година средният резултат от матурата по български език е 58.48 точки, което е с 8 точки повече от миналата учебна година, и е най-високият резултат от 2008 г., когато изпитът беше въведен в системата. Министърът представи данни за националните външни оценявания, които показват повишаване на резултатите с няколко точки след 4-ти и 7-и клас.

Министър Цоков посочи, че подготовката за изпитите е започнала още през юни 2023 г., когато бяха обявени резултатите от националните външни оценявания и матурите, които по думите му са били "сравнително ниски". Миналогодишната оценка от матурата по български език беше най-ниската от въвеждането на изпити - Добър 3.93. Цоков обясни, че е направен анализ за причините на ниските резултати по региони и отделни училища.

Допълни, че в процеса на планиране са взети мерки за подобряване на резултатите. Напомни, че датите за изпитите след 7-и клас бяха изместени със седмица, за да имат учениците повече време за подготовка, даде се възможност за повишаване на оценката от матурата.

Припомни и други промени, като удължаването на първия модул с 15 минути за изпита на седмокласниците и въвеждането на повече задачи с практически характер за изпита след 10-и клас.

Красимир Вълчев, депутат от ГЕРБ и министър на образованието от 2017 до 2021 г., се усъмни в сложността на изпитните материали на тазгодишните национални външни оценявания и матури. Той отбеляза, че учениците показват ниски резултати от международното изследване PISA, измерващо функционалната грамотност на 15- годишните ученици. Последното издание от 2022 г. показа, че вече над половината български ученици нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието.

По думите му повишаването на резултатите тази година с няколко точки очевидно се дължи на трудността на тестовете и на изпитните материали. "Няма как, каквото и да сте направили за една година, едни випуск да се пръкне с по-високи образователни резултати. Ние знаем, че има и липса на надеждна процедура за валидиране на съпоставимостта на изпитните материали, така че най-вероятно на това се дължи", заяви Вълчев.

Той попита Цоков каква крачка е направило министерството в посока измерване на уменията на учениците. Просветният министър не отговори на думите на Вълчев, че тази година нивото на трудност на изпитите е било занижено, нито дали в действителност изпитите в различните години са съпоставими.

Цоков се съгласи, че една от най-важните промени за системата е именно как оценяването да бъде по-практически насочено. Като стъпка в тази посока, Цоков даде пример с идеята на министерството от следващата учебна година да се въведе национално входно равнище за деветокласниците по формата на PISA в три области - български език, математика и природни науки.

Цоков отбеляза, че в България няма достатъчно експерти, които да съставят задачи с практическа насоченост. По тази причина в една от националните програми е въведен модул за подготовка на специалисти, които да създават подобен тип задачи за обучението на учениците.

Министърът добави, че освен оценяването, трябва да бъдат направени промени и в учебните програми. Припомни, че ведомството изготвя визия за учебните програми, оценяването на учебния процес и националните външни оценявания.