Министерството на образованието работи усилено, но без ясен срок за скорошно завършване на нито една от реформите, изисквани от наскоро публикувания критичен доклад на Сметната палата за качеството на образованието в България. В документа одитната институция отправи 21 препоръки за подобряване на ситуацията. Срокът за изпълнението им е до 2025 г., но изглежда, че в оставащите месеци министерството няма да успее да ги осъществи.

Това се разбира от писмен отговор на служебния образователен министър Галин Цоков на депутатски въпрос за това какви мерки е взело ведомството му по доклада, с който разполага от година.

Одитният доклад на Сметната палата "Осигуряване на качеството на училищното образование" за периода от 1 септември 2019 г. до 30 юни 2023 г. беше оповестен за широката публика преди близо месец. Досега министерството не го е коментирало официално. Основният извод от него гласи, че действията на властите не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България. Изброените на близо 300 страници проблеми са много и от почти всеки аспект на образователната сфера - понижаващи се резултати на учениците на националните изпити и значителни разлики в степента на образование по региони; липса на качествен анализ на резултатите; отсъствие на образователен стандарт за управление на качеството в училищата и детските градини; система, която отказва младите учители от професията; ниска удовлетвореност на деца и родители от училищното образование и високо търсене на частни уроци. (За изводите от доклада - четете тук.)

Във въпроса си депутатът Елисавета Белобрадова ("Продължаваме промяната - Демократична България") отбелязва, че одитният доклад е предоставен на образователното министерство преди близо една година, и пита Галин Цоков какви реформи е предприел като редовен и служебен министър. Депутатът иска информация на какъв етап са реформите, кои от тях са довършени, в какъв срок ще бъдат извършени и какви действия са предприети, за да се осигури приемственост и завършване на реформите при евентуална смяна на политическото ръководство на министерството.

Сметната палата даде на министъра на образованието и науката общо 21 препоръки и 7 подпрепоръки. Сред тях са:

Според Закона за Сметната палата ръководителят на одитираната организация е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на препоръките и да уведоми писмено за това председателя на Сметната палата в определен в доклада срок, който трябва да бъде съобразен с характера на препоръките. При неизпълнение на препоръките Сметната палата изпраща доклад с предложения за предприемане на действия съответно на Народното събрание, на Министерския съвет или на общинския съвет.

Отговорът на Цоков е в рамките на 9 страници и започва с уговорката, че осигуряването на качеството на образованието е сложен въпрос и са необходими усилия на национално, регионално и училищно ниво.

Министърът добавя, че отчита изводите на одитния доклад и вече са предприети действия за преодоляването на "констатираните слабости".

Цоков отчита като успехи на ведомството под ръководството му осигуряването на втора дата за явяване на национално външно оценяване; възможността за повишителна матура; провеждането на над 270 конкурса за училищни директори. Изтъква и повишаването с няколко точки на средните резултати от националните външни оценявания и матурите и др.

В графа реформи включва още безплатните учебници за гимназистите от следваща учебна година, увеличаването на националните програми за развитие на средното образование от 21 на 22, въвеждането на образователната платформа "Дигитална раница", процедурата за изграждане на STEM кабинети във всички училища в страната, онлайн кандидатстването в математическа гимназия след 4-ти клас и др.

Според наблюдатели обаче тези крачки са далеч от поставените от доклада на Сметната палата проблеми. "Тези 9 страници са информация, която не е по темата и може би целта е просто да се скрие фактът, че реформи няма. Във въпроса се пита конкретно за срокове, а в отговора няма нито един такъв, което е много показателно", коментира образователният експерт Люба Йорданова от "Заедно в час", която е и автор на позицията на организацията за критичния доклад на Сметната палата.

Основният извод от доклада е, че действията на министерството не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование. Няма и утвърден държавен образователен стандарт за управлението на качеството в училищата и детските градини, в резултат на което не са въведени единни изисквания за анализиране, планиране, изпълнение и внасяне на подобрения в работата на училищата, пише още в доклада. Не е създадена единна система за самооценка и механизъм за управление и повишаване на качеството на училищното образование.

В отговора си министърът подчертава, че основният минус при стандартизирането на образованието е свързан именно с липсата на държавен образователен стандарт за управление на качеството.

По думите му министерството работи по създаването на този стандарт. Обяснява, че е сформирана работна група с широк кръг заинтересовани страни и в резултат е разработен проект на стандарт за качество и проект на рамка за качеството в училищното образование. За да бъде окончателно въведен в системата обаче, трябва да бъдат направени още стъпки - да бъде изготвен проект на рамка за качеството в предучилищното образование, рамката за училищното образование да бъде апробирана в училища, да бъде направен анализ и евентуални поправки и чак това стандартът да бъде приет.

Йорданова коментира, че тя е била част от работната група, която министър Цоков сформира, след като встъпи в длъжност преди повече от една година. До началото на септември 2023 г. групата от над 50 специалисти от различни сфери на образованието е обсъждала елементите от бъдещия стандарт и рамка за качество, но резултат след това няма. Обясни, че рамката за качество е набор от критерии и индикатори, по които детските градини и училищата могат сами да се оценят. Комисията по качеството в училище може да направи анкети и фокус групи с учители, ученици, родители, като индикаторите включват освен резултатите от национални външни оценявания и матури така и благополучието на учениците, учебната среда, случаи на агресия в училище и др. Стандартът за качество пък показва как точно училищата и детските градини правят самооценката си.

Сред реформите Цоков отбелязва и актуализираните учебни програми от 1-ви до 10-и клас и поетапното им въвеждане от 2023/2024 г. Промените бяха плод на двегодишен преглед на учебните програми, инициирани от бившия образователен министър Николай Денков. Те обаче се изразяват в преместване на изучавани понятия от един клас в друг или отпадане на някои термини и са по-скоро козметични. По география и икономика например отпадна понятието отрасъл, а по български - анотация и делово писмо. Едно от предложенията на ведомството беше "Под игото" и "Левски" да се преподават в 9-и вместо в 10-и клас, но след проведеното обществено обсъждане произведенията останаха част от програмата за 10-и клас, обясни пресцентърът на министерството за "Дневник" преди месеци.

Министърът допълва, че са разработени визии за промени в учебните програми и в оценяването, без да даде повече подробности. По думите на Йорданова, след като има изготвена готова визия за учебните програми, тя следва да бъде публикувани на сайта на министерството и да бъде обсъдено с учители, родители, ученици, които да дадат обратна връзка. "Мисля, че МОН дължи обяснение по какъв начин точно са направени тези визии, концепции и кой ги е направил", допълва експертът.

По думите на Йорданова при достатъчна воля министерството би могло да изпълни всички препоръки на Сметната палата в указания срок. "Препоръките на Сметната палата са нещо като предварителна работа за големите реформи", казва Йорданова. Дава пример с това, че Сметната палата не възлага да бъдат изготвени нови учебни програми до 2025 г., а да бъдат анализирани и оценени настоящите такива, да се анализира защо младите учители напускат бързо работа и др. "Това са мерки, които в рамките на година и няколко месеца след връчването на доклада министерството би могло да направи", допълва тя.

На въпроса на Белобрадова за приемственост и приключване на реформите Цоков посочва, че министерството "предвижда засилена аналитична дейност, която да аргументира взимането на удачни решения по водещи за министерството политики". Пояснява, че за вземането на управленски решения е предвидено разработването на съдържателни анализи, социологически проучвания и изграждане на аналитичен капацитет в административните звена и институции.