Обмисляме диктовката в изпита от националното външно оценяване в края на 4-ти клас през предстоящата учебна година да бъде заменена със задача за редактиране на текст - основен инструмент за проверка на правописните умения в началните класове. Това съобщи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков по време на национално съвещание с регионалните управления на образованието, цитиран от пресцентъра на образователното министерство. Срещата се свиква по инициатива на министъра за координация на подготовката на новата учебна година. На нея е обсъдено още, че за деветокласниците предстои и тест по природни науки със задачи по формата на изследването PISA, като се обмисля той да се проведе в електронна среда.

Идеята на ведомството е в последната задача от изпита четвъртокласниците да открият и да редактират думи с правописни грешки - тип задача, която традиционно се използва в обучението в началния етап. По този начин ще се разнообразят типовете задачи, като отново ще се постигат целите за проверка на базовата грамотност в областта на правописа, но без да се налага специално техническо осигуряване или четец в извънредна ситуация, посочва министерството.

В момента се осъществяват експертни обсъждания и най-вероятно тази промяна ще бъде въведена още от тази година. В зависимост от резултатите ще се прецени трайното ѝ въвеждане.

Целта на Министерството на образованието е да увеличава броя на задачите, които проверяват практически умения, необходими за живота, както и на такива, които изискват осъществяване на междупредметни връзки. "Редуването и разнообразяването на задачите ще помогне за по-ефективното прилагане на умения в нова и непозната ситуация, без обучението да се свежда само до подготовка за решаване на определен тип задачи", казва още министърът. По думите му се работи за изготвяне възможно най-бързо на тези модели за национално външно оценяване, така че те да са готови и учители, родители и деца, да се запознаят с тях.

Ден преди обявяването на резултатите от изследването PISA, измерващо функционалната грамотност на 15-годишните младежи, просветното министерство анонсира, че ще бъдат въведени входни равнища за деветокласниците по природни науки със задачи по формата на международното изследване. Изпитите бяха представени като мярка за подобряване на резултатите на българските ученици.

Сега министерството съобщава, че една от важните задачи през предстоящата учебна година е свързана с провеждането на PISA 2025 г., което ще бъде с фокус върху природните науки. "В тази връзка подготвяме единен инструмент, с който да може да се измерят придобити основни умения в областта на природните науки на учениците от 9-и клас. Идеята е чрез решаването на включените в този тест задачи учениците да се запознаят с вида на задачите от изследването", обясни министър Цоков. Този инструмент ще бъде от полза и за преподаващите учители, които ще се информират за начина на задаване и на оценяване на такъв тип задачи.

Наскоро Сметната палата публикува критичен доклад за образователната система. Основният извод от него, е че действията на Министерството на образованието и науката не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България. Изброените на близо 300 страници проблеми са много и от почти всеки аспект на образователната сфера - понижаващи се резултати на учениците на националните изпити и значителни разлики в степента на образование по региони; липса на качествен анализ на резултатите; отсъствие на образователен стандарт за управление на качеството в училищата и детските градини; система, която отказва младите учители от професията; ниска удовлетвореност на деца и родители от училищното образование и високо търсене на частни уроци. (За изводите от доклада - четете тук.)

В документа одитната институция отправи 21 препоръки за подобряване на ситуацията. Срокът за изпълнението им е до 2025 г.

От съобщението до медиите се разбира, че министерството си е поставило за задача да работи по препоръките на Сметната палата за повишаване на качеството. "Предстои да се подготви анализ на резултатите и ефективността на учебните програми, утвърждавани на училищно равнище от съответните директори, насочени към усвояването на българския език в начален етап, към развитието и усъвършенстването на компетентностите по математика в прогимназиален етап и на тези по природни науки в първи гимназиален етап", обяснява министърът.

Министерството на образованието и науката ще работи и за приемането на държавен образователен стандарт за управление на качеството в образователните институции. Именно липсата на този стандарт е посочена като един от най-големите дефицити в одитния доклад заради невъзможността да бъдат въведени единни изисквания за анализиране, планиране, изпълнение и внасяне на подобрения в работата на училищата.

Според него с утвърждаването на този стандарт ще се реализира изключително важна задача в системата, защото тя ще дава информация за състоянието на всяка институция - дали се отчита напредък, или изоставане, което ще помогне за прилагането на навременни и конкретни мерки на училищно ниво.

Друга задача през предстоящата учебна година ще бъде свързана с начина на финансиране на училищата и детските градини, така че средствата, които получават, да бъдат обвързани с качеството на обучението и добавената стойност в посока на подобряване на резултатите на обучаващите се.

Разработена е и визия за цялостна промяна на учебните програми към по-голяма рамковост и интердисциплинарност, която в следващите седмици ще се обсъжда с всички заинтересовани страни. "През миналата година актуализирахме учебните програми от 1-ви до 10-и клас, но е необходимо да се направи по-сериозна стъпка за промяна и за създаване на повече възможности за практическо приложение на наученото", казва министърът. През септември предстои да започне и проект за разработване на нов модел учебни програми в училищното образование на стойност 800 000 евро.