Новата учебна година започва с безплатни учебници за всички ученици и козметично актуализирани учебни програми от първи до десети клас. Към това властите обещават поетапно усъвършенстване на форматите за националните външни оценявания и още крачки за дигитализация на образователната система.

Далеч по-трудната и критично важна задача за годината обаче ще са създаването на единен стандарт за качеството на образованието и усилията за обвързване на финансирането за учебните заведения с доброто обучение. От техния успех ще зависи дали държавата ще започне да преодолява тежките дефицити в училищното образование, които сама констатира.

Над 720 хил. ще са учениците през новата учебна година, а близо 58 хил. първокласници ще прекрачат прага на училищата за първи път, сочи официалната статистика. Образователният министър Галин Цоков съобщи в интервю за Би Ти Ви, че през годината са направени над 1000 ремонта на училищни сгради. В малко над 100 строителните работи ще продължат и след 15 септември, като според уверенията на министъра ще приключат до началото на ноември. Общо 23 училища ще ползват временно други, а не обичайните си, сгради.

Цоков обясни, че до края на годината ще бъде открита обществена поръчка за изготвянето на обща визия за дигитализация в образованието. Част от нея е пускането на кол-център към държавния електронен дневник (НЕИСПУО), който да дава лесен достъп на родителите до информация, свързана с децата им и обучението им в училище.

Дни преди 15 септември властите заговориха и за дигитализиране на здравната профилактична карта на учениците, която се предоставя в училищата в началото на всяка година. Според обявения план това трябва да бъде последната учебна година, в която картите са на хартиен носител.

От тази година хартиените и електронно четимите учебници стават безплатни и за гимназистите. Учениците могат да открият е-четимите учебници в образователната платформа "Дигитална раница". Досега учебните пособия се осигуряваха от държавата само за учениците от 1-ви до 7-и клас.

Безплатни ще бъдат и учебниците по религия, майчин език и хореография. Учебниците за всички ученици и познавателните книжки за децата в градините струват на държавата 122 млн. лв., сочи отчетът на министерството.

Държавата осигурява 80 лв. за учебен комплект за първокласник и 179 лв. за учениците в седми клас; 300 лева струват учебните комплекти за учениците от 8-и до 10-и клас, а 150 лв. са учебните материали за 11-и и 12-и клас, сочи справка на "Дневник" в писмо на началника на РУО - София, до столичните директори.

Учебната година започва и с актуализирани учебни програми от 1-ви до 10-и клас. Макар да са резултат от двегодишен преглед на учебното съдържание и анкети сред учители, деца и родители, промените са силно козметични и се изразяват

По география и икономика например отпадна понятието отрасъл, а по български - урокът за делово писмо. Промените в учебните програми трябваше да влязат в сила поетапно още през 2023/2024 г., но актуализирането им е приключило в края на миналата година, обясни пресцентърът на Министерството на образованието за "Дневник". Оттам допълват, че програмите са променени в посока създаване на възможности за повече упражнения и практическо приложение на наученото.

На седмокласниците вече няма да им се налага да пишат анотация, но пък понятието проста лихва вече ще се изучава не в пети, а в седми клас, сочи справка на "Дневник" в актуализираните програми. По география и икономика изчисляването на действителни разстояния по карта с помощта на числен мащаб минава от пети в седми клас.

Едно от предложенията на ведомството беше романът "Под игото" и одата "Левски" на Иван Вазов да се преподават в 9-и вместо в 10-и клас, но след обществено обсъждане произведенията останаха част от програмата за 10-и клас.

В уроците по информационни технологии за осмокласниците отпадат дейности, свързани с инсталирането на драйвери на конкретно устройство, познания за графични файлови формати за публикуване в интернет и др.

Съществена промяна в учебните програми може да се очаква най-рано след 4-5 години. Такава е прогнозата на образователния министър Галин Цоков. В последните няколко месеца Министерството на образованието (МОН) многократно анонсира, че е изработена визия за цялостна промяна на учебните програми в посока изграждане на умения и интердисциплинарност, която ще бъде обсъдена с всички заинтересовани страни.

В последния момент преди началото на годината започна конкурсната процедура по избора на нови училищни директори. В разгара на лятото министерството обяви конкурси за близо една четвърт от всички училища (481) в страната.

Конкурсът се провежда в два етапа - писмена и устна част. На писмения тест, който беше на 3 септември, се явиха 569 кандидати, като 190 от тях не продължиха напред. Поради отпадане на кандидатите след писмената част в 87 училища няма да има нови директори - там временно изпълняващите длъжността директор ще останат неизвестно докога.

Министерството обяви, че от 10 септември започва и втората част от конкурса. Тя е събеседване с комисия, по време на което кандидатите решават практически казуси и представят концепцията си за развитие на училището. На места в страната този етап вече завърши и имената са обявени, а за другите предстои скоро. Така в дните около началото на учебна година нови ръководители ще встъпят в длъжност в близо една пета от училищата. По оценка на МОН от края на 2023 г. около 600 училища бяха с временно изпълняващ длъжността или навършил години за пенсия ръководител.

Конкурсите се провеждат по нови правила, които според властите търсят не просто администратори, а образователни лидери. Първата серия беше през март за 276 училища. В 200 учебни заведения бяха назначени нови директори, а за 33 се оказа, че няма нито един желаещ за позицията.

Тазгодишните деветокласници са випускът, който ще участва в международното изследване PISA през 2025 г.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) e тест, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и се провежда през три години. В извадката за България обикновено се включват близо 6 хил. гимназисти. Проучването обхваща 15-годишни ученици от цял свят, като оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот. Акцент на последното издание беше математическата грамотност, а резултатите показаха, че вече над половината български ученици нямат умения да се справят с всекидневието.

Във фокуса на предстоящото издание са природните науки, затова и Министерството на образованието реши да въведе национално входно равнище по химия, физика и биология за деветокласниците с практически задачи по формата на PISA. Идеята беше анонсирана ден преди обявяването на тревожните резултати от PISA 2022 и бе представена като мярка за повишаване на успеха на българските ученици.

Целта на теста е да се измерят основните умения на деветокласниците в областта на природните науки и те да се запознаят с вида на задачите от изследването. Задачите ще бъдат интегрални и практически насочени, обясни пресцентърът на МОН.

Тестът ще се проведе в електронна среда, както се провежда и изследването PISA. Тъй като не става въпрос за изпит от национално външно оценяване, ще се даде възможност по преценка на учителя и по желание на ученика резултатите от всяка от трите части да се впишат вместо резултати от входните равнища - съответно по биология, по химия и по физика.

Тази година националното външно оценяване по български език и литература след 4-ти клас ще бъде на 3 юни, а по математика - на 4 юни. Министерството обмисля последната задача от изпита по български език и литература да бъде променена и вместо да пишат диктовка, четвъртокласниците да редактират текст с правописни грешки. Ведомството не е сигурно дали промяната ще влезе в сила още от предстоящата учебна година. Наред с това се анализира и нуждата за преразпределение на броя на задачите със затворен, с кратък отворен и с разширен отговор на изпита по математика. Повече за промените - четете тук.

Във формата на изпита за седмокласниците няма да има промени. Проверката по български език е насрочена за 18 юни, а по математика - два дни по-късно. От миналата година времето за работа по първите модули е увеличено с 15 минути - 75, вместо 60 минути, както беше години наред. Новото при седмокласниците е, че за първи път дните за провеждане на изпитите ще са учебни. Аргумент за промяната е увеличеният брой почивни дни през годината. Повече за графика на учебното време и ваканциите - вижте тук и тук.

Изпитът по български език за десетокласниците ще бъде на 13 юни, а оценяването по математика ще е на 16 юни. Зрелостният изпит по български език ще бъде на 21, а втората задължителна матура ще е на 23 май.

Министерството обяви, че сред целите през предстоящата учебна година е работата по критичния доклад на Сметната палата, публикуван по-рано през годината. Основният извод в него е, че действията на ведомството не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България.

В документа одитната институция отправи 21 препоръки за подобряване на ситуацията. Срокът за изпълнението им е до 2025 г. Затова и министерството е предприело стъпки в тази посока, като сред посоченото като цел през новата учебна година е приемането на държавен образователен стандарт за управление на качеството в образователните институции. Именно липсата на този стандарт е посочена като един от най-големите дефицити в одитния доклад заради невъзможността да бъдат въведени единни изисквания за анализиране, планиране, изпълнение и внасяне на подобрения в работата на училищата. Стандартът за качество следва да даде информация за това как се справя всяко училище.

Предстои работа и по друга от препоръките на Сметната палата - как финансирането на училищата и детските градини да се обвърже с качеството на обучението и добавената стойност в учебните заведения.

Родителите на ученици от първи до четвърти клас и в осми клас могат да подадат документи в срок до 15 октомври за еднократна помощ от 300 лв. за покриване на част от разходите в началото на учебната година.

Средствата се изплащат на два пъти по 150 лв. - в началото на първия и на втория срок, ако детето продължава да ходи на училище.