На теория образователната система знае за ползите от обучението на децата със специални потребности наравно с останалите им връстници и има план как да действа. На практика унизителните истории са много - от любезни подкани децата да бъдат записани в специализирани училища, през протести от възрастните, че се пречи на останалите деца до подигравки и дори насилие от съученици. От другата страна са родителите, на които понякога се налага да придружават всекидневно децата, ако искат те да са в класната стая.

В клас най-често ги разпознават по това, че не могат да стоят дълго мирно на чина, а стават и се разхождат. Понякога викат, друг път най неочаквано отказват да направят нещо, което всички намират за елементарно. Случва се силният звук да ги провокира и да ги направи агресивни или обратното - да избягат, за да се скрият някъде. Някои имат затруднения с четенето, други с писането, трети говорят със затруднение. В същото време може да пеят ангелски, да рисуват или да смятат като възрастни, да учат чужди езици с лекота...

Според сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) специални образователни потребности имат децата със сензорни или физически увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър. Към тях се числят и тези с емоционални и поведенчески разстройства, включващи затруднения като дисграфия и дислексия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и др.

Тези деца посещават училище като връстниците си, но имат право на допълнителната подкрепа по преценка на екип за подкрепа за личностно развитие в учебното заведение. В зависимост от състоянието и нуждите на детето с него започва да работи екип от специалисти, включващ логопед, психолог, рехабилитатор и др. Ключова фигура е т.нар. ресурсен учител - педагог, който работи допълнително с ученика и използва специфични методи на работа в зависимост от състоянието му.

Статистиката, оповестена от министъра на образованието, показва, че децата със специални образователни потребности се увеличават. По данни на ведомството към миналата учебна година децата със СОП са над 24.5 хил. От тях:

В обосновката към проектонаредба на министерството отпреди седем години е посочено, че през 2017 г. са били близо 17 хил., т.е. увеличението е над 40 на сто.

Допълва, че учениците със СДВХ могат да изпитат трудности при решаването на дори прости задачи, защото трябва да се справят с разсейващи фактори, които мозъкът им не може да филтрира. А в час те могат да бъдат най-различни - звукът от щракаща химикалка на съученик, шум от улицата, силна светлина, дразнещ етикет от дреха, тревожност от забележка, направена преди поставянето на задачата.

Пред "Дневник" Калоян Дамянов, директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в София, коментира, че децата от аутистичния спектър, и по-конкретно децата в ниския спектър на аутизъм и децата със СДВХ, изпитват най-големи трудности в училище, тъй като класната стая е най-малко адаптирана за тях. Затова и специалистите призовават за промяна - в стаите да се обособява пространство за тихи дейности, където детето да отиде да се успокои, ако е превъзбудено.

Друг проблем е, че на практика децата получават една и съща подкрепа, независимо че потребностите и нуждите са различни, обяснява Дамянов. Уточнява, че работна група на министерството, в която участва и той, е предложила промени, с които подкрепата за личностно развитие да се раздели на 3 равнища - ниско, средно и високо. Нивото на интензивност определя часовете, с които специалистите работят с децата: "Например учениците с дислексия могат да работят само с логопед в рамките на 1-2 часа седмично, но ако дете е със СДВХ и има нужда от постоянна подкрепа, може да стигне до висока интензивност на подкрепа между 7 и 10 часа седмично". Заради политическата обстановка не е известно дали и кога предложението ще се приеме.

Дни преди началото на учебната година сдружението "Нетипичен ум-СДВХ" изпрати отворено писмо до властите и неправителствения сектор, в което настоява да бъде въведен механизъм за ранно разпознаване на симптомите на СДВХ и насочване към диагностика на деца, които проявяват такива симптоми, както и методика за работа в клас с тях.

Според организацията приемането на механизъм не само ще подреди стъпките за реално приобщаване на децата, но и ще направи обучението на учителите за работа с деца със СДВХ задължително, а не по желание.

По думите на Калоян Дамянов за някои деца със СОП целодневният престой в училище не е подходящ в стандартния му вид. Затова и регионалният център предлага ръководство за изграждане на пространства за интензивна подкрепа в училище. Ако детето изпадне в криза и не може да се справи със ситуацията в класната стая, може да отиде в това пространство, разделено на 3 зони: ерготерапевтична, зона за релаксация и успокоение и учебна зона. Ученикът може да постои, докато преодолее кризата, и отново да се върне в класната стая.

По думите му освен физическата среда, е нужна промяна и в преподаването на учителите. "За съжаление, в голямата си част все още българските учители ползват като доминиращ метод на преподаване т.нар. педагогическа беседа, в която учителят застава пред децата, разказва даден урок и показва по дъската. Това не отговаря на индивидуалните нужди на децата и то не само на учениците със СОП", изтъква Дамянов.

Обяснява, че добър метод е уроците да са разделени на по-малки части, да бъде включена визуализация към тях, но и да се преподава в по-малки групи. В групата, в която участва детето със СОП, трябва да работи ресурсният учител, а не детето да бъде извеждано от класната стая и отвеждано в кабинета специалиста, подчертава Дамянов.

Според ресурсен учител, с когото "Дневник" разговаря, правилният подход е специалистът да работи в клас заедно с детето, за да не се изолира то от класа. Обяснява обаче, че има преподаватели, които не допускат ресурсният учител в класната стая, смятайки, че пречи на учебния процес и останалите деца се разсейват.

Като основна трудност ресурсният учител посочва работата с голям брой деца със СОП и физическата невъзможност да се отделя повече от 2 часа седмично за индивидуална работа с всеки. Обяснява, че нормативът на ресурсните учители е 25 астрономически часа седмично, като те трябва да работят с не повече от 12 деца, но лимитът винаги се надхвърля.

За по-малко от месец от началото на новата учебна година, сдружението "Нетипичен ум-СДВХ" вече е получило два сигнала за деца със синдрома, които не са желани в училището, диагнозата им се отрича и родителите са помолени да ги преместят.

Калоян Дамянов коментира, че в началото на всяка учебна година настъпват подобен тип конфликти в класовете с деца със СОП. Опитът на регионалния център сочи, че особено критични са първи и осми клас.

По думите му помощниците на учителите не са достатъчно в системата. Допълва, че в момента се обсъждат нормативни промени, които да разрешат осигуряване на помощник при по-малък брой деца със СОП, но това няма автоматично да реши проблемите.

В някои училища директорите неофициално настояват първокласниците със СОП да бъдат придружавани в час от близък, който да се грижи за това детето да спазва дисциплината и да работи в клас, разказаха пред "Дневник" родители. Според тях решението често е преминаване на работа на половин ден или изпращането на баби и дядовци за придружители.