Новините на детски език: Микропластмаса – от океана до човешкото тяло

Ако следите "Дневник", за да не изпускате най-важните новини и истории, вече могат да го правят и децата ви. Всеки понеделник "Детски Дневник" препечатва текст от сайта "Вижте - новините на детски език", който в достъпна за по-младите читатели форма съобщава и обяснява актуални събития от страната и света.

Статиите са подходящ начин децата да се запознаят със случващото се в обществото и добър повод за разговор (а защо не и спор) в семейството по тях. Заради възрастта на читателите, за които е предназначена рубриката, редакцията взе решение да затвори за коментари статиите от нея.

"Вижте" e част от платформата за насърчаване на четенето и четивната грамотност сред децата Книговище.бг. Още новини на детски език може да намерите тук, а повече за "Книговище" - тук.

Защо говорим за това?

Наскоро бяха открити притеснителни нива на микропластмаса в човешкото тяло и мозък. Много опаковки, играчки и други нещат около теб са направени от пластмаса. Те завършват живота си в кофата: за боклук или за рециклиране. Рециклирането преправя старата пластмаса и ѝ дава нов живот. За съжаление, не всеки вид пластмаса може да се рециклира. Дори да може, често има само 1 до 3 "нови живота" и няма как да се рециклира пак до безкрай.

Къде отива пластмасата и как става микропластмаса?

Изхвърлената пластмаса не изчезва в сметището за отпадъци. Тя се трупа. Отива в почвата и от там - в подпочвени води или често се извозва другаде. За съжаление, последната спирка на "другаде" са световните морета и океани. Трудно е да се измери с точност, но според ЮНЕСКО там отиват 8 - 10 милиона тона пластмаса. Това е колкото около 6.6 милиона коли, 66 хиляди сини кита или 1.6 милиона слона. Накратко - ужасно много.

От пластмасата с времето се отделят малки частици. Някои от тези частици се виждат с просто око и с колкото гумата на края на молива ти (микропластмаса). Други се виждат само с микроскоп: някои са до 100 хиляди (!) пъти по-тънки от косъм (нанопластмаса). Повечето се отделят при разпада на отпадъци, но много идват от самото ни ежедневие. Дрехите от изкуствени материи ги отделят при пране, a гумите на колите - при допир с пътя (защото са направени от синтетична, тоест "изкуствена" гума).

Ново проучване дори показва, че микропластмасата забавя един от най-важните природни процеси - фотосинтезата (умението на растенията да превърнат слънчевата енергия в полезни за почвата и атмосферата вещества).

Как микропластмасата стига до човешкото тяло?За съжаление, дори без да искаме (или знаем), и ние поемаме частици микропластмаса. Например, когато пием вода от нискокачествени пластмасови бутилки. Морската храна също все по-често е замърсена с микро- и нанопластмаса. Все пак тези частици плават в океана и морските животни рано или късно ги поглъщат. Дори от рибарските мрежи днес се отделя микропластмаса.

Тепърва предстои да научим как точно се отразяват тези частици на здравето ни. Знаем със сигурност само, че няма как да е добре. През храната и водата, които поемаме, микропластмасата стига до най-различни органи на тялото. Нанопластмасата (най-невероятно дребните части) може да стигне дори до мозъка ни. Това е особено притеснително, защото мозъкът е най-важният орган в тялото ни.

"Нейчър" ("Природа") е едно от най-уважаваните издания за научни изследвания. Тази година там публикуваха проучване, според което микро- (и нано-) пластмасата в черния дроб и мозъка се е увеличила с 50% през последните 8 години!

Какво да направим?

За да има по-малко микропластмаса, трябва да има по-малко пластмаса изобщо. Първата стъпка е да купуваме неща от естествени материали. Вместо в пликчета можем да носим покупките в хартиени торби (или най-добре в торби от плат за многократно ползване). Но това не е достатъчно.

Компаниите, които произвеждат неща, могат да помогнат, като сменят пластмасата с други материали. Българската компания LAM'ON например прави стъпки в тази посока с биоразградимо фолио, което се разгражда само. В Европейския съюз (ЕС) има и нови правила как да се произвеждат, изхвърлят и съхраняват много неща, за да се намали миркопластмасата.

Нужни са усилия както от хората (аз, ти, всички наоколо), така и от компаниите, които създават пластмасови неща. Никой не иска тези частици да стават все повече в тялото и мозъка!