Да напипаш проблема: Близо 300 ученици представиха изобретения на научен фестивал в София
Софтуер с изкуствен интелект "чете" българската жестова азбука и трансформира съобщенията в писмен текст. Нужно е само човек да покаже знак с ръка пред камерата, а програмата визуализира съответното понятие.
Това представлява проектът на единадесетокласника Спас Стоименов от Американския колеж в София. Той бе представен на тазгодишното издание на международния научен фестивал FISSION, организиран от училището.
Николай Христанов, "Интеграл": Профилите в 11-и и 12-и клас са ключови за кандидатстване в чужбина
"Целта е да позволява на хора, които не могат да говорят, да си комуникират по-лесно. Към момента мрежата бива тренирана на 12 хил. снимки, които аз заснех и на база на тях се учи да класифицира различните букви", разказа той през "Дневник".
За основа на своя проект ученикът използва вече натрупан опит от 9 клас в работата си с изкуствения интелект, математиката и невронните мрежи - използвани в поставянето на ранна диагностика и разпознаването на изображения.
"Миналата година направих проект, който разпознаваше различни животни и това ме научи на много, но в края на краищата след миналогодишния фестивал си казах - много е яко, обаче каква полза от цялото нещо?. Така реших, че следващият път, в който отделям толкова много време за нещо, искам да има смисъл", допълни той.
"Първо започнах да разработвам тази мрежа за разпознаване на американския жестомимичен език, но впоследствие забелязах, че в България няма такова приложение и съответно си казах, че трябва да го направя на на български, за да има най-голяма полза", каза той.
Проектът продължава да се развива като ученикът се стреми да направи мрежата адаптивна за компютри, телефони, уеб платформи и в бъдеще "умни очила". Той планира софтуерът да бъде безплатен, така че да да го ползват всички, които имат нужда.
Този проект, заедно с още над 160 други, изработени от близо 300 гимназисти от страната и чужбина, беше представен в събота на фестивала FISSION. Сред тях имаше прототипи на дронове и роботи, програми с изкуствен интелект и решения за по-добро опазването на околната среда.
За десета поредна година събитието се организира "от ученици за ученици", а целта - да насърчи използването на знанията извън класната стая и да стимулира творчеството. Популяризирането на STEM областите (наука, технологии, инженерство и математика) сред младежите също е приоритет.
Участниците се състезаваха в пет области - математика, химия, физика, биология и информатика, като имаше и отделна категория за ученици от 5. до 7. клас. Разработките бяха разделени на два типа: експерименти и работещи модели с демонстрация на прототипи.
Зад цялата организация на събитието стоят четирима ученици и около 20 доброволци от Американския колеж. Владислав Скрински, ученик от 12. клас, е един от организаторите и смята, че младите хора са истински ангажирани и мотивирани да се включат активно в научни инициативи. "Учениците не са равнодушни към науката", коментира той пред "Дневник".
Дванадесетокласникът допълни, че във фестивала са представени експерименти и модели, базирани на изкуствен интелект, които показват как тези нови технологии могат да се използват за решаване на научни проблеми и как те променят подходите към научните изследвания.
"Когато дадена статистика трудно се изработва, изкуственият интелект може да провежда много експерименти едновременно, което помага на проекта. Откъм идеи и разработка също помага, но всичко се свежда до креативността на всеки ученик как да изгради проекта си. Малко или много е просто следващото средство, с което да си помага", каза той.
"Учениците действително напипват най-текущите въпроси и належащи проблеми в науката, например, как да пречистват водата безопасно без химикали или как ще се използват квантовите компютри в бъдещето", коментира пред "Дневник" д-р Красимира Чакърова, преподавател по физика и астрономия в Американския колеж и ментор на организаторите на фестивала.
Д-р Чакърова е част от екипа, организиращ фестивала от неговото създаване и според нея събитието доказва интереса на младите хора към науката. Тя посочи, че организаторите развиват умения в две области - освен прилагане на науката на практика, те усъвършенстват и важни организационни и комуникационни умения, като намиране на участници и осигуряване на спонсорства и партньорства.
Когато малките учат големите:
В шестата категория на научното състезание участваха над 30 отбора с участници на възраст между 10 и 14 години от страната и чужбина. Сред тях е и 12-годишният Ронал Османи от Скопие, изработил умален прототип на робот, способен да засича земетресения още преди да се случат и да изпраща сигнал до хората.
"Основната причина, поради която създадох този проект, е, за да спасява. Има много труднодостъпни места, до които не могат да достигнат хората, затова този робот може да бъде изпратен там и да извърши спасителна операция. Той може да използва топлинен сензор, радар и да отчита температурата, за да открива хора при бедствия", разказа Ронал Османи пред "Дневник".
Той сподели, че е получил силна подкрепа от учителите в клуба по роботика в училището си. Въпреки че планира да се занимава с медицина и да стане лекар, Ронал Османи каза, че няма да изостави страстта си към роботиката.
"Учителите са тези, които вдъхновяват. Едно дете може да е много талантливо и любознателно, но ако няма някой да му подаде ръка, да му покаже грешките, много трудно се мотивира да продължи напред", посочи д-р Чакърова.
Тя обясни, че студентите и младите учени имат шанс да работят в подходяща среда и по актуални проблеми в екипи, което ги мотивира. В средното образование обаче това може да бъде предизвикателство. По думите й е важно да се подобри подготовката на учителите по природни науки, за да се увеличи интересът към науката още в училище.