Въпреки своите крехки 17 години, животът на Аделина е белязан от насилие. "Ритане, хвърляне, шамари, удряне с юмруци, скубане на коси, синини, удари с колан, изгонване от къщата" - това са жестоките думи, които тя използва, за да опише детството си. Агресията на баща ѝ е била безмилостна, насочена не само към нея, но и към сестра ѝ и майка ѝ, с която вече са разведени. Въпреки развода, той остава обсебен от бившата си съпруга, продължавайки цикъла на психологическо и физическо насилие. В ранните години на Аделина жестокостта на баща ѝ не е знаела граници - убива хамстера ѝ, хвърля сестра ѝ върху паркирана кола, заплашва да счупи врата на кучето ѝ.

Въпреки че ситуацията се подобрява, баща ѝ продължава да преследва семейството, като отправя постоянни заплахи по телефона. При един особено ужасяващ инцидент той се обадил на сестра ѝ, твърдейки, че е убил Аделина и майка им, след като майка им не отговоря на обаждането му. "Вече се страхувам - казва Аделина. - Това е като филм на ужасите. Нещата излизат извън контрол. Не знам дали някоя нощ няма да се случи нещо фатално."

В съседна Румъния детството на Мария е белязано от все по-разрушителното поведение на майка ѝ - модел, който първоначално тя трудно разпознава като тормоз.

Законовите пропуски, недофинансираните услуги за подкрепа и продължаващата стигма затрудняват хората, които търсят помощ. Въпреки все по-честите активистки кампании срещу насилието, реалната промяна се случва бавно, а твърде много момичета все още страдат в мълчание.

В Румъния 42% от жените са преживели физическо и/или сексуално насилие от 15-годишна възраст, докато в България процентът е 28, според статистика от 2024 г., предоставена от Европейския институт за равенство между половете. 48% от българските жени, които са преживели физическо или сексуално насилие през последните 12 месеца, не са споделили с никого, докато в Румъния този процент е 34%.

В доклад на УНИЦЕФ се посочва, че "насилието срещу жени и момичета, включително случаите на агресия, е едно от най-разпространените нарушения на човешките права по света".

За целите на тази статия през август миналата година авторките разработват специална анкета. Попълнена от 64 респонденти в България и 60 в Румъния, данните от нея рисуват сходна картина.

Анкетата показва, че насилието често се извършва от мъже или момчета. В 69.2% от случаите агресорът е бил мъж - най-често някой, когото жертвата е познавала. В Румъния 40% от преживелите насилие съобщават, че извършителят е бил съученик, близък познат или приятел. В България още по-висок процент, 51.7%, съобщават, че са преживели насилие, причинено от приятел. Над 69% от анкетираните момичета в България и 58.5% в Румъния съобщават, че са били свидетели на насилие срещу друго момиче.

Числатa говорят сами за себе си, но повдигат въпроса: откъде идва тази агресия? Румънската психоложка Андреа Щефюк обяснява, че мъжете исторически са разчитали на груба сила за оцеляване, което е довело до нормализиране на случаите на насилие за упражняване на контрол, включително над жените.

Въпреки развитието на обществото, това поведение се предава през поколенията. Едва наскоро жените в западния свят започват да оспорват тази норма, но процесът на промяна на тези дълбоко вкоренени модели на поведение изисква време. Щефюк подчертава, че ние все още се учим как мъжете могат да прегърнат силата си, без да прибягват до насилие или потискане.

Експертите твърдят, че патриархалният ред не само подхранва насилието срещу жени и момичета, но и насърчава толерантност към него. Калина Дренска, основателка на българската феминистка неправителствена организация LevFem, обяснява, че подобно насилие не е просто резултат от вредни стереотипи или изолирани случаи на агресия, а има дълбоки корени. "То произтича от самата патриархална система, защото тя позиционира жените като подчинени на мъжете", казва тя.

Този начин на мислене личи и в широко разпространеното схващане да се обвиняват жертвите. Според проучване на УНИЦЕФ и Coram 51.6% от анкетираните в България смятат, че едно момиче носи известна отговорност за това, че е било изнасилено, ако пие алкохол, приема наркотици, държи се провокативно, има множество сексуални партньори или стои навън до късно през нощта.

Експертите, психолозите и социалните работници, интервюирани за тази статия, предполагат, че липсата на разбиране за това какво представлява агресията и насилието е ключов фактор.

Мария Боева, която повече от шест години работи за Национална гореща линия за жертви на насилие в България, също е съгласна, че насилието срещу момичета е тема табу и нещо, за което "трябва да говорим".

Жертвите на домашно и основано на пола насилие в България и Румъния се сблъскват със значителни пречки при търсенето на помощ. Пропуските в законодателството означават, че правилата се прилагат слабо, съдебните процеси са бавни, а съдилищата често не успяват да класифицират ясно случаите на сексуално насилие като изнасилване.

Доклад за съдебната практика в Румъния, публикуван през юли 2021 г., подчертава сериозни проблеми в начина, по който румънските прокурори и съдии разглеждат дела, касаещи жертви на сексуално насилие на възраст между 10 и 14 години. Докладът разкрива дълбоко вкоренени предразсъдъци и липса на адекватни решения при подобни престъпления.

Проучване от 2019 г. допълнително хвърля светлина върху този систематичен проблем в Румъния: статистически вероятността местен съд да класифицира случай на изнасилване като такъв е 1 на 4. Тези констатации ясно показват, че нито момичетата, нито жените са адекватно защитени в нашето общество.

Насилието може да има трайни травматични последици, които често продължават и в зряла възраст. Например Аделина сънува кошмари, а ситуацията у дома се отразява на представянето ѝ в училище. За някои въздействието е още по-дълбоко - Мария все още се бори с емоционалните белези, оставени от тормоза на майка ѝ. "Не съм го преживяла напълно - последствията все още са видими и това е оставило дълбока следа върху мен. Но се надявам, че с времето всичко ще избледнее", казва тя.

Институционалната и психологическа помощ за момичетата, преживели насилие, е от решаващо значение, както и опитите за ограничаване на това насилие на първо място.

В България и Румъния държавата поддържа няколко защитени центъра, които помагат на жени и деца, преживели домашно насилие. Ограничените услуги за подкрепа, които могат да включват приюти и консултации, обаче оставят жертвите с малко възможности за изход. Прилагането на закона понякога също затруднява процеса, като полицията често отхвърля жалбите или настоява за помирение с насилниците.

При липсата на адекватни държавни политики за защита от насилие неправителствените организации са тези, които се опитват да запълнят празнината, предлагайки набор от услуги - от терапия и психологична подкрепа до подслон и правна помощ.

В един момент ситуацията в дома на Мария ѝ става непоносима. Тя взема смелото решение да напусне къщата на майка си и да потърси убежище при баща си. "Избягах при баща ми, защото видях, че нещата стават все по-лоши и по-лоши", казва тя.

Въпреки тревожните нива на насилие срещу млади момичета и жени, все пак има поводи за надежда.

През 2023 г. Дебора, която тогава е на 18 години, е брутално нападната от мъж, когото тя разпознава като своя бивш приятел. Жестокостта на нападението - момичето е намушкано многократно с нож - и бездействието на властите предизвикват вълна от протести в десетки градове в цялата страна. Всъщност мащабът на протестите е почти безпрецедентен. Хиляди българи излизат на улицата, за да изразят подкрепата си с Дебора, но и да поискат насилниците да бъдат подведени под отговорност. Инцидентът принуждава българския парламент да предприеме спешни законови промени.

В Румъния активисти водят кампании за повишаване на осведомеността, които подчертават отговорността на обществото в борбата с домашното насилие. Посланията обръщат внимание, че това не е само личен въпрос и призовават свидетелите да предприемат действия. Centrul Filia организира семинари и протести, включително популярния марш "Заедно за безопасността на жените".

Освен това, през 2022 г. Румъния стартира пилотен проект, използващ електронни гривни за наблюдение на насилниците и прилагане на ограничителни заповеди.

Помощта от приятели и семейство е от решаващо значение за пострадалите от насилие. Проявата на грижа и интерес може да обърне всичко в такива трудни моменти. "Вярвам, че най-важното е да зададем един прост въпрос: "Добре ли си?". Най-важното е да можеш емоционална да подкрепиш някой, който преминава през нещо подобно", казва Мария от Румъния.