През последните няколко години издателство "Коала Прес" ни представи авторката Нина Белова с нейните три книги за деца. Книжката "Един дебел хипопотам" събира дванадесет стихотворни истории от детството. От тях разбираме какво е "да си страхлив като заек", да си дебел и сам, какво е да мечтаеш, че можеш да си научиш уроците, докато спиш. И още девет късчета детско вълшебство. Книгата е илюстрирана от Радостина Пенева с много въображение, като на всяка страница откриваме текстче и голяма картинка. Тази симбиоза следва най-добрите традиции в детското книгоиздаване и събужда детското любопитство.

През миналия век британската психотерапевтка Мелани Клайн въвежда в тази сфера термина "епистемологичен нагон", който съвсем точно определя стремежа към познание. Неслучайно на 6-7 години се тръгва на училище и детското любопитство е в апогея си. Тези дванадесет истории на Нина Белова несъмнено ще предизвикат детския интерес.

С първия си текст "Храбрец" Нина Белова ни припомня най-добрите традиции на детската класическа римувана и ритмувана проза:

Римата и ритъмът създават особена напевност, която сякаш залюлява историята в чудно приказна песен.

И ето че Зайо решава да влезе в градината и да си похапне. Но е изненадан от градинското плашило. Хуква да бяга Зайо, а верният пазач е доволен от себе си, смее се, наднича под сламената шапка и повтаря: "Как приличам аз на градинаря".

Напевно започва и стихотворението "Един дебел хипопотам":

Тази плавност, въвеждаща ни в истинската история като завръзка, напомня класическия образец на Вилхелм Буш и редица български истории от миналия век, с които сме отраснали - например патиланските истории на Ран Босилек.

Тук откриваме цяла драматургия. Зад свирепата и страшна физика на нашия герой се крие всъщност един доста уплашен, обречен на самота и тъжен хипопотам. Майсторството на Нина Белова е в простодушното споделяне на чувствата на протагониста и в желанието, което събужда у читателите, да му се помогне.

Майсторски и лаконично авторката противопоставя на тъжния хипопотам веселия свят на околните животни, които в игри и песни се забавляват заедно. Този контраст прави приказното още по-автентично, психологически задълбочено и въздействащо. Като че ли пред нас се разгръща една приказна пиеса - този текст би бил действително подходящ за куклен театър.

Нека припомним, че създателят на психодрамата - виенският психиатър Якоб Леви Морено, е започнал своя професионален път, сядайки заедно с деца в корените на едно голямо дърво, за да им чете приказки. По същество психодрамата представлява една история, която не се разказва, а се показва на сцената. Тя включва протагониста, неговото алтер его и т.нар. помощни азове. Стихотворната сцена с хипопотама напомня психодрама - показана ни е ситуация, при която главният герой излиза от своя дискомфорт, последният епизод е удовлетворяващ за него, тъй като той е намерил нов приятел - една птичка. Хрумва ми в тази връзка, че след като има класическа психодрама и библиодрама - с библейски сюжети, защо да няма и зоодрама?

И тогава се случва необяснимото и изненадващото - синята птица кацва на главата на хипопотама, за да изчурулика: "Харесва ми, че си голям, изглеждаш ми добър, но сам". А епилогът е: "За дружбата предели няма".

Едно просто и лаконично, стоплящо и сърдечно стихотворение. И това е характерно въобще за творчеството на Нина Белова, тя ни разказва за вълшебника в гората, за облачето, за змея и възрастната жена, за животните-съседи И нейните стихотворни разкази учат малките на доброта, толерантност и приятелство, а на големите припомнят че има и свят на добротата.

В "Атанас" живецът, проглеждането, жаждата за живот се пробуждат у гарвана Атанас след едно общуване със случайно появила се звездичка през нощта в гнездото му. Джуджето Свидливко, което в жизнения си път опитва сладостта и на царския живот, разбира, че родното място е най-свидно и желано. Таралежът Валери ще открие, че щастието се състои в това да помогнеш в критичен момент на приятелите си. Да, по същество това са вълшебни приказки, с много инициации и премеждия по пътя, който героите извървяват към другите, към общуването, към удовлетворението да бъдат полезни.

В книгата си "5-те случая: Малкият Ханс. Анализа на фобията на едно петгодишно момче" (1909) Зигмунд Фройд пише: "нека нашият мъничък изследовател преждевременно добие опита, че всяко познание е само частица и че на всяко стъпало на познанието винаги остава нерешен проблем". Трябва още да кажем, че Нина Белова много умело дозира понятията добро и зло, страшно и щастливо, непозното и недоизказано. Бих определила нейните приказки като "уравновесени" и подходящи за всяко дете.

Ще цитирам още малко Фройд, защото фабулата на всяка приказка съдържа или събирането на героите, включително животни, по двойки и в семейство, или пораждането на любовта, и това неминуемо извиква въпроси в невръстните умове на децата. Фройд много ясно излага изводите си: "Жаждата за знание не може да бъде причислена към елементарните компоненти на влечението, а е подчинена изключително на сексуалността".

Детето от най-ранна възраст се мъчи да си обясни със своя оскъден опит основни екзистенциални въпроси. Първо - как съм се появил на този свят. След това започва да различава и половете. "Щастливото Джудже" на Нина Белова е сполучливо попадение и общуване с малките читатели.

Това посвещение до голяма степен обяснява и архитектониката и стилистиката на трите приказки, които съдържа книгата. И трите приказки "Принцеса Капчица" или да обичаш Албена", "Жар-птица" и "Жаба-костенурка" се развиват в едно сънно, приказно и призрачно пространство. Бихме ги нарекли още "сънища наяве". Те представляват амалгама от реално и приказно, в която идеите, сюжетите, образите сякаш плуват в едно особено пространство. И понеже децата с аутистични проблеми имат по-развити сетива, тези приказки разкриват тяхната специфична ментална чувствителност и представи.

Тази чудесно илюстрована книга, отново от Радостина Пенева, понася сякаш на крилете си и малки, и големи. И трите книги на Нина Белова говорят на сърцата и ни напомнят, че красотата и добротата ще спасят света.