Измислената реч на Вонегът
"Речта за плажното масло" e добре написан текст, но тя никога не е прознасяна от Кърт Вонегът и в действителност е един от ранните класически примери за градска легенда и интернет измама.
В дните около 31 юли 1997 г. във все още примитивната мрежа на това, в което скоро ще се превърне интернет, плъзва електронно съобщение. В него се твърди, че това е словото на популярния писател пред дипломиращите се от випуск '97 на Масачузетския технологичен институт (MIT). "Речта" е
изпъстрена с типичния за него циничен хумор, което я прави още по-успешна измама
Измама, защото словото пред випуск '97 произнася на 5 юни тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан и то може да бъде намерено на официалната страница на MIT.
Случилото се изненадва неприятно всички, които са били убедени, че това наистина е характерният стил на Вонегът. Твърди се, че дори съпругата му Джил Кременц се е хванала на въдицата и е разпратила текста на близки и прриятели.
Проследяването през модеми и факсове стига до оригинала – вестникарска колона на Мери Шмик в "Чикаго трибюн". В нея тя просто размишлява как би изглеждала речта й пред завършващи студенти, ако някой университет или колеж я покани. Текстът, започващ с "Дами и господа от Випуск'97, използвайте плажно масло", е публикувана на 1 юни и в него няма и дума за MIT или Вонегът. Авторката е бясна на последвалата бъркотия и безуспешно търси кой е първоизточникът на измамата. Самата Мери Шмик е засипана със стотици телефонни позвънявания и имейли, в някои от които я обвиняват, че е плагиат.
По-късно тя определя интернет като "блато без закони и правила" и пише за Вонегът: "Горкият човек. Той не заслужава репутацията му да бъде употребявана по такъв начин".
Кърт Вонегът, който не използва нито компютърни екрани, нито плажно масло, е впечатлен от инцидента, за който научава от своя агент и адвокат, към когото списание се обърнало с молба да получи правата да публикува текста. Той потвърждава, че написаното не е от него, и споделя, че
киберпространството е "шантаво" и населено с хора, вярващи в абсолютно всичко, което прочетат там
В разследване на случилото се "Вашингтон пост" пише през август 1997 г., че макар това да е измама, в която никой не ти иска пари, тя е показала, че "в киберпространството е възможно да мамиш всички и то непрекъснато".
"Към 1 август речта на Вонегът се появи на места като интернет страницата на списание Wired в рубриката "Цитат на деня". "Ню Йорк таймс" отдели на новината цяла страница, "Уолстрийт джърнъл" я предпочете за коментар пред прегрешенията на президента Бил Клинтън, а Ей Би Си изпрати телевизионен екип пред къщата на Вонегът", разказва изданието. Шмик е канена във водещи телевизионни предавания и след това пише, че "в епохата на телевизията и интернет се оказа, че съществуват повече издатели на книги и вестници, отколкото предполагах". Колумнистката от Чикаго е засипана от електронни писма, в някои от които дори се твърди, че тя изобщо не съществува и е измислица на редакцията или пък че е
героиня от предстоящия роман на Вонегът
В края на тази луда седмица от лятото на 1997 г. писателят е леко разочарован, защото е получил толкова много медийно внимание за нещо, което в действителност не е написал. "Така, защото е август и няма новини. Това е лудостта на тълпите", коментира той.
Цялата реч - може да прочетете в новия подсайт "Дневник на лятото".