Едно заглавие ме разсмя: "Новата книга със селфита на Ким Кардашиян е знак за наближаващия Апокалипсис". Не е майтап – Кардашиян събра в албума Selfish колекция от снимки, които си е направила сама. Издателят разчита "читателите" да платят 20 долара, за да гледат 352 страници със снимки, направени с лошо осветление и струяща самовлюбеност.

Ако продажбите са добри, може би наистина Краят е близо.

Друго селфи попадна в новините тези дни по трагичен повод. На португалския бряг полско семейство се качило на перилата, за да си направи снимка на фона на океана. Докато двете им деца гледали отстрани, мама и тати залитнали и се разбили в 80-метровата скална пропаст.

Какво се случва с тази култура, в която някой непрекъснато се занимава само със себе си? И, което е по-важно, каква е алтернативата и може ли някой да я опише?

Историите, качени във "Фейсбук", можем да проследим назад не по-далеч от 2007 г. Баща ми Джеймс Добсън може да проследи историята си четири поколения назад до своя прадядо. Моят прапрадядо тръгнал да убива някого, когато се отклонил и влязъл в малка палатка-параклис в градче в Тексас. Вместо да отнеме нечий живот, М. В. Билингам отдал своя на Господа. Той оставил пистолета си на олтара.

М.В. останал невъоръжен, но започнал да използва тайно оръжие. През по-голямата част от съзнателния си живот той се молел за сина си, за децата на сина си и за техните деца до четвърто коляно... чак до моя татко. Този човек е притовоположното на онова, което едно селфи ни казва за човека. Изпълнен със силното чувство, че "има нещо по-голяма от мен самият и нещо по-важно от случващото се тук и сега", този мъж от преди един век се е молел за хора, които никога не е срещал.

Имало ли е смисъл? Семейството ми казва "Да".

Освен всичко друго баща ми израсна със съзнанието, че е част от една по-голяма история. Той знаеше, че на него се пада следващият етап от щафетата и че след това той ще трябва да предаде палката.

Кой би отпаднал от подобна щафета? Не и аз. Когато пораснах – имам предвид, когато станах достатъчно зрял, за да оценя това отсъствие на егоизъм у него – и аз се присъединих към тези молитви за следващите поколения.

Не бих казал, че поколението Y е замръзнало във фазата на подрастващите, залепено за екраните, непрекъснато пишещо SMS-и или неспособно да мисли отвъд приключването на компютърната игра Grand Theft Auto. Но ние губим способността за мислим за нещата отвъд нас. Така губим най-доброто от себе си и най-добрите си шансове да оформим бъдещето.

Ние изтървахме палката в щафетата.

Докато ходех по срещи, преди да се запозная със съпругата си, баща ми ме питаше за тези момичета. Казвах, че една ме е накарала да се почувствам добре, друга – че ме е подкрепила... все неща от този род. Мотивите ти са егоистични, ми каза той. "Караш ли другият да става по-добър човек", попита ме той.

Разбира се, днес виждам колко е бил прав. Бракът не е заради мен, а заради нас. И много скоро стана "нас с децата".

Така че страница след страница от лъскавата Ким Кардашиян, снимана в огледалото, може да докара малко долари на една жена, която едва ли се нуждае от някаква промяна, но какъв е смисълът за 15 минути да си център на нечие внимание?

Великият Питър Дракър написа по повод предприемача Боб Буфърд: "Плодовете на твоя труд растат по дърветата на други хора."

Когато една двойка поеме по трудния път на това да остане заедно, когато родителите успеят да се справят с инатливо дете, без да прекършат духа му, когато възрастните усещат болката в детския гняв и не реагират с наказание, когато семействата живеят за нещо повече от самите себе си, когато нежеланото бебе отива при родители, които го желаят – тогава палката в щафетата е предадена и урокът е научен.

Големият живот не прилича на селфи.

Той е като груповите снимки.