Теодора Димова: Литературата е въздействаща или скучна, други деления са невалидни
Лято, отпуска и най-сетне - дълго, непрекъснато време за четене. В разгара на сезона "Дневник" реши да се обърне към писатели, поети, преводачи, издатели и ревностни читатели с въпроса какво и как четат.
Своите предпочитания споделя писателят и драматург Теодора Димова - автор на романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и "Влакът за Емаус". Нейни са пиесите "Без кожа", "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници" и др. Романът "Майките" е преведен на десет езика и е носител на голямата награда за източноевропейска литература на KulturKontakt и Wieser Verlag в Австрия.
Какво четете в момента? Какви книги бихте препоръчали на читателите да вземат със себе си през лятната отпуска?
– Току що завърших романа на Тони Морисън "Бог да бди над детето". Не е лош, но в никой случай не е задължителен. Преди това – " А планините ехтяха" – Халед Хосейни. Може би най-добрият му роман, преведен засега. Преди това – " Знахар" и "Морал" на Тадеуш Доленга-Мостович. Класическа, широкомащабна, въздействаща литература. Изтеглят се в електронен вид от сайта chitanka. Още по-преди това – "Кучки вероломни" – разкази на Роберто Боланьо.
От богословска литература: Сергей Фудел – "До моите деца и приятели" – фрагменти, изпълнени с неподправена вяра и чистота; Митрополит Антоний Сурожки – "Началото на молитвата".
Имате ли книга, която сте открили ненадейно по време на пътешествие и се е превърнала в спомен от него?
– По време на пътешествие човек обикновено открива или намира други неща, а не книги.
Има ли според вас такова нещо като "сезонна" литература - лятна или зимна, книги за море, планина, пътешествия? Ако да, какво я отличава?
– За мен има автентична или подражателска литература, въздействаща или скучна. Всички останали деления и наименования на литературата ми се струват невалидни.