Рисунките на платото Наска са една от най-известните мистерии на човечеството. Те за пръв път са забелязани по време на търговски полети над перуанската пустиня. Пътниците разказали за примитивни чертежи върху земната повърхност под тях. Не се знае кой ги е направил, нито пък защо. От самото им откриване до днес те стимулират разнообразни научни хипотези и въображението на писателите-фантасти.

Тук е без значение в какво /не/вярвате. След полет над платото Наска въпросите стават повече. И човек си тръгва друг.

Платото Наска е на около 450 км от Лима. До едноименното градче автобусите пътуват по магистрала Панамерикана за 6-7 часа. Следобедът е топъл, а вечер и през нощта температурата пада чувствително. Билетът за обикновен автобус струва под 10 долара. Бързият е към 15 долара.

Късно вечер пътуваме дълго, без да срещнем друго превозно средство. Kъм платото каменните хълмове зачестяват. Приличат на огромни хлябове в меката лунна светлина.

Автобусът спира в Наска, до самото летище. Наблизо е хотелчето La Maison Suise. Ако имате резервация за по-отдалечения хотел De la Borda, идват да ви вземат с автобус. Някогашната хасиенда е с градина и плувен басейн. Стаите са уютни и доста големи за южноамериканския стандарт. Нощувката излиза 35 $ и включва закуска.

До летището, града и забележителностите наоколо има минибус. Летището на Наска е особено. Няма международни или вътрешни полети, а само една дестинация. Лети се само над платото. Аеродрумът е строен, след като германската изследователка Мария Райхе открива наблизо преди повече от половин век странни очертания и рисунки. Те са направени от подредени камъни преди столетия и се виждат единствено от въздуха. Обхващат площ от 350 кв.км. Причудливи линии, писти, огромни известни и неизвестни същества, надхвърлящи понякога и 200 м. Те поставят въпроси и до днес.

Полетът трае по-малко от час. Плаща се в туристическа агенция или на място. Цената е около 60 долара. Ако има повече туристи, летят няколко малки самолети едновременно. Случвало се е и да катастрофират. "Чесна"-та вози по четирима пасажери.

Гледани отгоре, каменните рисунки приличат на футуристичен космически аеродрум. Очертанията на хора и животни създават впечатление, че долу гъмжи /от/ живот. И летене. Много летене.

Под самолета започват да се появяват фигури. Маймуната надхвърля 80 метра. Опашката й е навита в безкрайна спирала. Паякът е в средата на основните рисунки. Прилича на форма от съзвездие. Друг паяк е затворен между къси успоредни линии, излизащи от самия него. Гущер опъва дълга опашка, а задните му крачета изглеждат недовършени. Кондор в полет с незатворена човка, част от опашка и крило...

Самолетът се накланя силно, за да разгледаме рисунките. Минаваме и втори път, за да ги видят всички на борда. Пилотите са бивши военни летци и карат доста самоуверено, снижават и набират рязко. На пасажера с азиатски черти му прилошава и клюмва. Пилотът преценява, че не е наложително кацане и продължава по-меко.

Наближаваме стръмен склон. Скоростта пада плавно. Отдолу ни гледат каменните очертания на две човечета. Едното е с двоен ореол. От външния струят лъчи. Лицето и тялото светлеят. Другото е с тъмно лице, но с плътен бял кръг около главата. И с лъчи. Или антени...

Преди 1943 г. откривателката на фигурките Мария Райхе твърди, че те са астрономически календар. Така местните отброявали времето. Свръх човешките възможности е обаче да се нарисуват подобни сцени, без да се проектират и направляват от небето. И то преди 500, хиляда или повече години. А земният човек литна едва преди век...

Обясненията за пътища и канали също не издържат. Цивилизацията Наска има километрични подземни напоителни канали, на които би завидял всяко наше ВиК. Пътищата са доста встрани от фигурите. И къде ще отидеш, следвайки кръгово навитата маймунска опашка?

Самолетът обръща. Поема към причудлива фигура. Едната й ръка е с 5 пръста. Другата - с 4. После забавяме до друга фигура. Кръжим дълго над нея. Същество в скафандър. Само два отвора за очите. Вдигната ръка. Сякаш маха за поздрав...

Тук всеки балкански скептицизъм заглъхва. Стопява се. Почти докрай. Така рисувахме космонавтите в детската градина. Но бяхме виждали астронавти по телевизията.

Човек литна в космоса преди 40 години. А германската изследователка открива фигурите преди 60 г. Камъните са подредени преди столетия - спор няма. Поне около преди 700 години. След завладяването на тези земи от испанците на местното население не му е било до рисунки. Завоевателите тикват перуанците в мините из Андите, за да вадят злато и мед. Половината роби измират. Работещите по плантациите едва ли са имали време и сили да редят камъни. Около Наска вирее най-вече памук. Климатът е сух. Вали по-малко от 20 минути на година. Облаци няма... Целогодишен небесен прозорец. Прекрасна видимост nonstop. В камъните и подземията на платото са събрани, кажи-речи, всички елементи от Менделеевата таблица.

Камъните тежат. Зоната е сред най-земетръсните в света. Тук блика /от/ енергия. 350 квадратни километра. Идеален пристан. Според изследователя Ерих фон Деникен местните са направили тези знаци и фигури, след като са видели някакви небесни пришълци. В тоя топлик никой не ходи със скафандър. И не му свети главата. Хората от платото се надявали "те" да дойдат пак и са подреждали с камъни в огромни рисунки видяното. С надежда към небето. Уви, дошли европейците, и то от морето... Но рисунките останали скрити за повече от половин хилядолетие.

- Е, как беше? - пита ме Луис след полета. Той охранява летището и хотела и кара такси.

- Не знам - вдигам рамене.

- Имаш ли свободно време?

- Вече достатъчно.

- Ела тогава и да докоснеш извънземието.

И тръгваме...