Споменаването на Ирландия поражда у различните хора различни асоциации. Някои си мислят за черната бира "Гинес", други се сещат за Ирландската републиканска армия, трети пък, които са по на "ти" с музиката, ще кажат имена на прочути ирландски изпълнители и състави.

Всички тези асоциации неизбежно се свързват с Дъблин. Но Ирландия не е само Дъблин и това й е хубавото на тази страна, защото въпреки че динамичният живот продължава да тласка хората към големите градове, те все пак успяват да съхранят старите традиции в родните си места.

Голуей

е точно такова кътче. Градът е разположен по Западното крайбрежие на острова почти диаметрално по права линия от Дъблин. Ако попитате някой горд дъблинчанин за Голуей, той ще ви каже, че това е западната столица на фолка. А Дъблин не е случайно място. За разлика от съседния британски остров, където кръчмите затварят в 23.00 ч, в Ирландия те често остават отворени до сутринта, дори и в работни дни.

В това отношение Голуей има особен статут, защото е известен с типичните ирландски "пъбове", във всеки от който има музика на живо. Голуей на пръв поглед изненадва посетителите с ярките

средиземноморски цветове на сградите си. Това съвсем не е случайно. През ХV в. градът въртял оживена търговия с Испания, а това се е отразило и върху неговия облик. Мястото е обитаемо от незапомнени времена, но се появява върху картата през ХІІІ в., когато го превземат норманите. Начело на управлението му застават 14 нормански фамилии. Норманите са преживели бурни години по тези краища.

Голуей неведнъж е бил нападан от войнствените келтски кланове, най-прочутият от които е О'Флахърти. А върху крепостната врата на Голуей, която вече отдавна я няма, е било изписано: "Боже, пази ни от гнева на О'Флахърти!".

Между другото, тук през ХV в. е идвал не кой да е, а самият Христофор Колумб, за да слуша разказите за пътуването на свети Бенедикт на запад през океана, където, както се твърдяло, бил стигнал до земя.

Най-бързият и може би най-удобен начин да се стигне до Голуей е с железниците от Дъблин. Пътува се около два часа и половина. Има средно по пет влака на ден. Градът предлага добра база за посетители - достатъчно хотели и много Bed and Breakfast' - една разпространена форма за нощуване на британските острови. Срещу съвсем прилична сума от 20-25 долара получавате легло, а сутринта - закуска, и то в типична ирландска, английска, шотландска или уелска къща (зависи къде сте). Пристигнах на свечеряване в Голуей и побързах да си намеря място за спане. Открих - в една уличка близо до гарата. Любезната хазяйка побърза да ми даде ценни съвети. Най-вече кое представление в коя кръчма да не пропусна.

Още при първото ми опознавателно минаване по улиците на Голуей мястото ми напомни американския Нови Орлеан, колкото и да е странно. На пръв поглед между южняшкия натруфен френски квартал на Ню Орлийнз и подредените под схлупените сиви небеса улички на Голуей, в които свири остър вятър, няма прилика. Но това е на пръв поглед. Защото атмосферата е абсолютно същата. От всяко заведение се носи музика, навсякъде е пълно, цари голяма веселба.

За необикновения живец на Голуей несъмнено допринася местният университет. С него се обяснява и присъствието на много млади хора. Но тук идват и доста туристи от Европа, които, усетили веднъж необикновената атмосфера на града, почти всяка година се завръщат с фанатичната решимост на поклонници.

Те изживяват отново и отново незабравими мигове по време музикалните фестивали.

Без да губя време, се втурнах в нощния живот. Въпреки че има голямо разнообразие от музикални жанрове в отделните заведения, в Голуей най-много се слуша традиционен ирландски фолк. The Crane и Busker Brown's Bar може би са най-добрите за любителите на фолка места, макар че втората кръчма е известна и с джазовите си сешъни в неделя по обяд. В Monroe's можете да слушате всичко - от фолк през блус и джаз до кейджън. Най-прочутия пъб обаче, е

Neachtans

За разлика от други стари локали там са запазени типичните малки сепаренца. Бях си поставил амбициозната задача да посетя колкото мога повече заведения, но към 1 ч през нощта вече се чувствах достатъчно уморен, без да съм успял да отметна кой знае колко места.

Затътрих се към нощния си подслон, за да установя, че в съседство е кръчмата An Pucan, в която се вихреше буйна фиеста. Реших да вляза за последно, което се оказа фатално. Гостилницата представлява голям тесен правоъгълник, а в долния му край, в малка ниша, свиреха трима мъже на възраст около 50-60 години. Разбрах, че тези "момчета" могат да изсвирят и да изпеят каквото си поискат и каквото слушателите пожелаят. Взех си бира и успях да намеря местенце да се подпра някъде в препълненото място. Моментално станах обект на внимание от страна на съседите си - пийнала ирландска двойка на около 25-30 години.

Ирландците са доста общителни хора, обичат да те заговорят, особено чужденците. Малко им беше трудно да ми запомнят името, но диалогът някак си вървеше. Естествено, младият мъж знаеше кой е Христо Стоичков и това ни сближи. Допих си бирата и се опитах да си тръгна, но те ме спряха.

Младежът скочи до бара да вземе още бира. Момичето след два-три неуспешни опита да произнесе името ми рече: "А бе, българино, ти танцувал ли си с ирландка?" Признах си, че не съм, и тя бе категорична: "Никъде няма да ходиш, докато не танцуваш с мен." След това отиде към свирещата "троица" и им пошушна нещо. Те захванаха тъжен и протяжен блус, след което младата жена ме дръпна на дансинга. Да се каже, че танцувахме, е трудно, защото центърът на тежестта й доста се бе изместил и едва я крепях, а през това време нейният любим бурно се забавляваше, като вдигаше лозунги за българо-ирландската дружба.

Разделихме се като първи приятели. Часът беше 3 след полунощ. Покачих се на втория етаж, където беше стаята ми, и се срутих върху леглото, но щом затворих очи, чух прегракнали гласове да извиват ирландски мотиви. Оказа се, че съм си избрал място за спане над кръчма. А това в Голуей сигурно никак не е трудно. Добре, че имам опит. Извадих си от чантата тапите за уши и сложих край на безумния ирландски купон.

*Авторът е редактор в BBC Лондон.