Остров Бали едва ли има нужда от представяне. Люлка на хинду-балийската религия и изкуство, този къс земя е най-известната туристическа атракция на Индонезия. Някои го наричат острова на боговете, други - приказния рай.

Легендата гласи, че хиндуистките богове харесали Бали за убежище, а създали вулканите, за да служат за тронове. Негова емблема са несекващите фестивали и празненства. Песни и танци изпълват влажните, упоени от мириса на орхидеи кътчета на перлата на тропиците.

Благодарение на НУСАНТАРА сдружение "Приятели на Индонезия" представи в рамките на продължаващия Салон на изкуствата 2001 г. традиционни танци и

гамбелан

от Бали. Музикалната група "Ича саура канти" ("Музика за моите приятели") показа типични композиции от острова на хилядите храмове, днес също изпълнявани пред публика. Всеки танц разказва история. Мелодията и ритъмът се възпроизвеждат от класическия ударен инструмент риндик, изработен от бамбук.

Концертът започва с парадна процесия. Тя се изпълнява традиционно по време на многобройните церемонии - неизменна част от живота на местните хора. Такъв е ритуалът "Одалан" - празникът на изкуството...

Участниците в процесията се придвижват бавно и тържествено. Жените изпълняват протяжна свещена песен, съпровождана от дълбокия звук на гонг и необичайната ритмичност на бамбукови пръчки. Начело са танцьор с маска на старец и жена, носеща съд с благовония. Следват ги останалите в носии от Бали. Цикламени платове със златни десени обвиват телата. Дрехите се закрепват с колани, обшити с маниста и златни висулки. Украшенията по главите са от трептящ материал, отразяващ светлинките на прожекторите. Мъже в двойни поли с позлата носят чадъри, жертвени дарове, баронг (маска на дракон) под акомпанимента на оркестър - гамбелан. Всички те създават почти магическо впечатление за величие.

Шествието застава пред нас и започва другата част от церемонията - молитва към бога за благополучие и закрила на всички. Жената благославя присъстващите в четирите посоки на света с цвете, потопено в съда с ароматите. Музикантите се настаняват на земята върху шарени постелки зад бамбукови инструменти. Прозвучава изненадваща смесица от звуци. Свирещите в гамбелана показват майсторството си чрез различни инструменти - риндик (ударен бамбуков ксилофон), кънданг (барабан), сулинг (флейта), гонг, ченчен и кепяк (метални ударни инструменти). Започват с инструментална композиция за рендик опус табух пътътак (което означава седяща поза), тя е пожелание за добре дошли. Следва нов поздрав - грациозен танц на четири жени от Бали. Плавните движения на китките им и потреперването на изпънатите, леко раздалечени пръсти сякаш настройват фини вибрации, чрез които ни пожелават да бъдем закриляни от всемогъщия бог.

Танцьорките носят в едната си ръка изящно украсени табли, от които

разпръскват листенца цветя

Доцент по танцово изкуство с богат опит изпълнява танца "Маргапати". В него се разказва за мъжеството на млад герой, който имитира движенията на Горския цар. Възрастната танцьорка чрез мимика и движения на главата пресъздава различните настроения на героя.

"Танцът на красивите пеперуди" пресътворява играта на няколко от тези ефирни създания, които щастливо прелитат през цветна градина и ръсят тичинков прашец. Възрастният мъж с маската представя изразителна поредица от забавени или резки движения в хармония с мелодията. Пластичната композицията символизира неволите на старостта и гордостта да ги понасяш.

Истинско удивление предизвиква "Тамулилинган". Идеята му е взета от

любовна сцена на двойка пчели

Всяко напрегнато движение на пръстите, очите и таза е хармонизирано с ритъма на гамбелана. Вълшебни герои от митологията като четириногия Баронг оживяват за дълъг и силно драматургичен танц.

Баронг е гигантският господар на гората, страховит и с почти магическа сила. Хората от Бали обаче вярват, че той е и символ на доброто. Част от драматургичния епос "Баронг и Крис" е забавната игра между повелителят на гората и една маймуна. Палавницата се опитва да смути покоя на сладко заспалия митичен герой.

Голямо забавление настава при следващия танц. Той показва група девойки, които се събират за веселба след успешното прибиране на оризовата реколта. Усеща се откритият флирт с публиката. Движенията на танцьорките ни приканват да се присъединим и да танцуваме. Една от тях поставя ветрилото си върху коленете ти и не можеш да устоиш на изрисуваното със странни символи чело и на омайната доброжелателност на изпълнителката. Тя завързва цикламено шалче за шушляковото ти яке, прикляква срещу теб и изнася китките си встрани. Хващаш шалчето с два пръста, въртиш се. Правиш толкова различни от познатата ти ритмика движения, струват ти се далечни, но много привлекателни. Отдаваш се на необичаен и незабравим ритъм - като от предишен живот.