Ако все още е опасно да си българин в Аруба, изберете Кюрасао. Островът е от групата на Холандските Антили, в Карибите. Климатът е един и същ през цялата година. Температурните разлики не надхвърлят 4 градуса. Вечното лято прави излишна метеорологичната прогноза. Днес е като вчера, утре ще бъде като днес... Близо до Южна Америка, Холандските Антили са извън ураганния пояс. Венецуела е на по-малко от час полет. Аруба е независима съставна част от Кралство Нидерландия, докато Кюрасао е самоуправляваща се територия под короната на холандската кралица.

До Кюрасао се пътува най-бързо през Амстердам. КЛМ лети дотам почти всеки ден. Става също с полет до Аруба или до другото островче Сент Маартен. После - с местните авиолинии. Ако искате да усетите каймака на световното самолетно обслужване, хванете полет на КЛМ. Избягвайте петъчни и съботни полети. Тогава самолетите са пълни. В тия дни хора от Холандия и другаде, с месечен доход поне 10 000 гулдена, отскачат до Антилите да си починат през уикенда.

Обслужването на борда е като на водеща авиокомпания в света в продължение на много години. Сред пътниците не личат случайни персони или такива, които никога няма да се върнат обратно в Европа. Туристическа виза за Кюрасао получавате още на летището. Ако нямате предварителна резервация за хотел, може да си наемете стая още в салона за пристигане на летището. Побързайте, защото скоро след последния полет от Европа бюрото затваря. Транспорт на големите хотели и курортите взема гостите от аерогарата. Таксито ви отвежда до центъра на столицата Вилемстад за цена до 6 долара. Автобусът (като софийския №84) прави същото за 1 долар. Носете си дребни пари, иначе усложнявате рестото.

Нощувката започва от 50 долара нагоре. Намират се и по-евтини стаи. Хубавите плажове принадлежат към курортчета и хотелски комплекси. За гостите са безплатни. На останалите пясъкът и водата струват по 2-3 долара на ден. Охраната - а и не само тя - е любезна и мнителна, както подобава при микс на етноси и култури.

Водата е нереално синя и чиста. Еднаквата температура на въздуха и водата превръщат всяко потапяне и излизане на брега в плажен гъдел.

Кюрасао за холандците е нещо като Албена и Златните пясъци за нас през юли и август. Като климат и донякъде като цени - достъпен за хора от средна класа нагоре. Централната част на Вилемстад е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Сградите са от 17-и век. Екзотика и холандски стил се преплитат с испанско и африканско влияние.

Лейтенант Алонсо де Охеда, офицер при Христофор Колумб, открива острова през 1499 г. Колонизаторите били поразени от внушителната физика на местните жители. Испанците нарекли парчето земя Острова на гигантите. После го преименували на Corazon (сърце). Португалски картографи го преиначили на Кюрасао. Холандците го завладели от испанците през 1634 г. Превърнали го в търговско средище. Британци и французи се опитвали да го превземат. Холандците си го върнали и не го пуснали до 1954 г. Тогава островчето става самостоятелна територия в рамките на кралството.

Днес там съжителства смес от 30 знайни етноса и култури от индианци, европейци, африканци, азиатци и араби. "Един ден и ние ще станем независими като Аруба", казва замечтано шофьорът на минибуса. Африканското у него преобладава. Има 4 деца и всеки ден снове между Вилемстад и Вестпунт. Това е най-западната точка на острова. Тук е плажът Калки. Той е обществен и безплатен. Местни семейства разпъват чадъри и платна на четири пръчки за сянка. Идват и гости от близкото курортно селище "Кадуши клиф резорт", разположено сред дърветата над големи скали. Мястото е удобно за подводно плуване. Спокойно. Европейки по монокини. В големите курорти и край Вилемстад местните не гледат с добро око на чуждата голотия. Местният език се нарича папиаменту. Простичък като звучене и при малко повечко внимание се хваща за какво става реч. "Бон бини" е местното "добре дошли".

Сергии за сувенири, плодове и риби опасват главните улици. Магазините са пълни предимно с китайски и индийски стоки. Търговците са с повече арабски черти. Пазарлък става при собствениците. Цените могат да паднат до около илиенските.

На летището стойностите на сувенирите скачат в много пъти. Бъдете готови двама-трима души да преровят всичкия ви багаж щом разберат, че сте от България. Ще ви питат в кой хотел сте били, ще проверят веднага дали е така, ще ви наблъскат обратно вещите, ще ви върнат паспорта без да ви гледат и без да се извинят. И за капак на всичко, докато летите обратно за Европа, ще съобщят на съответното летище, където кацате. Там ще ви посрещне двуметров служител с телосложение на Шварценегер и с огромно куче-овчарка. Гледайте да не мърдате рязко. И като стигнете на родна земя, ще си кажете: Я по-добре направо на Златните, Албена или Приморско. И ще си поръчате едно кюрасао. Пор фавор. И бон бини у дома!