През 1973 г. в резултат на споразумение, което подписват 10 професионални организации от различни страни, се създава Комитетът по международни счетоводни стандарти (КМСС). Страните от Европа, които подписват споразумението тогава, са Великобритания, Германия, Франция, Холандия и Ирландия. КМСС e учреден с цел изработване на концептуална рамка за изготвяне и представяне на счетоводните отчети. Отскоро КМСС е преименуван на Международен борд за счетоводни стандарти, а в организацията членуват множество страни от цял свят.

Необходимостта от международно приети стандарти за изготвяне на отчетите се свързва с тенденцията за глобализация на бизнеса и развитието на високите технологии. Така нареченото интернационализиране на бизнеса, водещо до създаване на транснационални корпорации, налага появата на международен счетоводен език, който позволява един отчет да бъде разбран независимо от това дали е изготвен в Япония, Австралия или Европа. За да стане това, са необходими еднакви подходи и принципи за съставяне на финансовите отчети. Именно те са предмет на международните стандарти.

Като цяло Международните счетоводни стандарти са базирани на съвкупност от критерии и принципи, посредством които се признават и измерват компонентите на финансовите отчети. В тях доминира духът на англо-саксонската счетоводна школа, което е резултат от тенденцията за налагането й в счетоводната практика в световен мащаб.

Сега са се утвърдили и са широко разпространени две счетоводни школи. Едната от тях е англо-саксонската школа, чиито икономически най-мощен представител е САЩ. Трябва да се отбележи, че т.нар. общоприети принципи за изготвяне на отчетите в САЩ (GAAP) не съответстват изцяло на международните стандарти. Другата счетоводна школа е континентално-европейската, чиито най-типичен представител е Германия. Основната разлика между двете школи е в подхода към отчетността. За англо-саксонската школа е характерен т.нар. балансов подход, при който основното са финансовите отчети и начинът, по който се признават и измерват компонентите им. За континентално-европейската счетоводна школа е характерно това, че при нея водещи са правилата и технологията за осъществяване на счетоводната отчетност. А ориентацията на отчетите е данъчна, т.е. те се изготвят основно с цел определяне на данъчното задължение. Погледнато в исторически план, България принадлежи към континентално-европейската счетоводна школа.

След като на 30 януари тази година Министерският съвет прие постановление, с което на практика одобри превода на текстовете на Международните счетоводни стандарти (МСС), а и след като вече прилагането им е задължително за банките, застрахователните и публичните дружества, нещата се промениха. В тази връзка интересен е въпросът за това да прилагат или не МСС (които отскоро се наричат Международни стандарти за финансова отчетност (МСФО) предприятията, за които те не са задължителна рамка. Такова право имат всички български компании, за които прилагането МСФО ще стане задължително едва през 2005 г.

Отговорът на този въпрос от своя страна е свързан с отговорите на редица други въпроси, между които въпросът за сложността на МСФО.

Сложни ли са тези стандарти и трудно ли е да бъдат приложени?

Като цяло МБСС се стреми да изготвя стандартите по начин, който е разбираем, с цел да улесни прилагането им. Разбира се, това не означава, че усвояването на международните стандарти е лесен и нищо неструващ процес, който може да протече за дни. Ако се отчете обаче фактът, че една година счетоводителите в страната работят с национална рамка, която не се отличава съществено от МСФО, то трябва да се каже, че за успешното прилагане на международните стандарти вече има достатъчно предпоставки. Важно е обаче дали от прилагането им има смисъл и какъв е той.

В страните, които традиционно принадлежат към англо-саксонската школа, качеството на счетоводната информация е пряко свързано с цената на финансирането. Това е така, защото компаниите се финансират посредством борсите. Основната цел на финансовите отчети е да представи на потребителите им информация, необходима за вземане на инвестиционни решения. От това колко надеждна и разбираема е информацията зависи и това какъв риск ще се съдържа в решенията, базирани на нея. Рискът пък от своя страна е пропорционален на възвращаемостта, която вложителите ще очакват от инвестицията си.

У нас основен източник за финансиране на компаниите са банковите заеми. А лихвеният процент по тях дори и косвено не е свързан с качеството на счетоводната информация. Заслужава ли си тогава компаниите да въвеждат МСФО?

Не е тайна, че между данните в счетоводната система на българските предприятия и действителното им имуществено и финансово състояние често има разлика. И това е нормално. Стопанската действителност се характеризира с голямо многообразие от събития и факти и е трудно всички те да бъдат обхванати от алгоритъма на точно определени правила, а, както се знае, правилата доскоро бяха фундамент на счетоводната отчетност в страната. Сега възможността да се прилагат МСФО е и възможност за по-свободен избор на счетоводни политики. Ако тази възможност бъде използвана за това да се доближат данните от счетоводните системи до действителното състояние на предприятието, което е и начин това състояние да бъде представено вярно и честно, прилагането на МСФО може да се осмисли, и то не с макроаргументи.

В случай че между данните в счетоводната система и действителното състояние на предприятието няма разлика, то тези данни биха могли да се използват от ръководството за анализ и вземане на управленски решения. В подкрепа на това да бъдат въведени МСФО има още много аргументи. Един контрааргумент обаче е данъчната система, която в много случаи санкционира прилагането им.