--------------------

Отправна точка: Белоградчик и прочутите скали се приемат за крайна цел.

Време: Един ден

Транспорт: Автомобил

Друго: Фотоапарат

За този маршрут е необходима и добра пътна карта, не само защото на повечето места липсват каквито и да е пътни знаци и табели. Тя е задължителен елемент от подобно пътуване, особено в комбинация с "навигатор", който има идеи откъде да се мине. Нещо от вида: "Знаеш ли, че според картата Чипровци е само на петнайсет километра. Искаш ли да минем и оттам..."

Иначе каменните скулптури над Белоградчик са изваяни в продължение на 200 милиона години и сега се оказват сериозен коз за града. Туризъм от доста години е ключова дума за района. Външните белези за това обаче не са много. По-скоро става въпрос за нагласата на хората, които, като чуят за Белоградчик, казват: "Да, скалите..."

Е 79

Пътят към червеникавите скални образувания се нарича Е 79. Може да се измине за три часа, но и за тринайсет. Рано сутрин след прохода Витиня обикновено околните баири се губят в мъгла и това предполага първа спирка за снимки. След това се редуват на почти равни интервали крайпътни ресторантчета, бензиностанции Shell, табели, които показват името на някакво село, и след три минути табели, на които името вече е зачертано. Пейзажът започва да се променя някъде към Враца. Това е мястото, където трябва да се внимава за пътя.

След Монтана вече започва по-романтичната част. Пътят става с две плътна, а около него освен стари орехи има доста неща за снимане. Например технологията на правене на дървени въглища. На около десетина километра от Белоградчик има големи черни камари, които пушат, и хора, които поддържат тлеенето на огъня. Те са там почти през цялата година, а мъжете обясняват, че технологията на правене на дървени въглища не се е променила от няколко века. Снимките са задължителни, а хората, общо взето, не се притесняват да позират.

След това идва ред на

Белоградчик

Градът е точно на 182 км северозападно от София, 68 км северозападно от Монтана и 52 км югозападно от Видин. По време на турското робство Белоградчик е бил малък аграрно - занаятчийски град. През 1837 г. крепостта бива завършена във вида, в който тя изглежда и днес. Иначе основите на крепостта върху скалите поставят римляните.

Според сухата информация в справочниците сега Белоградчик има население около 6685 души, надморската височина е 520 м и e разположен на двата планински масива - Венеца и Ведерник. Самите скали пък обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Днешната крепост над града е от 19 век, но изграждането е започнало още през V-VI век. Има природонаучен и исторически музеи. Музеят се намира в Ренесансовата къща на семейство Панови (1810 г.), която сама по себе си е архитектурен паметник. Експозицията на Природонаучния музей съдържа 520 експоната, а фондът разполага с още 2500, но повечето туристи ги пропускат. Джамията "Х. Хюсеин"е от 1751 г. и е единствената оцеляла сграда от старото селище. Църквата "Св. Георги победоносец" пък е построена едва през 1868 г.

Ако местните хора бъдат попитани какво още трябва да се види, те споменават Астрономическата обсерватория, където се намира един от най-мощните телескопи в България. И, общо взето, това е всичко. Интересната част обаче тепърва предстои. Развитието на туризма в областта не разчита единствено на скалите и крепостта "Калето". Всъщност Белоградчишките скали не привличат само туристи, но и доста странни птици - геолози, географи, биолози и еколози. Плюс това те имат траен интерес към скалния феномен и обикновено не се задоволяват с една-две снимки за спомен.

На 17 км североизточно от града е

пещерата "Магурата"

За тези, които не се интересуват от пещери, мотив за влизане могат да бъдат пещерните рисунки от епохата на неолита, които присъстват и в учебниците по родинознание. Има около 700 от тях и точно те правят "Магурата" уникална за цяла Източна Европа. След това следва слизане и качване по стъпала, "Ах" и "Ох" пред всеки сталактон или сталактит, истории за това къде точно се съхранява виното и къде са намерени кости от древни животни, каква чудесна акустика за концерти имало и т.н. Програмата може да е пълна, ако някой се загледа по пещерните драперии и корнизи и се хлъзне едно-две стъпала. Иначе други рискове в една осветена пещера май няма. От "Магурата" извират и водите на Рабишкото езеро, което се намира на изхода на пещерата. При по-топло време дори става за плаж и пикници.

След това идва време за връщане. За любителите на историята запазеният и до днес средновековен български замък "Баба Вида" се намира във Видин, на 52 км от Белоградчик. В другата посока е

Чипровци

Градът, който се гордее със златарската си школа и прочутите килими е на 37 км от Белоградчик. По пътя е и Чипровският манастир. Там обикновено няма посетители, има само една стара жена и много котки. Могат да се снимат заснежените върхове около Ком, да се разгледа църквата, белите дувари на манастира и това е всичко. През лятото там може да се нощува, през зимата това не е толкова препоръчително. Следва

Берковица

Градът се намира в Берковска Стара планина по поречието на р. Берковица, приток на р. Бързия, на 405 м надморска височина. Над него наднича връх Ком. На височината Калето западно от града има останки от крепост и църква от IV в. Клисурският манастир "Св. Кирил и Методий" пък е само е на 8 км и там има всички признаци, че тече живот. Простори от бебешки ританки, нацепени дърва и пушещи комини, хора, които са склонни да завържат приказка и да разкажат историята на манастира. Май е подходящо и отбиването в местните кръчми.

Определено не е интересно връщането по един и същ път. Освен това проходът Петрохан предлага предизвикателни завои, крайпътни капанчета с прочутото кисело мляко и плавно слизане до София за един час.

За един ден - толкова.