Един български празник в Берлин
"Посланикът Николай Апостолов е в състояние да предложи на гостите си на приема по повод българския национален празник чувството за царствена собственост. Мебелни чудовища, тапицирани с кадифе в цвят бордо, са готови да встъпят в конкуренция с всяко първокласно спално място на борда на трансатлантическите авиолайнери, превръщайки ги в жалки столчета за джуджета. Ала не на ексцаря Симеон Втори, известен още и като министър-председател Симеон Сакскобургготски, би трябвало да благодаря, че меката креватоподобна мебел ми предлага възможност за отдих пред алтернативата да се стои прав по време на коктейла. Оставям зад себе си тежкото наследство на реал-социалистическата представителност, когато след кратка почивка не без усилие се надигам от дълбините на луксозната мебел. Сега вече знам: на подобни меки възглавници навремето си са се решавали проблемите на Варшавския договор, тук е било подходящото място за номенклатурните седалищни части. Почти всичко е оцветено в кафяво-жълта гама от луксозния паркет до изобилната ламперия и толкова реал-социалистическо, колкото би могло да бъде. Един забоден на най-предно място във фоайето флаг на НАТО обаче разрушава представата, че всичко тук си е останало, както е било. Към това в тези времена на тегнещата военна заплаха особено впечатление прави гмежта от униформи, контрастиращи със строго черните одеяния на най-различни духовници - от католически до православни. "Като на пазара в София", изпуска се един бивш шеф на протокола пред вида на живописната навалица. Шведската маса обаче доказва, че не е съвсем така. Няма и следа от чушково-чесновото великолепие на Балканите. Легендарният столетник-пастир Иля Рогов, известен от рекламите за чесън във вид на таблетки, би срещнал тук ранната си смърт на колбаси и сирена, изглеждащи закупени в евтин германски супермаркет."