С приемането на Закона за концесиите (ЗК) през 1995 г. в България отново след около 50-годишно прекъсване стана възможно концесионирането като способ, чрез който на частни търговци може да се предоставя ползването на обекти - публична държавна собственост, или извършването на дейности, за които е установен държавен монопол.

Предвид завареното от този закон фактическо положение, а и досега, преобладават случаите, в които права върху такива обекти и дейности имат търговски дружества, чийто едноличен собственик е държавата. Това наложи да бъде уредено както запазването на правата на такива дружества за определен преходен период, така и предоставянето на концесия при приватизацията на тези дружества.

Съгласно действащия понастоящем чл.36 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) обявените за приватизация търговски дружества, в които държавата има участие и които ползват обекти или извършват дейности, подлежащи на концесиониране, получават концесии без търг или конкурс.

Според чл.38 ЗПСК това правило не се прилага само за обекти по чл.4, ал.1, т.6 ЗК - а именно: републикански пътища, железопътна инфраструктура, пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване - за които остава задължително провеждането на търг или конкурс за концесия. Прилагането на тази разпоредба все още не е проверено на практика, за да се преценят евентуални проблеми, още повече че за всяка от тези подгрупи обекти има и специална уредба (включително отделни лицензионни процедури за дейностите, свързани с ползването на обектите). Очевиден е обаче поне един ефект (по-скоро недостатък) на чл.38 ЗПСК - той обезсмисля приватизацията на предприятията, които упражняват права върху обекти по чл.4, ал.1, т.6 ЗК. Едва ли има инвеститор, който би купил такова предприятие, при положение че след това ще трябва да се състезава в друга процедура, за да може да получи и концесията върху съответните обекти, без това да му е гарантирано.

ЗПСК не урежда изрично и друг специфичен случай - когато приватизиращо се дружество осъществява права върху подземни богатства. Това са обекти по чл.4, ал.1, т.1 ЗК и не са включени в изключението по чл.38 ЗПСК. Това означава, че по принцип за такова дружество следва да се приложи чл.36 ЗПСК и при приватизация дружеството да получи концесия "по право" - т.е. без търг и конкурс, по предвидения в ЗПСК ред.

Особеност представлява обстоятелството, че концесионирането на подземни богатства е регламентирано не в ЗК, а в Закона за подземните богатства (ЗПБ), и то по начин, който съществено се различава от уредбата по ЗК. Дори в рамките на ЗПБ има по-специална уредба за някои от подгрупите подземни богатства - например за добива на нефт и газ.

От най-съществено значение са следните основни положения, свързани с предоставяне на концесия за добив на нефт и газ по реда на ЗПБ:

·Принципът е, че концесия за добив на подземни богатства се предоставя чрез конкурс или търг

·По изключение пряко се предоставя концесия на титуляр на разрешение за търсене и проучване или на разрешение за проучване на находища на подземни богатства при определени в чл.29 ЗПБ условия

·Има изрична разпоредба, съгласно която концесии за добив на нефт и газ се предоставят задължително чрез конкурс или търг (чл.42, т.1 ЗПБ).

Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че единствените възможни начини за предоставяне на концесия за добив на нефт и газ по ЗПБ са конкурс или търг.

Доколкото понастоящем в три закона паралелно съществува уредба, касаеща концесиониране на подземни богатства, трябва да се отбележи следното:

·В ЗК не е въведена препратка към ЗПБ по отношение условията и реда за предоставяне на концесии върху подземни богатства

·ЗПБ съдържа изчерпателна уредба на условията и реда за предоставяне на концесии върху подземни богатства и не предвижда субсидиарно приложение на ЗК за неуредени в ЗПБ случаи

·ЗПБ е по-нов и специален спрямо ЗК, тъй като урежда изрично концесионирането на определена група обекти на концесия - подземните богатства; в частност, както отбелязахме, по отношение на групата "нефт и газ" самият ЗПБ съдържа както общи и специални разпоредби

·От друга страна, ЗПСК е по-нов от ЗПБ и урежда специфично случаи на концесиониране при приватизация.

Въпросът, който възниква, е кой закон да се приложи - ЗПСК (съответно ЗК) или ЗПБ при приватизация на дружество, което осъществява добив на нефт и газ. При липса на изрични препратки и указания в нормативната уредба считаме, че по-убедително може да се аргументира предимство на нормите на ЗПСК.

Все пак паралелното действие на ЗК, ЗПБ и ЗПСК без ясни "връзки" помежду им внася объркване и несигурност относно приложимата концесионна процедура и е препоръчително да се направи опит за ясно законодателно решение на тази конкуренция.