Тръгваме за Швейцария с усещането, че знаем немалко за тази страна, дори като изключим събраната в последния момент от интернет сайтовете информация за най-новите алпийски курорти - популярността на люлката на европейския туризъм ни е преследвала още от ранните детски години. Така че - напред, с очакването да срещнем нещо почти познато - красива природа, величествени планини, но без големи изненади, пък и нали се смятаме за Швейцария на Балканите.

Всичко върви по план - стигаме Женевското езеро, опасано от терасовидни лозарски насаждения, знак за твърдоглавието на швейцарците да отглеждат грозде и да произвеждат вино при климат, който не позволява това. Наслаждаваме се на китното излъчване на перлите на Швейцарската Ривиера - Монтрьо, който всяка година приютява най-големите джаз-музиканти на прочутия си фестивал, и Веве, с незабравимата атмосфера на стария си град, в който Чарли Чаплин неслучайно прекарва последните 25 години от живота си. Постепенно очакванията ни за среща с "нещо познато" започват да се изпаряват. От една страна заради застрашителната височина на планината на френския бряг - стръмнина, непривична за българското око, от друга - заради непознатото за нас хармонично съжителство на традицията и модерния свят.

Езерото Леман, както го наричат местните жители, се намира на 372 м надморска височина и е най-ниската част на кантона Во, който тази година празнува 200-годишен юбилей от влизането си в Швейцарската конфедерация. В тази си част между градовете Монтрьо и Веве брегът е толкова гъсто населен, че днес видимо отделните градчета напълно са се слели. Така се е образувала и дългата 15км. крайбрежна улица, обсипана със зеленина, по протежението на която са разположени едни от най-добрите европейски колежи. Жителите на нито едно градче обаче не са се съгласили да се "претопят"в по-голямо селище и по средата на улици, а понякога и на къщи, се издигат табели, които гордо известяват навлизането в другия град. Хотелите в стил "Бел епок" са изпълнени със спомени и задоволяват очакванията и на най-претенциозните посетители. Тук можеш да седнеш в кафенето на гарата и буквално да се "пренесеш" във времето, установявайки с радост, че нищо от онази атмосфера в разказите на Хемингуей не се променило.

Туризмът е основен отрасъл за целия регион на Женевското езеро: всяка година тук пристигат средно 2, 5 милиона души. Те са привлечени не само от красотата на швейцарските курорти, с много хотели и ваканционни атракции, но и от богатия културен живот, който буквално "кипи" в тази част на страната - фестивали, концерти и изложби в най-широк спектър - от оперното и балетно изкуство до въздушните балони и цепелини. Популярността на региона се определя не на последно място и от факта, че тук е домът на престижни фирми като Филип Морис, Нестле, Кодак и Тетра Пак. Изобилието от исторически забележителности и природни резервати дава повод на жителите на кантона Во с усмивка да заявят, че на човек са му нужни поне няколко живота, за да види онова, което си заслужава.

Изключителна за всеки турист е възможността, която предлага тази част на швейцарските Алпи. Тук за по-малко от час можеш да се пренесеш от субтропичната атмосфера на Монтрьо с палмовите дръвчета по крайбрежната улица, в страната на вечната зима - на повече от 3000 метра надморска височина. През летния сезон любителите на ските могат в един ден да се наслаждават и на водните, и на зимните ски.

Пътят към най-високата точка на кантона Во преминава през курортното селце Ле Диаблере. Почти отвесното изкачване може да се осъществи с множеството планински влакчета, които тръгват от Монтрьо. В Швейцария те са частни /с обща дължина 2000 км./ и благодарение на "лудостта" на техните собственици в началото на века, днес влакчетата покоряват върхове-хилядници като Юнгфрау, Ле Диаблере и др.

Пътуването е незабравимо изживяване заради непривичното трасе, както и заради изключителните гледки, които се откриват към долината на езерото Леман и към фантастичните снежни била на планината.

Долината, в която са сгушени шалетата /типичните швейцарски алпийски къщи/ на Ле Диаблере се намира на 1200 м. надморска височина. Наоколо заплашително се извисяват стръмните алпийски склонове, които в тази част достигат 3209 метра с масива и едноименния връх Ле Диаблере.

Курортът е сред най-известните в региона - и тук, както почти във всяко швейцарско селище, са добре съчетани туризмът и културните събития. На това място е отредено да бъде дом на ежегодния фестивал на алпийското кино.

Ле Диаблере има повече от стогодишна традиция в областта на туризма. През 1888г. тук се създава туристическото общество "Ле Диаблере", а през 1909 г. - първият ски клуб. Макар основните му цели да са пропагандирането на ските и създаването на ски-училища, клубът подпомага и развитието на алтернативни за онова време спортове като бобслея. През следващото десетилетие в Ле Диаблере се създава комитет, в чийто състав влизат основно англичани, които довеждат и кърлинга в курорта. Постепенно селцето придобива популярност и през втората половина на века в н него се организират много международни състезания и научни симпозиуми.

Днес тази популярност се допълва от участието на Ле Диаблере като "френската част" на един от най-новите швейцарски алпийски курортни комплекси "Гласие 3000" - глетчерът на 3000 метра надморска височина, чиято "немска" част е Гстаат, влизащ в границите на кантона Берн. Със своите 74 спортни съоръжения и писти с дължина над 240 км, областта неслучайно е смятана за една от най-атрактивните в Алпите. Тя предлага на любителите на ски-спорта възможността да се наслаждават на своето хоби почти целогодишно. Тук сезонът се закрива в началото на август, за да се открие отново в началото на септември.

Основна атракция на комплекса е ресторантът, разположен на 3000 метра надморска височина, проектиран от известния швейцарски архитект Марио Бота. От него се открива изумителна панорама към най-големите европейски планински върхове - Монблан, Матерхорн и Юнгфрау.

Ските - както ски-бягането, така и алпийските дисциплини и сноубордът, са основните спортове за курортния регион. Не по-малко примамливи са преследването с кучета и катеренето по трасе "лед и вода". Сигурно е, че и любителите на новите зимни спортове като "сноу-тъбинг" /спускане с надуваема гума/ например ще прекарат пълноценно ваканцията си в Ле Диаблере, на пързалката с дължина седем километра. Предвидени са и множество маркирани снежни трасета, проходими само със специални обувки за ходене по дълбок сняг.

На любителите на лукса вероятно ще се стори странна липсата на помпозни хотели, както и романтиката на 300 годишните дървените шалета. Ресторантите не предлагат голямо разнообразие от ястия. Цари подчертана умереност.

Разбира се, сервира се прочутото швейцарско фондю, както и още една типична гозба за региона - пате - кървавица с картофено пюре и праз. Сиренето присъства неотлъчно в менюто, като най-популярните видове са грюер и вашран. Десертите приличат на френските, преобладават плодовите тарталети.

Това, което трябва да се опита, са някои от шоколадите на Нестле, които не се намират в чужбина. И местното вино - гордостта на жителите около Женевското езеро, произведено от грозде, отгледано с изключителна настойчивост. Терасовидните насаждения се правят на брега на езерата, по този начин се използва и отразената от водата слънчева светлина.

Ако сте през зимата в Швейцария и нямате шанса да видите прочутата швейцарска крава на живо, бъдете сигурни, че тя няма да ви липсва, тъй като навсякъде ще се натъквате на нейни макети - във фоайетата на хотелите, в ресторанти и кафенета, на улицата.

Наричат Швейцария "страна на анти-стреса", ваканционен резерват в сърцето на Европа. Смятат я за безспорно красива, но и също така за малко скучна. Местните жители я определят, като "страната, в която нищо не се случва". Едно е сигурно - Швейцария е "разнолика". Имала е шанса да събере в себе си огромно природно разнообразие и мъдростта да съчетае по възможно най-хармоничен начин традицията и модерния живот.