Морските дълбини са един паралелен свят, в който все повече хора се опитват да надникнат. Тишината и спокойствието под водата пленяват всеки, който за пръв път е сложил маска на лицето си и е преодолял първичния страх от непознатото. Само човекът допринася за безредието в морските дълбини. Паническото бягство на техните обитатели под грохота на преминаващия джет вече се счита за нещо обичайно. "Обичай морето! Наслаждавай се на плодовете му, без да вредиш, и то ще ти се отблагодари! Бъди му приятел, но никога не се опитвай да го подчиниш!" В тези три изречения Иван Бакърджиев, автор на най-популярната уебстраница за подводен риболов у нас (http://www.spearfish.org), обобщава философията, която изповядва всеки любител на този вид спорт. "Бях на 6 години, когато моят баща ми сложи маска на лицето и ме хвърли във водата. Не съм сигурен, че си спомням какво е било усещането. Но сигурно е било доста хубаво, щом се гмуркам и до днес", през усмивка отбелязва 28-годишният дипломиран юрист.

Практикуващите подводния риболов се самоопределят като особена категория хора. Те успяват да комбинират две непосилни на пръв поглед задачи - да се върнат хилядолетия назад във времето, когато човек е подсигурявал сам своята храна, и едновременно с това да не вредят на подводните екосистеми. Основното правило на всеки подводен ловец е не взимай повече, отколкото ти трябва за вечеря! Учените отбелязват, че гмуркането е неприсъща за човека дейност и оказва особено влияние върху организма. При сблъсъка на човешкия организъм и водата ставаме свидетели на различни феномени. Функциите на човешкото око например се влияят силно от водната среда и образът на предметите и животните е силно замъглен и неясен. Този факт налага използването на маска. С дълбочината светлината драстично намалява, като се променя и нейният спектър. Във водна среда и чуваемостта се редуцира чувствително. Забавна е липсата на усилия за поддържане на тялото заради по-голямата плътност на водата. Чувствителността на човека при допир е силно притъпена, а болка почти не се чувства. За съжаление единствените усещания, които остават съвсем непроменени, са за топлина и студ. Налягането обаче е основната преграда, която трябва да преодолее всеки гмуркач. Апнеята, или способността да се задържа дъхът за много по-дълго време, отколкото на сушата, е умение, което трябва да овладее всеки гмуркач. Именно тази способност определя и времето, в което човек ще остане под вода. Апнеята зависи и от физическата подготовка на гмуркача, от психологическото му състояние, от температурата на водата и дори от това какво човек е ял няколко часа преди това.

Задължителна част от екипировката на ловеца е неопреновият костюм, който е най-доброто решение за борба със студа под водата. Без маска, която повечето автори наричат прозорец към мълчаливия свят, е немислимо да се практикува този спорт. Може би най-простото съоръжение от екипировката - шнорхелът, е и едно от най-важните. Благодарение на тази "извита тръба", човек диша спокойно, докато е близо до повърхността. Разбира се, нужен е и чифт качествени плавници. Почти всеки е виждал истински харпун. Това е същинското оръжие на подводния ловец. Подводният риболов в неговия чист вид произлиза от Полинезия, но за изобретатели на харпуна задочно спорят и ескимосите. В Черно море за лов под водата се използва основно ластичният харпун, наричан още арбалет. Подходящи за родните условия са по-дългите оръжия (90 - 100 см). От допълнителните аксесоари, чиято употреба повече или по-малко е необходима трябва да имате баластният колан, маркировъчният буй, подводният нож и, разбира се - подходящият кукан, на който да се закачи рибата. Още по-специфични са техниките, които използват подводните риболовци при гмуркане и лов. Основният метод за потопяване се нарича "китово салто" и буквално преповтаря действията на едноименния морски бозайник. За да достигне дъното, плуващият на повърхността ловец прегъва тялото си под 90 градуса към дълбокото и рязко повдига краката си над водата. Така гмуркачът потъва от собствената си тежест, без да губи и капка скъпоценна енергия. Веднъж достигнал дъното, подводният ловец прилага различни ловни техники - лов с изчакване (или "засада"), лов с търсене, лов в укрития и лов в прибоя.

Изборът зависи от поведението на рибата. Основните обекти на подводен риболов за българските гмуркачи са платерината, кефалът, пелингасът и другите кефалови разновидности. Сред най-любимите мишени са и лавракът, леферът, торукът (едрият паламуд), морската врана и различните риби от семейство спаридови.

Трябва да се отбележи, че подводните риболовци не одобряват употребата на дихателен апарат. От началото на 2001 г. това правило бе възприето и от Закона за рибарството и аквакултурите, който регулира тази дейност. Законът изрично забрани подводния риболов във вътрешните водоеми, но, от друга страна, насърчи развитието на спорта, като изключи нуждата от риболовен билет при подводен риболов в Черно море. "Важно е чистото удоволствие от гмуркането - уточнява Иван Бакърджиев. Рибата е просто една вкусна добавка. По дефиниция обитателите на подводния свят имат огромни предимства пред човека с харпун. Те са у дома си - ние не. Рядко подводният ловец излиза на брега с достатъчно риба за една вечеря - особено в Черно море. Аквалангът премахва тези различия и става малко неетично. Иначе гмуркането с дихателен апарат е неповторимо изживяване."

Липсата на респект към морето е излишна проява на безразсъдство. "Опасно е, но спазваш ли няколко простички правила и завинаги оставаш влюбен в гмуркането - отбелязва Иван Бакърджиев. За разлика от "сухоземния" ловец харпунистът навлиза в абсолютно чужда среда, не много приятелски настроена към човека. Овладяването на този спорт трябва да става постепенно и отнема няколко сезона. След това обаче усещането не може да се сравни с нищо познато."

Най-запалените подводни ловци не се колебаят да премерят сили и в състезания. Създадена още през 1959 г., Българската федерация по подводни спортове е една от най-старите в Европа. През последните две години тя отбеляза значително развитие на подводния риболов като спортна дисциплина. През 2002 г. се проведоха 8-местни състезания. Двата международни турнира, които се проведоха в България предложиха общ награден фонд от 12 000 долара. В турнира "Сребърната амфора", валиден за Евро-африканската купа на Световната конфедерация по подводни дейности гостуваха състезатели от 8 страни. Въпреки липсата на условия за подготовка страната ни зае 17 място на проведеното през ноември в Бразилия световно първенство. През септември 2003 националният ни отбор ще вземе участие и в европейското първенство в Лагос, Португалия.

- - -

Трябва да се знае...

Екипировката за подводен риболов и фрийдайвинг излиза около 800 лв. Сумата не е малка за средностатистическия българин, но при грижлива поддръжка може да се ползва с години. Неопреновият костюм струва между 350 и 400 лв., в зависимост от марката и качеството си. Харпун можете да си купите срещу 150-200 лв. Приблизително толкова излиза и чифт плавници с дълго перо. Маската струва между 50 и 60 лв., а шнорхелът - от 15 до 20 лв. Подводни риболовци отчитат, че винаги можете да си намерите по-евтина екипировка. В този случай обаче трябва да се задоволите с по-ниското качество и съмнителен произход на продуктите и следващия сезон отново да обиколите специализираните магазини за нов екип.

Справка за екипировката е направена в магазин SS Sport Shop в квартал "Лозенец", ул. "Църноок" № 8. Там можете да намерите продуктите на лидерите в производството на екипировка за подводен риболов и фрийдайвинг O.ME.R Sub (Италия), Beuchat (Франция) и Cressi Sub (Италия).