Актуално продължение на темата за концесиите в България са въпросите, свързани с възможността за предоставяне на концесии за български летища. Тези въпроси са интересни поради обстоятелството, че летищата са първите инфраструктурни обекти, за които се подготвят концесионни процедури - досега новата концесионна практика в България е свързана предимно с концесии за подземни богатства, минерални води и крайбрежна плажна ивица. От друга страна, сами по себе си летищата са специфични и сложни обекти, и имат особено значение за всяка държава, на чиято територия се намират.

Основният акт, регулиращ летищата и летищните предприятия в България, е Законът за гражданското въздухоплаване (ЗГВ). По неговото изпълнение са приети от Министерския съвет, съответно от министъра на транспорта и съобщенията, и действат редица наредби, с които се уреждат по-подробно различни елементи или групи отношения, свързани със състоянието и ползването на летищата и дейността на летищните предприятия.

Във връзка с концесионирането на летища преди всичко трябва да се отбележи разграничението, което българското законодателство прави между “летище” като обект и “летищно предприятие” като субект на правото - тъй като от това разграничение произтичат всички други особености на нормативната уредба на собствеността, ползването, експлоатацията, управлението и извършването на дейности, свързани с летищата, както и тяхното концесиониране.

Съгласно легалната дефиниция в ЗГВ летище е “определена част от земната или водната повърхност (включително всички здания, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства”.

Българското законодателство регламентира няколко вида летища. На концесиониране подлежат т.нар. граждански летища за обществено ползване, чието основно предназначение е обслужване на международни и вътрешни превози, обслужване на полети за авиационни и други услуги срещу заплащане. ЗГВ определя този вид летища като обекти - публична държавна собственост, а Законът за концесиите (ЗК) - като обекти, за които могат да се предоставят концесии.

Летищното предприятие е лицето, което ползва летището и извършва съответна дейност на неговата територия. Законът определя следните лица, които могат да бъдат летищни предприятия по отношение на гражданските летища за обществено ползване:

•Еднолично акционерно дружество или еднолично дружество с ограничена отговорност, в капитала на което всички акции, съответно дялове, принадлежат на държавата;

•Търговец (физическо или юридическо лице), получил концесия при условията и по реда на ЗК.

За ползването на гражданските летища за обществено ползване от страна на държавни ЕТД не е необходимо предоставяне на концесия. Всеки друг вид търговец трябва да получи концесия върху съответно летище по реда на ЗК, за да може да го ползва.

По принцип предоставянето на концесия за гражданско летище за обществено ползване се извършва по реда на ЗК и правилника за неговото прилагане (ППЗК), но в ЗГВ се съдържат няколко специални разпоредби, които трябва да бъдат съобразени при подготовката и провеждането на концесионната процедура.

Най-съществената особеност при концесионирането на летищата произтича от обстоятелството, че чрез концесията се предоставя особено право на ползване върху летището като обект, но отделно от това има специален режим за извършване на дейности на територията на летище за обществено ползване. Това е разрешителен режим, който се характеризира със следните основни елементи:

•На територията на летище за обществено ползване всякакъв вид търговски дейности се изпълняват само от летищно предприятие или от оператори на летищна дейност

•Такива дейности могат да се извършват само въз основа на лицензи, издадени от министъра на транспорта и съобщенията, при наличието на определени в закона условия

•Лицензите се издават на физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон

•Лицензите се издават с 5-годишен срок на действие и са непрехвърляеми

•Лицензът за летищно предприятие се издава за дейности по управление и експлоатация на летище, а лицензът за оператори на летищна дейност - за една или повече дейности по наземно обслужване на летища.

ЗГВ регламентира като специален случая, когато кандидатът за получаване на лиценз не е държавно ЕТД (или държавно предприятие) - в такъв случай трябва да се развие първо концесионната процедура, като решението за предоставяне на концесия включва и условията за издаване на лиценз, а концесионерът получава и лиценза за летищно предприятие. Така издаденият лиценз се подновява на всеки 5 години до изтичането на срока на концесията, при условие че се спазват съответните нормативни изисквания.

Следвайки действащата уредба накратко основните елементи на концесионирането на летища, които трябва да се отбележат, са следните:

•Обект на концесия може да бъде гражданско летище за обществено ползване или технологично обособена част от такова летище, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост

•Кой може да бъде концесионер: по принцип съгласно ЗК всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец; предвид спецификата на летищата като обект на концесия и изискванията на ЗГВ, свързани с издаването на лиценз за летищно предприятие, концесионер на летище може да бъде само търговец, регистриран по българския Търговски закон;

•Компетентен орган да вземе решение за предоставяне на концесия върху летище е Министерският съвет, а министърът на транспорта и съобщенията е органът, който ще провежда концесионната процедура, сключва концесионния договор и осъществява контрол върху неговото изпълнение;

•Процедурата: концесионната процедура е подробно уредена в ЗК и ППЗК като етапи и условия; по правило концесионерът се определя чрез търг или конкурс - т.е. на конкурентен принцип;

•Концесионен договор: при успешно приключване на концесионната процедура се сключва концесионен договор, чиито основни елементи са посочени в ЗК и ППЗК, респ. в решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия.

По-задълбоченият анализ на българската правна уредба, свързана с експлоатирането на летищата, както и практическото прилагане на действащия концесионен режим за тези обекти повдигат редица въпроси и очертават някои недостатъци, които е наложително да бъдат коригирани. Понастоящем гражданските летища за обществено ползване в България се ползват изключително от държавни еднолични търговски дружества, чиято дейност, включително за поддържане и развитие на летищата, се финансира от държавния бюджет. Предоставянето на концесия за такива летища е единственият законно възможен начин за отстъпване ползването и управлението на летищата на частни търговци. Нещо повече, това е начин, при който държавата запазва изцяло собствеността върху летищата и контрола върху дейностите, извършвани на тяхната територия, а прехвърля на частни лица ангажиментите и отговорностите, свързани с инвестиции в поддръжката, развитието и повишаването на качеството на обслужване в българските летища. За да може обаче да бъдат привлечени сериозни инвеститори, в т.ч. чуждестранни, е необходимо внимателно да се подготвят концесионната процедура и свързаните с нея документи, включително да се направят подходящи изменения в нормативната уредба.