С измененията на чл. 114 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) от юни 2002 г. редица сделки, по които страни са публични дружества, бяха поставени под специален и силно рестриктивен режим. Основно изискване за валидност на тези сделки е управителният орган на публичната компания да бъде изрично овластен от общото събрание за сключването на конкретната сделка.

Настоящето изложение е посветено на някои от практически най-често срещаните хипотези, попадащи под режима, установен от чл. 114 ЗППЦК - предоставяне кредити от и в полза и от публични дружества и на обезпечения върху имущество на такива дружества.

На първо място ограниченията по чл. 114 ЗППЦК се отнасят до предоставяне като обезпечение на дълготрайни материални активи, собственост на публичното дружество.

Под предоставяне на обезпечение в случая се има предвид учредяване на залог (включително особен залог по Закона за особените залози) или на ипотека, но само в случай че активите, които са предмет на тези обезпечения, са над определена стойност: над 1/3 (а когато насрещна страна по сделката е заинтересувано лице - над 2 %) от по-ниската стойност на всички активи на дружеството съгласно последния одитиран или изготвен счетоводен баланс

Второто съществено обстоятелство е, че база за преценка дали се достигат определените от закона прагове са всички, а не само дълготрайните активи на дружеството.

Друга група хипотези, попадащи под изискването за предварително решение на общото събрание на акционерите, обхваща случаите, когато в полза или в тежест на публичното дружество възникнат вземания или задължения над определените в закона лимити. В тези случаи наред с типичните форми на стоков или банков кредит ще попадне и учредяването на поръчителство или друга форма на лична гаранция (поемане на дълг, встъпване в дълг, банкова гаранция), тъй като всички подобни фигури имат за последица именно "възникване на задължение".

При възникването на задължения в тежест на публичното дружество законовите прагове са идентични с посочените по-горе за обезпеченията - 1/3 или 2% (при участие в сделката на заинтересувани лица) от по-ниската стойност на всички активи съгласно последния одитиран или изготвен счетоводен баланс. В общия случай лимитът при сделки, водещи до възникване на вземания за дружеството (включително при кредитиране от публичното дружество) е също 1/3, но в случаите на кредитиране на заинтересувани лица е изключително нисък - само на 0.2 на сто.

Необходимо е да се отбележи една важна особеност на закона при учредяването на реални обезпечения (залог и ипотека). В тези случаи от значение е не стойността на обезпечаваното вземане, а стойността на залаганото или ипотекирано имущество съгласно последния одитиран счетоводен отчет. Т.е., дори с активи на стойност 100 единици да се обезпечава вземане от 70 единици, от гледище на закона релевантна ще бъде първата стойност.

Що се отнася до случаите на поръчителство, от значение следва да бъде или стойността на обезпеченото вземане или - ако дружеството поръчител е ограничило отговорността си до част от главния дълг - сумата, до която поръчителят е поел обезпечителни задължения.

Оценката на вземанията и задълженията от гледище на ЗППЦК се извършва, като към стойността на вземането или задължението се прибавят уговорените лихви. Законът не посочва периода, за който следва да се изчислят лихвите, но едва ли може да има съмнение, че това ще бъде целият срок на договорения кредит - до падежа.

Важна в практически план е разпоредбата на чл. 114, ал. 4 ЗППЦК, която парира възможностите за заобикаляне на закона. Тя предвижда, че и система от сделки, които поотделно са под разгледаните по-горе прагове, но са извършени в полза на едно лице или на свързани лица за период от 3 календарни години също са основание за прилагане на рестриктивния режим на ЗППЦК по отношение на сделката, чрез която тези стойностни прагове се преминават.

Поради уредените в чл. 114 ЗППЦК различни стойностни прагове (които са значително по-ниски при сделки със заинтересовани лица) действащите мениджъри на публични компании (а и техните търговски партньори) трябва да познават в детайли уреденото в чл. 114, ал. 5 ЗППЦК понятие за "заинтересувани лица". За това има и още две съществени основания:

Чл. 114, ал. 2 ЗППЦК въвежда общо ограничение за всички сделки на публично дружество с участие на заинтересувани лица независимо от техния предмет, последици или стойност. То се изразява в изискването за предварително одобрение на сделката от страна на управителния орган на дружеството - от управителния съвет или съвета на директорите на публичното дружество.

Съгласно чл. 114а, ал. 3 ЗППЦК заинтересуваните лица не могат да упражняват правото си на глас в общото събрание на публичното дружество при вземането на решение за овластяване на управителния орган за сключване на сделки, попадащи под ограничителния режим на закона.

Чл. 114, ал. 8 ЗППЦК урежда някои изключения, при които предвиденият в закона рестриктивен режим на предоставяне на обезпечения и формиране на кредитни експозиции не се прилага. Тези изключения са следните:

Сключване на сделки в рамките на обичайната търговска дейност на дружеството, включително на договори за банков кредит и предоставяне на обезпечения, освен ако в сделките участват заинтересувани лица.

Кредитиране от холдингово дружество на негови дъщерни дружества при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната.

Съгласно чл. 114, ал. 9 ЗППЦК "обичайната търговска дейност" е съвкупността от действия и сделки, извършвани от дружеството в рамките на предмета му на дейност и съобразно обичайната търговска практика, без сделките и действията да произтичат от извънредни обстоятелства.

Анализът на това легално определение показва, че под "обичайната търговска дейност" биха попаднали хипотезите на обичайния за търговската практика и за дейността на конкретното дружество стоков кредит и неговото обезпечаване, тегленето на банкови кредити за оборотни средства и тяхното обезпечаване и др. подобни хипотези.

Сделките, извършени в нарушение на рестриктивните разпоредби на ЗППЦК (без овластяване от страна на общото събрание или на управителния орган), са нищожни и поради тази причина няма да породят желаните от страните последици. Релевирането на тази нищожност може да се извърши не само от публичното дружество и неговите съконтрагенти, но и по иск на акционери, притежаващи над 5 на сто от капитала (чл. 118, ал. 1 ЗППЦК), както и по иск на ДКЦК (чл. 15, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗППЦК), което превръща както правните, така и медийните рискове при евентуални нарушения на закона в изключително сериозни.