Пет години след решението на Конституционния съд, което отмени национализацията на царските имоти от 1947 г., въпросът за имотите на наследниците на цар Фердинанд и цар Борис ІІІ отново стана медийна тема, а в резултат - и объркан юридически казус. Наследниците са премиерът Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Пълномощникът им Асен Ошанов заяви, че техните претенции се отнасят само до имущество, за което разполагат с нотариални актове. Г-н Ошанов обеща пред "Дневник" да покаже тези документи, но изключителната му заетост засега не му дава възможност да го направи.

Според конституционния съдия Димитър Гочев спорът се е зародил заради често срещаната практика в миналото да се купува недвижимо имущество, най-често земя, с т.нар. частни договори. Някой иска да си купи нива, селянинът, който продава, му казва колко струва и сделката се осъществява. По-късно нотариален акт можело да се извади чрез обстоятелствена проверка - свидетели заявяват, че лицето лицето владее имота необезпокоявано през предвидения от закона период от време. Гочев допуска, че случаят с нотариалния акт от 1930 г. за 12-те хил. декара гори в Рила (включително и връх Мусала) на името на интендантството на Борис ІІІ, е аналогичен заради популярния в Самоковско факт, че Фердинанд е купувал имоти по описания начин - чрез частни договори с лица, които имали земи и гори в околността. После Борис ІІІ се сдобивал с документ по давностно владение.

Този вид нотариални актове могат да бъдат оспорени от засегнатите лица или от техните наследници. За да бъдат атакувани от държавни органи - министър на регионалното развитие, областни управители или кметове, както твърди адвокатът Александър Караминков, имотите трябва не само да са принадлежали на държавата, но и да са получени от царя чрез придобивна давност в нарушение на действащите тогава закони.

Може ли чрез придобиване на собственост на името на интенданството на царя, а не на негово лично име, наследниците да възстановят посочения в нотариалния акт имот, е другият въпрос, по който юристите нямат единно мнение. Областният управител Олимпи Кътев посъветва правните специалисти да се съберат на кръгла маса и да поспорят на воля. Според него интендантът е като назначения от собственика администратор или счетоводител, който само администрира имота.

Проф. д-р на историческите науки Пламен Цветков, преподавател по нова обща история в НБУ, описа интендантството на цивилната листа на царя, каквото е истинското му име, като иконом, който се занимава с купуването и стопанисването на имуществото на монарха. "По Търновската конституция цивилната листа е заплатата на държавния глава, която се гласува всяка година от Народното събрание, но той може да я използва по свое усмотрение, тоест не само за разходи по изпълнението на функциите си, по протокола, етикета и т. н., а и да си купи някакъв имот. С тази именно дейност се е занимавало интендантството. Упоменаването му в нотариалния акт не нарушава правото на наследниците на царя, защото става дума за личното имущество на държавния глава", смята проф. Цветков. Почти всичко е купувано от цар Фердинанд, незначителна е частта, придобита от Борис ІІІ, добави историкът.

Димитър Гочев също смята, че чрез интенданството царят владее онова имущество, което лично му принадлежи. Интендантът е лицето, което детайлно и до най-дребната подробност познава не само имота, но и неговото придобиване, посочи той и разказа за ръкописа на книга на интенданта на царя след Първата световна война Антон Разсуканов, с чийто син съдията бил близък: "За съжаление книгата не видя бял свят, но онова, което дълбоко ме впечатли, беше детайлното описание на придобиването на имуществото и неговата перфектност от правна гледна точка. Спомням си специално процедурите за двореца Кричим и хижата Саръгьол."

За резиденция "Кричим" (в Куртово Конаре) е направена постъпка за реституиране през декември 2000 г., но все още няма решение на правителството за неговото деактуване. Имотът е между 3100 и 4800 дка. Засега няма движение по преписката, трябва да приключи процедурата, обясни зам. областният управител Николай Хаджиев. По неофициална информация царят се е отказал от 7 дка земя на Гребната база. Местни хора си спомнят, че навремето Фердинанд, за да изравни имота, е заграждал земи на хора от Куртово Конаре. Те обаче са го съдили, спечелили делото и той им е платил земята.

Депутатът от СДС Йордан Соколов, който е и адвокат, твърди, че всички царски имоти са придобивани само с обстоятелствена проверка и нито един с покупко-продажба. Кметът на Баня, Карловско, Партен Гичев свидетелства, че царският имот там е купен от цар Борис ІІІ през 1928 г. Къщата била построена през 1930 г., показват землячните регистри. Това е един от най-запазените имоти. Във вилата в Ситняково например липсва голяма част от ценните вещи - сребърни и златни прибори, китайски порцелан, маслена живопис. Това твърди областният управител Олимпи Кътев, който се позовава на сравнението с протоколите от одържавяването през 1947 г.

Царският адвокат Асен Ошанов заяви в едно от интервютата си в пресата, че за трите имота - Царска Бистрица, Врана и Ситняково, са платени данъци на обща сума 3500 лв. Според областния управител Олимпи Кътев вила "Ситняково" все още е в процес на възстановяване на собствеността.

- - -

Имоти, одържавени през 1947 г.:

- Дворецът Врана - резиденция на царя и дом на царското семейство (възстановена през 2000 г., паркът е дарен на Софийската община)

- Царска Бистрица, резиденция и дом (възстановена през 2002 г.)

- Къщата в Баня, Карловско (възстановена през 1999 г.)

- Ловна хижа "Саръгьол" в Рила (възстановена през 2002 г.)

- Вила "Ситняково" (полуразрушена, в процес на възстановяване на собствеността)

- Дворецът Кричим в Пловдивска област (не е започнала процедура по възстановяване на собствеността, тъй като няма решение на МС)

- Дворецът Евксиноград (наследниците не са предявявали никога претенции по сведения на областния управител на София Олимпи Кътев. Въпреки че те са достроявали със свои средства сградите и парка, собствеността е спорна, тъй като земята принадлежи на общината)

- - -

Имоти, възстановени през 2000 г. от поземлената комисия в Самоков:

- Гора в близост до Царска Бистрица - 12 хил. дка

- Гора до с. Бели Искър като компенсация за имота, попадащ в границите на националния парк Рила