Кайтсърфингът - вълнуващата игра с вятъра
Кайтбордингът се счита за един от най-атрактивните спортове на новия век. Основната идея в него е да се използва силата на вятъра чрез голямо хвърчило, което е от полутвърда или мека материя, и дъска. Чрез гигантски скокове във водата и изненадващи падания от големи височини в човешкия организъм се стимулира отделянето на адреналин. Екипировката включва хвърчило, осигурителни въжета, прът за управление, осигурителни каишки, неопренов костюм, обявки и дъска. Освен това заради изискванията за сигурност към аксесоарите трябва задължително да се прибавят спасителна жилетка и каска. На този етап в България е трудно да се намери подобна екипировка и маниаците на тази тема пътуват до Турция или Гърция, за да се снабдят с най-необходимото. Другият вариант е да си поръчате в интернет, като цените варират в зависимост от марката и качеството на избраните от вас продукти.
Кайтсърфинг е известен още като кайтскиинг, кайтбординг или флайсърфинг. През пролетта на 1999 г. в света само няколко човека са карали своите дъски благодарение на специално платно във въздуха, наподобяващо хвърчило, сочат данни за появата на този екстремен спорт. Сега обаче броят на желаещите да практикуват дисциплината расте лавинообразно.
"Идеята, използвана при зараждането на този спорт, е много семпла - твърди 28-годишният Петър, който живее в Мексико от десет години и практикува любимият си спорт на язовир Искър, когато си идва в България. Кайтсърфистът привързва краката си към дъската със специални щраймери или каишки и използва силата на вятъра, за да се придвижва върху повърхността на водата. Благодарение на това, че е елементарен за практикуване, кайтсърфингът промени изцяло водните спортове. Това се дължи на факта, че тялото е единствената връзка между хвърчилото и дъската, а човекът едновременно контролира и двете. Предизвикателството е много по-голямо, а изживяването - много по-вълнуващо. Усещането не може да се сравни с нищо познато".
Когато хвърчилото лети във въздуха, генерира силата на вятъра подобно на крилото на самолет. Влиянието на въздушните течения върху крилото зависи пряко от неговата големина. Чрез подобен вид хвърчила се задвижват дори леки автомобили на земята, върху лед или сняг, откъдето в действителност се ражда идеята. Този тип "кайтове" са известни като товарни. Техни модификации са използвани в миналото от пионери в нетрадиционни изследвания като Джордж Покок, но придобиха популярност едва преди десетина година. Постепенно хвърчилата от този тип започнаха да се използват за развлечение и спорт. Докато практикуването на уиндсърфинг зависи изцяло от вятъра и генерираната от него сила, хвърчилото зависи само от въздушните течения. Когато платното се рее в небето, то само "провокира" появата на вятъра и дори най-лекият полъх се отразява драстично на поведението на сърфа. Специалисти по физика твърдят, че концентрираната сила в хвърчилото надхвърля с четири пъти тази в платното на уиндсърфа.
Уиндсърфингът е най-удачният пример за използване на неконвенционални методи при практикуването на водни спортове. В тази дисциплина едно от задължителните условия е платното да бъде управлявано непосредствено над водата. Благодарение на изследванията в тази област бяха въведени в употреба няколко вида платна, които са разделени в осем категории - Wipika (носи името на братята Леганьо, които го въвеждат през 1980 г.), Kite Ski (изобретено от Бил и Кори Роселер през 1980 г.), F-One (Рафаел Сейлс), Сabrinha, Concept Air (Мичел Монтмайги и Бено Трембле), C-Quad (Питър Лин), Naish Kites (Роби Неш и Мон Монтаги) и Takoon (Бик). За разлика в кайтсърфинга на теория се използват основно три вида хвърчила - пластично, шапковидно и еднопластово. На практика обаче те са две разновидности - пластично и с твърда конструкция. Първият вид хвърчила обикновено са съставени от по 5 отделни части, които обединени имат дъговидна форма и за направата им се използват парчета непромокаем плат. При втората разновидност се използва твърда повърхност. Тези хвърчила имитират формата на самолетните крила. Те са много по-сигурни и са предпочитани от по-голямата част от сърфистите, тъй като при падане във водата запазват формата си.
Техниките за управление на сърфа зависят пряко от физическите характеристики на сърфиста и от модела платно, който предпочита. Големината и формата на хвърчилата определят и маневреността на сърфа. Любителите на екстремните изживявания залагат на по-големи платна, които им помагат да летят по-дълго време във въздуха, като при по-силен порив на вятъра човек може да се отдели от водата на разстояние от около 20 до 30 м. Като пионери в кайтсърфинга се определят Лард Хамилтън, Ману Бертин, Лоран Нес, Флаш (Маркус) Остин и много други.
Кайтсърфингът не е толкова опасен, колкото скалното катерене например. Въпреки това обаче рискът от нараняване е изключително висок. В кайтсърфинга или в някои от другите дисциплини, в които се използва силата на вятъра, трябва да се подходи максимално предпазливо и да следват всички изисквания за безопасност. Задължително е във всички случаи да се използва система за сигурност.