КАТастрофално положение по пътищата
Трите причини за високата смъртност по пътищата са лошият контрол, купените книжки и дупките. От КАТ се оплакват, че служителите им са двойно по-малко, а техниката им е лоша. Шофьорите пък опонират, че и малкото катаджии, вместо да предотвратяват катастрофи, застават на удобни местенца с голям трафик и много на брой дребни нарушители, които им оставят "джобни" от по 1000 - 1500 лв. месечно.
Вероятно и двете страни имат право, защото катаджиите в София наистина са малко - от над 300 кръстовища те могат да покрият едва 12, колкото са патрулките в една смяна, като същите служители пишат протоколи на катастрофите в техния район. Твърди се, че оплакванията за корупция са силно преувеличени, защото всички коли са снабдени с нови радари и дрегери, които записват информацията от всяко нарушение и ако служителят не е издал фиш или акт, ще има проблем. В същото време шофьорите казват, че си плащат, за да не бъдат глобени. Според запознати в такива случаи катаджиите обясняват, че автомобилът не е спрял или е бил с дипломатически номера - затова не е глобен.
Екип на "Дневник" прекара половин час на кръстовище до Семинарията, видя, че всеки трети от шофьорите е без колан, а половината от водачите говорят по телефона, докато шофират. Катаджии разказват за водачи, които карали с 205 км/ч посред бял ден на отсечка в Бояна (при разрешени 40 км/ч) или "летели" с 215 км/ч по Цариградско шосе (при разрешени 80 км/ч). Ако това се случи в Европа, водачът може да бъде сигурен, че ще получи глобата си по пощата. Стандартната практика е нарушенията да се регистрират автоматично с радар и камера, която записва номера на автомобила, вида нарушение, датата и часа на извършване. Глобата, наложена с наказателно постановление, трябва да се плати в срок (обикновено едномесечен), след който текат лихви. Често събраните пари отиват в бюджета на общините, както е в Германия. Ако нарушителят обжалва санкцията в позволения двуседмичен срок и загуби, глобите отиват в централния бюджет. Освен стационарните установки германската полиция използва и подвижни радари и камери, монтирани в необозначени автомобили. Устройствата, които са фиксирани на улицата, са напълно автоматични. Възможно е радарът да се задейства от униформения служител. Всички радари се проверяват периодично от независим орган. Устройствата правят разлика между автомобили с ремарке, камиони и автобуси. Ако се регистрира превишаване на скоростта, автоматично автомобилът се заснема. Уредите са монтирани така, че да отчитат голямо превишаване на скоростта и автомобилът да не бъде заснет, ако шофьорът е превишил допустимата скорост съвсем малко. Снимка не се прави и в редките случаи, когато устройството засича два успоредно движещи се автомобила. Правилото е, че ако има и минимално съмнение за точността на информацията, няма глоба.
В България има пет коли с камери и според анализите на КАТ ефектът от тях е много добър. За една смяна те регистрират 100 нарушения срещу 10, хванати от патрулна кола (според статистиката КАТ хваща само 3-5% от нарушителите). Сред шофьорите на маршрутки се носят митове за монтирани стационарни камери - някои дори твърдят, че са виждали кадри от тях. "Обещали са ни три установки тази година. Като дойдат, ще ги сложим", каза шефът на КАТ полк. Алекси Кесяков. Камерите, които са били монтирани преди по светофарите, отдавна не работят. Единственият функциониращ стационарен радар е до "Софияленд", но той пък не е свързан към нищо и отчита само скорост, без да дава информация за автомобила, който я е развил.
Техника няма заради липса на пари. Те освен от бюджета трябва да дойдат от глоби и санкции. МВР и министерството на финансите се договориха за 1.5% от тази сума. Това прави около 500 хил. лв. годишно, което не би било достатъчно за изграждането на автоматизирана система за контрол, но би стигнало за няколко камери, стига парите действително да постъпваха, казват от КАТ.
Статистиката на данъчните, които събират глобите, обаче сочи събираемост от едва 30%. Причината е, че Данъчно-процесуалният кодекс не предвижда начисляване на лихва върху глоба. Това означава, че дори да получи акта си, водачът не може да бъде задължен да го плати веднага. В най-добрия случай той отлага това за началото на следващата година, когато плаща останалите данъци, а ако няма собственост, може и изобщо да не се появи. Не са малко случаите, в които наказателното постановление, което се издава въз основа на акта, изобщо не стига до нарушителя, който примерно не живее на постоянния си адрес. Така актовете се трупат, а шофьорите продължават да нарушават закона.
За периода 2000-2001 г., откогато са последните данни, несъбрани са над 33 млн. лв. "Единственото, което ги стряска, са точките, които им отнемаме. Ако обаче нямат документи за самоличност, няма как да вземем точки - пишем само акт от 200 лв. и се надяваме да си го платят", разказа патрулиращ полицай. Другата вратичка за лошите шофьори са шестчасовите курсове, на които могат да се запишат срещу някаква сума - обикновено около 50 лв., на които се възстановяват една трета от точките. Така ефектът от КАТ отново се свежда до нула.
Друга недомислица в системата е свързана със санкционирането на транзитно преминаващи чужденци. Те обикновено имат няколко часа да прекосят страната. Ако междувременно нарушат правилата за движение и бъдат заловени, докато информацията за наказателното постановление бъде изпратена на "Гранична полиция", те вече са напуснали страната. По този ред без санкция остават около 6 хил. души годишно. Проблемът е решен в Унгария, където властите отнемат международния паспорт на нарушителя, който си го получава едва след като представи документ, че е платил глобата в банка.
- - -
Малко статистика
От началото на година са установени 478 970 нарушения. От тях 159 850 за превишена скорост, 65 339 за употреба на алкохол, 36 878 за неизползване на колан или каска, 34 523 за неспазване на предимство, знаци и сигнали. Отнети са 540 736 контролни точки, от движение са спрени 9703 автомобила и са иззети 11 732 шофьорски книжки. Практиката сочи, че годишно се издават по 20 хил. глоби за несключена застраховка "Гражданска отговорност", други 20 хил. шофьори не спазват знаците; 2500 са глобени за това, че по време на шофиране говорят по GSM.
Тежките катастрофи само за миналия месец са 477. В тях са загинали 82-ма души, а 601 са били ранени. Общо за годината са загинали 561 души. За сравнение жертвите на умишлени убийства в страната през 2002 г. са 244.
Пътните полицаи в страната разполагат общо с 360 радара, като тази година трябваше да бъдат доставени още 250 устройства. До края на годината е предвидено да получат и 250 нови уреда за контрол на алкохолното съдържание в кръвта.
За сравнение в Германия строгите наказания са допринесли за значително намаляване на пътнотранспортните произшествия, сочи статистиката на немския автомобилен клуб ADAC. Там през последните 12 години броят на загиналите по пътя е намалял наполовина и в момента е около 6 хил. души годишно. Значително намалява и броят на шофьорите, които карат в нетрезво състояние - само през миналата година за това са отнети 405 613 книжки.
- - -
Как е в Европа
В Германия за превишена скорост в населени места се налага санкция от 15 евро (при превишение с над 10 км/ч) до 175 евро, 4 точки и два месеца забрана (при злоупотреба с над 51-60 км/ч). Ако в извъннаселено място шофирате със 70 км/ч над допустимото, ще ви глобят 375 евро, ще ви отнемат 4 точки и книжката за три месеца. По магистралите карането без спазване на необходимата дистанция се глобява от 40 до 125 евро и от 1 до 4 точки. Минаването на червен светофар в Германия, Австрия и Швейцария се глобява с 50 евро и 3 точки, но ако това застрашава други автомобили или пешеходци, глобата е 125 евро, 4 точки и един месец забрана за шофиране. Глобите в Холандия са между 28 и 531 евро. Шофьорът губи книжката си за превишаване от над 50 км/ч.
Употребата на алкохол се наказва драстично. Допустимите количества варират от пълна забрана до 0.7 промила. В Швеция и Норвегия се разрешава шофиране с 0.2 промила, в Германия - с 0.3. Шофиране с алкохолна проба над 0.3 промила "струва" 30-45 евро, отнемане на 7 точки и забрана за шофиране за няколко месеца. При над 0.5 промила глобата е 25 евро, 4 точки и 1 месец забрана, при повторно нарушение глобата достига 500-750 евро и отнемане на книжката за 3-6 месеца. При над 1.1 промила се налага глоба до 120 евро и отнемане на книжка за над година.
Радикални мерки предприеха Франция и Италия. Френските власти намалиха максималната скорост и тя е вече 110 вместо досегашните 130 км/ч по аутобаните, 90 вместо 110 км/ч по първокласните и 80 вместо 90 км/ч по второкласните пътища. Новите шофьори през първите 3 години имат само половината точки. В Италия вече е задължително и през деня извънградското каране на габаритни светлини. Употребата на антирадари е разрешена само в Норвегия и Турция. От 1 октомври те са забранени и в принципно либералната Холандия. Неправилното паркиране се наказва средно с от 5 до 50 евро - в Германия е около 25-35 евро. В Гърция се отнема номера, който се връща след плащането на глоба.
Европейските държави от години обмислят единна система за събиране на пътните глоби, но тя все още не е факт. Британските, скандинавските и белгийските пътни власти са упълномощили инкасо-бюро в Лондон да им събира парите от наложени наказания на чужденци. На 8 май министрите на правосъдието от ЕС решиха да приложат общо принудително събиране на глобите. То обаче ще влезе в сила най-рано в началото на 2005 г. и ще важи само за наказания над 70 евро.