Американецът Робърт Енгъл, преподавател по икономика в Нюйоркския университет, и британецът Клийв Грейнджър, професор от Калифорнийския университет, са нобеловите лауреати за икономика за 2003 г.

Това е единствената награда, която не е учредена от Алфред Нобел, а в негова памет. Инициативата и спонсорството за нея са на Шведската централна банка в края на шейсетте години.

Енгъл и Грайнджър са удостоени за изследванията им върху статистическите методи за проследяване на икономическите тенденции и преценка на инвестиционния риск на финансовите пазари. Въпреки че двамата нобелисти не са много известни извън академичните среди, развитите от Енгъл и Грайнджър методи са изключително популярни сред анализаторите на Уолстрийт.

В основата на т.нар. "модели за оценка на риска" е именно статистическа обработка на данните за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП), цените на акциите и дериватите им на фондовия пазар, лихвите и други икономически показатели. Тя помага на преценката за състоянието на икономиката и при съставянето на матрица от вероятности за бъдещото развитие на наблюдаваните обекти.

Сред икономистите е известен и тестът на Енгъл и Грайнджър, който показва връзката между ръста на БВП на САЩ и по-отдалечени от него данни като нивото на регулация на дейността на банките и управлението на инвестиционните фондове.

Колеги на лауреатите са единодушни, че техните изследвания драстично са променили начина, по който се използват икономическите данни в практиката. Според професора по икономика в Харвард Джон Кембъл всеки, който оценява риска при инвестициите си на борсите, дължи много на Енгъл и Грайнджър. Анализатори, цитирани от в. "Уолстрийт джърнъл", отиват дори по-далеч в преценките си и смятат, че двамата професори имат съществен принос за намаляването на непостоянството на фондовите и валутните пазари.

През 1997 г. лауреатите Мертън и Скоулс спечелиха наградата за формулата им за определяне на цените на опциите. През 1990 г.

Уилям Шарп беще удостоен с наградата от 1.3 млн. долара за модела си за оценяване на капитала и активите.

Изследванията на Енгъл и Грайнджър са едни от най-продължителните, за които се присъжда Нобелова награда за икономика, като началото им е поставено през средата на 70-те години на миналия век и продължават до 1991 г., а работата по основните, поставени от тях, продължава и в момента. Това се дължи на необходимостта от събиране на статистически данни от един по-дългосрочен период, както и на влиянието на различни геополитически събития върху разглежданите икономически показатели.