Законът за политическите партии (ЗПП) беше резултат от преговорите на Кръглата маса между тогавашните комунисти и зараждащите се демократи.

Откакто беше разработен и приет през април 1990 г. той не бе променян до 2001 г. В страстите на предизборната седмица се промъкнаха идейни проблясъци повечето от тях безумни, както за промени на регламента за партиите, така и на този фондациите. Един от резултатите от настоящите скандали и морализаторство ще бъде промяна в тези регламенти. Политически партии и експерти ще се тупат в гърдите, за да покажат кой е по-прозрачен. Когато започнат тези процеси, не е лошо да се има предвид предисторията.

Непорочното зачатие

Законът за политическите партии (ЗПП) беше резултат от разговорите на Кръглата маса между тогавашните екс-комунисти и зараждащите се демократи.

Това беше един от законите, които позволиха провеждането на първите пост-комунистически свободни избори през юни 1990 г. ЗПП не налагаше съществени ограничения върху източниците на финансиране на партиите. Той изброява четири от тях: членски вноски, дарения и завещания, доходи от стопанска дейност и правителствени субсидии. Субсидиите бяха формулирани условно: "държавата може да субсидира участието на политическите партии в избори, както и дейността им в зависимост от броя на народните представители, в рамките на определените за тази цел средства в държавния бюджет". "Политическите партии не могат да получават помощи, дарения и завещания от чужди държави и организации, както и от анонимни източници"1, а на предприятията, институциите и организациите е забранено да спонсорират политически партии.2 Финансовата "дейност" на политическите партии трябва да е публична, годишните финансови отчети трябва да се публикуват в "Държавен вестник" всяка година преди месец март или две седмици преди изборите, а контролът върху спазването на тези правила е възложен на "постоянно действуващ парламентарно-обществен орган към Народното събрание".3

Пътят към 2001 г.

Тези разпоредби не се прилагаха през следващите единадесет години. Не беше публикуван нито един финансов отчет на политическа партия. Чужди организации активно финансираха дейността на политическите партии, макар това да не ставаше чрез пряко финансиране на изборни кампании и често не директно на политически партии, а по-скоро на мозъчни центрове и фондации на политически партии.

Контрол и отчетност

По стара и неотменима българска правна традиция, видна дори в конституцията, баба меца контролира кацата, защото яде мед.

Постоянната парламентарна комисия беше създадена след първите избори и действаше по време на мандата на Великото народно събрание (1990-1991 г.) и на 36-то Народно събрание (1991-1994 г.) под името Комисия по финансовото и имущественото състояние на политическите партии.

През петте години на съществуването си комисията се събираше нередовно; депутатите (в комисията нямаше независими членове), които бяха включени в състава на комисията, не успяха да договорят процедури, чрез които да приложат ЗПП.

През 1990-1991 г. партиите отчитаха начина на изразходване на субсидиите, получени от държавния бюджет (но не и на другите приходи). През 1992-1993 г. бяха направени разкрития относно това как лидерите на някои маргинални партии са изразходвали средствата, отпуснати от държавата за предизборните им кампании. През 1992 г. комисията изготви проект за Закон за национализация на недвижимото имущество на тоталитарните организации. Но тя не успя да контролира финансирането на политическите партии и, въпреки че ЗПП изисква съществуването й, от 1994 г. такава комисия практически няма.

Парламентарната традиция

Парламентът гласува свой собствен бюджет и определя заплащането на отделните депутати, когато гласува собствените си Правила за работа на Народното събрание (ПРНС). От 1990 г. насам съществува традиция размерът на заплатата на всеки депутат да е равен на трикратния размер на средната работна заплата за страната.

Всяко тримесечие от 1990 до 2000 г. тя се актуализира (на базата на последния месец от предходното тримесечие); след избирането си депутатите трябваше да обявят пред Комисията по бюджет и финанси семейните си имоти и доходи, а след това да подават такива декларации всяка година. (По-късно такива декларации незнайно защо трябваше да се подават вече в Сметната палата.)

Освен това, две трети от тази сума се считат за "представителни разходи" и са предназначени да покриват разходите на депутатите за технически асистенти, съветници и др. През 1990-1991 г. (по времето на Великото народно събрание) "представителните" средства са давани на всеки депутат; по-късно става традиция тези суми да се превеждат на парламентарните групи, които определят начина на тяхното разпределение.4

Освен това депутатите имат и други привилегии: безплатно придвижване в обществения транспорт, покриване разходите за наем и застраховка "Живот", безплатно преминаване по магистрали и частни пътища (макар все още да няма такси за ползване на магистралите в страната), до 40 самолетни билета годишно и др.; на депутатите е забранено да вземат подаръци на стойност на месец повече от 20% от тяхната заплата.5

Това са законните източници за финансиране на политически партии и отделни депутати. Към тях пълнотата на изчислението би изисквала да се добави и достъпа до някои услуги и стоки на по-ниски цени.

Единственият предвиден от закона контролен орган не съществува от 1994 г., а в годините преди 1994 г. работеше лошо. Неговите функции не бяха прехвърлени на друг орган.

Етапи на развитието

Периодът между април 1990 г. (когато беше приет ЗПП) и 2000 г. се характеризира като период, в който не беше проведена никаква реформа на слабо развитите и малко спазвани формални правила за политическо финансиране.

Могат да се разграничат три (застъпващи се) етапа на неформално, но широко разпространено финансиране на партии и депутати като фактор за про-корупционно политическо поведение:

*Първоначалният етап от 1990-1991 г. Новите политически партии и групи по интереси все още оформят облика си, но съществува нагласата да не се злоупотребява с публичните и обществени позиции с цел облагодетелстване на отделна партия, както и да се направи опит за провеждане на честна конкуренция за публичните длъжности; на този етап традиционната управляваща (социалистическа, екс-комунистическа) партия използваше парична и непарична помощ от държавните агенции, за да подкрепи дъщерни фирми, учредени от партийни членове, както и кандидати за депутати. Те можеха да ползват също държавна субсидия. При новосъздадените конкурентни партии (демократи, некомунисти) все още действа феномена репутация и понякога работят чувството срам и добродетелта, наречена скромност. Те осъществяваха кампаниите си с правителствени субсидии и чрез дарения (най-често чуждестранни) на свързани с тях граждански сдружения6 (нерегистрирани по ЗПП). Победата на бившите комунисти на изборите през 1990 г. наложи погрешна схема на успешна изборна кампания; коалиционният кабинет през 1991 г. позволи на демократите достъп до привилегировани сделки с възникващия частен сектор и с държавните предприятия, като по този начин осигури финансирането на кампанията им през есента на 1991 г.

*По време на втория етап (1992-1997 г.) финансирането на политическите партии и на предизборните кампании (на всички партии, били те вдясно или вляво от центъра) беше осигурено чрез вече създадената традиция на привилегировани контакти с правителството. Посредници се явяваха кръговете, които контролираха частните банки и частните фирми за "улесняване прилагането на договорните права" (т. нар. "борци"). През този период законодателната програма, с изключение на един период на доминиране на "гечевизма" (април 1995 април 1996 г.) беше управлявана от "временни" мнозинства в парламента и от отделни депутати, получаващи "заплата" от определени компании. Цялото правителство на БСП стана заложник на назначените и поддържаните от него управителни съвети на губещите държавни предприятия, но претендираше, че не ги затваря, за да не уволни работниците.

*Третият етап започна през 1997 г. и продължава до днес. Страната отново се вписа в международен контекст. Управляващата (ите) партия (ии) се радва на вниманието на подкрепяните от самото правителството държавни и частните монополи. Назначените вчера мениджъри на държавни предприятия, когато днес вече стават собственици на същите, но вече частни предприятия, обикновено забравят да финансират облагодетелствалата ги партия. Кризата във финансирането се решава чрез търсене на нови източници. Те условно се делят на три вида, според източника фирми, които разполагат с лесни пари; програми на ЕС и фирми, създадени за тяхното обслужване, привилегировани сделки. Нараства ролята на фондациите, но не толкова на международните и местни политически фондации, чиято политическа ориентация е очевидна. Става дума по-скоро за организации, които изглеждат като типични креатури на свободата на сдружаване, могат лесно да се харесат за Европейски програми, по нищо не приличат на политика и единственото нещо, което работи в тях е някой счетоводител на временен договор за съставяне на отчети. Примери за такива организации са: "Фондация Панкреатор за Европа", "Бъдеще 1984", "Децата на Полски Тръмбеж в Европа" (с извинение на жителите на този град) или "Съюз на куците коминочистачи за вселенска доброта".

За съжаление, привилегированите договори и сделки с правителството остават основният източник на партийно финансиране за всички стадии на това развитие.

-------

1 Виж: ЗПП, Държавен вестник No 29, 1990, чл.17.1 и 17.2. Субсидиите от "чужди граждани или група лица" могат по тогава формулираните правила - да достигат респективно USD 500 и 2000 годишно.

2 Пак там, чл.18 (по времето, когато беше приет ЗПП, всички предприятия бяха държавна собственост).

3 Пак там, чл.21.

4 Виж ПРНС, Бюджет на Народното събрание,чл. 3, 4 и 10; ПРНС, чл. 100.3 и 100.4, Държавен вестник, No 44/1997.

5 Виж пак там: чл.8 и 9.

6 Според Постановление 133/1991 г. на коалиционния кабинет не плащаха данък фондации, асоциации, студентски кооперативи и др.