Има хора, които не се интересуват от оръжията за самозащита, не обичат игрите на война, а просто харесват миризмата на барут. И понеже това е хоби, което не могат да практикуват ей така, когато имат желание, се налага да организират нещата. Избират най-хубавото стрелбище, проучват внимателно условията, записват си час през седмицата... Е, майтапят се, че малко е несправедливо, докато останалите хора правят в събота и неделя обичайния си крос в парка, любителите на оръжията да не могат да гърмят във въздуха. Но това е положението...

- - -

"С добра дума и пистолет в ръка се постига повече, отколкото само с добра дума." Този надпис е закачен на една от стените в стрелбищен комплекс "Кинтекс" в София. "С пистолетите трябва да се работи много внимателно", казва обаче инстурктурът Иван Мутафчиев. На практика това означава, че

преди човек да се научи да стреля

трябва да се е научил да уважава оръжието. И човешкия живот, разбира се. И въпреки че това хоби не развива мускули, всички са единодушни, че става въпрос за много мъжко занимание, което изисква здрава психиката, силна нервна система и научава хората на дисциплина и отговорност.

Всъщност жените са по-добри от мъжете в стрелбата

подхвърля Иван Мутафчиев. "Понякога някой идва с гаджето си да му покаже как се стреля и приятелката му го засрамва", обяснява ситуацията инструкторът. После уточнява, че всичко се дължи на факта, че жените са много по-внимателни, слушат прилежно инструкциите и правят това, което им се каже. "Мъжете, нали са ходили в казарма, уж знаят какво правят, казват - тая песен вече сме я чували... и правят каквото си знаят", оправдава неловката ситуация Иван Мутафчиев.

Всъщност стрелбищата са измислени освен за спортни цели и като спасителни варианти за всички онези хора, които искат да стрелят, но не им се занимава да си вадят разрешително за пистолет. Според запалените по това хоби стрелбищата вършат още едно полезно дело. Тъкмо на такива места се овладява майсторлъка на стрелбата, а и винаги има някой, който може да даде ценен съвет.

Стрелбището на "Кинтекс" в кв. "Дървеница" съществува още от 1995 г. и е едно от най-добрите в София. Хубавото е, че за да се използва, човек се нуждае само от една шепа патрони, които купува тук. Най-евтини са малокалибрените - 20 ст. за бройката. По-тежките струват повече - до 75 ст. Не се плаща нито за мишени, нито за прекарани часове, а ако си носиш свои патрони, ще трябва да платиш 20 лв. на час за коридор - нещо като такса за амортизация на стрелбището. Работното време е от 10 до 18 ч. всеки ден без събота и неделя.

Основното са мерките за безопасност

Хората често се ентусиазират, когато хванат оръжие, но на стрелбищата има достатъчно правила, които могат да ограничат изблиците на ентусиазъм. Рискът някой да изстреля заблуден куршум не е особено голям, но въпреки това има строги правила. Едно от тези правила е, че след стрелба всеки се вписва в специална книга - името, ЕГН-то, номера и марката на оръжието. Оръжието се поставя на дървения плот и едва след това човек може да се обърне към останалите. Освен това е забранено стрелящите да се въртят със заредения пистолет, защото неволно могат да натиснат спусъка. За това, че стават малки "неприятни случки", свидетелства гуменият под на стрелбището, по който тук-там има дупки от куршуми.

Затова на срещуположната стена - там, срещу надписа какво се постигало с хубава дума и пистолет, има друга бележка, която пояснява какво е забранено да се прави. Интересът към нея, трябва да се признае, е много по-малък.

Иван Мутафчиев обяснява, че има редовни клиенти, които често се отбиват в стрелбището. Обикновено депутати, министри, бизнесмени, актьори са редовните посетители в стрелбището на "Кинтекс".

Идват дори запалени ловджии

които не могат да отидат на лов и затова се отбиват през седмицата. Охранителите също са едни от най-честите клиенти. "Те задължително минават някакви етапи на подготовка, имат си специална програма", разказва Иван.

Най-важното според него е при стрелбата човек да бъде спокоен, да има здрави нерви и точно око. Разбира се, има митове, че едни хора били родени стрелци - идвали за пръв път, хващали пистолета и започвали да улучват безпогрешно. Други пък били безнадеждни случаи и никакви тренировки не можели да помогнат.

Дигатилното стрелбище

е хит сред по-младите хора и най-вече сред охранителите. Дори децата първо се насочват към него, защото то много им напомня компютърните игри. А там те вече се чувстват на своя територия. Съществува все пак и едно условие - децата могат да идват само ако се придружени от родителите си.

Тук коридорът е дълъг едва 10 м, а от компютър се прожектират различни ролеви игри - симулиране на нападения, отвличания на самолети, разиграване на някакви бойни действия в пустиня и на градски терен... На една от мишените пък се показват пораженията по враговете и така стрелецът знае колко са точни изстрелите му. Според Иван Мутафчиев тази част е задължителна за хора, които искат да се научат бързо да реагират на всякакви ситуации. В скоро време на дигиталното стрелбище ще може да се стреля и с халосни патрони, за да бъде всичко по-истинско.

Иначе Иван Мутафчиев казва, че си има правило -

когато някой за пръв път дойде на стрелбището

той му дава най-малокалибрения от пистолетите. Малокалибрените пистолети са по-леки и издават по-слаб шум при стрелба, затова са подходящи за начинаещи и за деца. По-големите "ритат" по-силно и са доста по-тежки. След 2-3 упражнения обаче мераклиите могат да се пробват и с тях. Обикновено, след като изстреля 50-60 патрона, човек преодолява страха и решава, че трябва да опита какво е да се стреля с по-голям калибър.

За страничния наблюдател стрелбата се изчерпва само с възпроизвеждането на

страшно много шум

Затова почти задължителни са наушници, иначе ушите продължават още няколко секунди да "гърмят" от силните изстрели. "На неопитни хора, които не са чували този звук и не са си сложили наушници, поне един ден след това им пищят ушите", още по-убедителен е инструкторът.