Валентин Василев от 1991 г . живее и работи в Лос Анджелис. Спечелил е най-високата филмова награда "Оскар" за специални визуални ефекти като член на екипа, работил за филма "Титаник" на режисьора Джеймс Камерън. Четиридесет и пет годишният скулптор е роден и израснал в София. Завършил е Художествената гимназия и Художествената академия. Представял е България на големи форуми в Европа като Bazel Art - Швейцария, Frankfurt Art Fair - Германия. Творбите му са притежание на чуждестранни галерии. В четвъртък в Галерията за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба с негови скулптури и рисунки.

В: Върху какъв проект работихте в последните години?

- Работих за няколко епизода на фантастичния екшън "Ядрото". В "Синема пръдакшън" нашата задача беше да построим Колизеума в мащаб 1:12 и сградата на Виктор Емануил. Личните ми ангажименти бяха свързани с изработката на скулптурни детайли.

За Колизеума мога да кажа с гордост, че излезе изцяло от моите ръце. Като ансамбъл го сглобихме в градчето Ван Найс и там беше взривен за няколко секунди.

В: Какво изпитвате, когато творбата ви хвръква във въздуха?

- Изпитах голямо удоволствие, че нещата са се получили. При взривяването се разхвърчаха различни детайли от капители, колони и режисьорът реши да ги вкара още веднъж в кадър, което е добра атестация за работата ми.

В: Десет години вече сте в Америка, лесно ли се живее там?

- Има някакъв ореол за живота в Америка, някаква представа, че там се правят лесно пари. Получих зелена карта на петата година, на шестата направих първия си филм и на седмата имах шанса да работя за компанията "Диджитал домейн" за такива филми като "Петият елемент", "Върхът Данте", "Годзила" и "Титаник". На десетата година от пребиваването ми в САЩ моя скулптура се появи на холивудски плакат за "Медиго" - филм за борбата между доброто и злото, който беше спрян за една седмица покрай трагичните събития в Америка на 11 септември преди две години. В момента е на екраните и е №1 в класациите. Докато се снимаше, никой не предполагаше колко актуален ще се окаже за съжаление. Но преди да почна да правя филми, работих като шофьор. Разнасях документи на заложни къщи за недвижими имоти. Няма срамна работа, ако работиш честно.

В: Липсват ли ви роднините и българските ви приятели отвъд океана?

- Семейството е много важно за мен. Когато отидох в Америка, загубих връзката с него и с приятелите ми... Когато се връщам в България, добро впечатление ми правят младите хора тук. Страхотно са интелигентни. И макар че не съм пример в това отношение, искам да им кажа да не заминават за чужбина, да работят за България. Америка е като мащеха - колкото дава, толкова и взема. Доброто й е, че има сто нива и като стигнеш едно, стремиш се към следващото.

В: Какво ви тревожи в българската действителност?

- Страхувам се да не се разпродаде на чужденци българската земя. Нека я дават под аренда за 20 - 30 години, да строят върху нея, но да си остане наша. Шестдесет процента от небостъргачите в Лос Анджелис са японски. Но земята си е американска. Надявам се, че младите специалисти, които сега са във властта, ще запазят българската земя и ще направят така, че да не пустее, а да се обработва.