Ангел Ангелов е доц. д-р в СУ "Св. Кл. Охридски", преподава съвременен български език, социолингвистика и езикознание. Автор и съавтор е в десетина научни труда, издал е поетична книга. Бил е гост-преподавател в Калифорнийския университет в Лос Анджелис със стипендия "Фулбрайт", специализирал е в Солун и в Хамбург. В артистичните среди е известен като Джендема , псевдоним, който идва от едноименната група,на която е лидер и основател (през 1986 г.). Автор е на химна "Свободата, брат" и култовата песен "Пляс, пляс педалите". Джендема е поетът с китара, който пя на първия митинг на опозицията на 18 ноември 1989 г. на площад "Св. Ал. Невски". В края на миналата година той беше избран за председател на Съюза намакедонските организации, а две години преди това - за председател на културно-благотворителната фондация "Братя Миладинови".

В: Как артистичен човек като вас намери общо със Съюза на македонските организации (СМО)?

- Моето присъствие там не е никак случайно и не е от вчера. Още като студентинтересът ми към фолклора и събирането на народни песни ме насочикъм Македонския дом в София. Това беше откритие, което имаше следа ощев моето детство, защото като невръстно дете моята баба ме е водила намакедонските вечеринки и аз бях свидетел на целия културен живот там ощепрез 60-те години. Наистина при мене има парадокс, защото, от една страна, ерокмузиката и заниманията с този тип игри, с артистичното начало, а, отдруга, е дейността ми в СМО. Но тези неща не си пречат. В крайна сметка една отнай-градивните емоции за един творец е носталгията към родното, видстрадание, което той е преживял.

Македонските бежанци са много изстрадало общество. Те са хората, коитодо голяма степен оформят градската култура на София и на България. Аз самиятсъм израсъл в такъв квартал, в "Коньовица".

Този фолклор съм го вплел в песните, които пее групата "Джендема". Това е жаргонният език на този квартал, който се е родил през 20-години на миналия век, но е жив и до днес. Заниманията със социолингвистика ме отведоха отново при тези квартали - проучил съм как сепроменя и развива езикът на хората там в три поколения.

В: Вашият род има ли македонски корени?

- Да, и то от различни краища на Македония. Баба ми е от Кукуш, а дядо ми еот Прилеп. Те са се намерили тук, в София, но са били все бежанци. Другият мидядо, който е бил член на ВМРО и е лежал в Солунския затвор като четник, пъке от Егейска Македония - Крушово, Демихисарско. Родовият корен наистина еедна от причините да бъда в СМО и да търся правата на тези хора.

В: Каква дейност развива СМО?

- СМО е пряк наследник на македонските благотворителни братства. Тяхнотоначало е поставено още преди Балканската и Междусъюзническата война. След Първата световна война големите бежански вълни от всички орязани от България предели създават огромна маса безимотно население, което се втича не само в София, но и в останалите по-големи градове в страната. Тези бежанци са носители на особен манталитет и култура, който има особено здрав български характер, тъй като застрашените от асимилация хора, като тези от Македония, са се чувствали повече българи от останалите. Въпреки че над тях е висяла заплахата да бъде сменена националността им, те са запазили непроменено отношение към цяла поредица от ценности, които са много важни за българската духовност. Като се започне от спомена за Климент Охридски - нашия пръв учител, и се премине през повечето възрожденски просветители, чието потекло до голяма степен може да се свърже с Македония.

Не само революционери, но и поети и писатели са оставяли диря, като са превръщали Македония в център на творчеството си - Пейо Яворов, Симеон Радев, Христо Силянов, Александър Балабанов, Кръстю Сарафов. Много, много мъка има в тази бежанска драма. Ние видяхме какво станас бежанците от Босна и Косово. Същото е било и тук 80 години по-рано.Затова прогонените от родните си места българи от Македония са носители натази силна духовност, отличаваща се със здравото им вкопчване в българското патриотично начало. Бих казал дори, че Македония е душата на българската душа. Историята показва, че не случайно македонските организации бяха ударени на няколко пъти много сериозно - веднъж при преврата през 1934 г.,после комунистите ги разгромиха и превзеха, защото наричайки себе си интернационалисти, те действаха под влиянието на антибългарската политика на Сталинска Русия и на Титова Югославия.

В: Как СМО се вписва в настоящето?

- Моята задача е да потърся моста между поколенията в македонските организации. Братствата твърде много застаряха. Отродяването, което беше възпитавано у нас по времето на социализма, нихилистичното отношение, липсата на какъвто и да било интерес към родовото начало и към истинската история, а и нейното преиначаване,забулването на някои теми - всичко това отроди поколението преди мене и поколението, към което принадлежа.

Всичко беше представяно като история на БКП и други такива глупости, по които държахме изпити в университета! Сега това звучи смешно, но на нас тия лъжи ни ги набиваха в съзнанието години наред. След това, през 90-те години, политическото боричкане измести центъра на националната патриотична тема.

В: Има ли опасност да ви обвинят, че се заигравате с един деликатен въпрос?

- Ние не се занимаваме с политика, в смисъла на партийност. Вършим главно културно-просветна дейност, това което развиваха и македонските братства, на които сме наследници. Сред нас има най-разнородни по партийните си пристрастия хора, но всеки си оставя, както се казва, "мръсните галоши" отвън, пред вратата, и влиза вътре главно с мисълта за Македония и за българите от Македония. Искаме по чисто духовен начин да възродим каквото е останало от тези македонски благотворителни братства. За някои може би до голяма степен националното и патриотичното да са овехтели идеи, но това е изключително актуален въпрос с оглед и на европейската интеграция.Става дума за нашия характер и физиономия, които не трябва да бъдат загубени. Ще се опитам да го обясня с метафора.

През последните 130 години българите винаги са били хора с чувство за загубено духовно и географско пространство. Това е все едно да живееш в къща с пет стаи, но две от тях са винаги заключени.

И никога не можеш да влезеш там. Това е историята на България - Вардарска и Егейска Македония са заключена врата още от времето на Берлинския договор, а после и с границите, които прокарва Междусъюзническата война. Западните покрайнини, Тракия, а също и на север бесарабските и таврическите българи, в Украйна, в Молдова, в Румъния - всичко това е друга заключена врата. Българското духовно и езиково пространство е твърде по-голямо, отколкото е сега. С влизането на България в ЕС ще се вдигат граници.

Предоставя се изключителен шанс за обединяване на това пространство по естествен път - а от това следва и съвсем нова перспектива за населението, което е избягало от родните си места.

Македонските дружества не искат да превземат тези територии, както някои "байрактари" и "патриоти" използват националната идея. Тези лъжевойводи говорят така, единствено за да оправят вътрешнополитическата си кариера. Това "вземане на земите" е част от тяхната демагогия. Потомците на македонските бежанци просто ще си отидат вкъщи, и то главно за да се видят с братята, сестрите и братовчедите си там. Защото ще говорят с тях на български език.

В: Пресичат ли се пътищата ви с ВМРО?

- Така нареченото ВМРО е един паразит, който се настани върху нашите идеи инашата символика. Аз не правя никаква връзка между организацията, която създадоха Гоце Делчев и Даме Груев, със сегашната непрекъснато мимикрираща ВМРО. Естествено, те се бият в гърдите, че са потомци на тези легендарни личности в българската история. Едно е обаче да се провъзгласиш за потомък и съвсем друго е наистина да си и да носиш духа на тази организация.

Моралът, който са изповядвали четниците на ВМРО, няма нищо общо с морала на сегашните "воеводи". Погледнете с какво се занимават и ще видите, че всичко е изключително в областта на бизнеса и на партийния кариеризъм. Това, което прави лидерът им Красимир Каракачанов, дълбоко ме възмущава. Разочарованията, които той донесе на цялата тази общност, днес са огромни.

Допреди няколко години въпросното ВМРО беше сдружение с нестопанска цел, а сега е политическа партия и върши политическа дейност... с пари от наеми. Не може да не се запитаме от чии имоти идват тези наеми? Наскоро Каракачанов оглави фондация "ВМРО", на която бяха прехвърлени голямо количество имоти, намиращи се в центъра на София, а така също и из цяла Пиринска Македония. БКП иззе тези имоти от македонските братства през 1951 г. и ги прехвърли на Отечествения фронт. След промените бяха правени многобройни опити това истинско народно имущество да бъде върнато на истинските му собственици.

Това не само че не стана, а сега пък се оказва в ръцете на фондация, подхранваща едноименна партия.

Наскоро в пресата беше публикувана информация, че Красимир Каракачанов имаучастие в 11 търговски дружества, а това показва истинското му лице. Хората саотблъснати от подобно поведение.

Затова нашите македонски дружества ипросветните ни цели нямат нищо общо с бизнеса, който се прикрива зад името на една свята организация. Нека обаче читателите не си мислят, че нашият съюз има за задача единствено разчистване на сметки с партии и полупартии като тази на Каракачанов. Надявам се да стана ясно, че нашите проекти за верен прочит на историята и за обновени балкански перспективи имат много по-широки измерения.