Димитър Гочев: Мораториум върху разпореждането с върнатите имоти на Симеон Сакскобургготски би бил противоконституционен
Димитър Гочев беше член на Конституционния съд от 1994 до 2003 г. и съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург от 1992 до 1998 г.
В: Как гледате на проектозакон за мораториум върху разпоредителните сделки с възстановените имоти на Симеон Сакскобургготски?
- Такъв закон би бил противоконституционен, защото ограничава правото на собственост, което има три основни белега: право на ползване, на стопанисване и на разпореждане. Всеки добросъвестен юрист ще ви каже същото. Дарението на парка "Врана" на Столичната община, което Симеон Сакскобургготски направи, е разпореждане със собственост. То не може да се отнема, ако говорим, разбира се, за правовия свят.
В: А какъв съвет бихте дали, ако политиците ви попитат трябва ли парламентът да създаде анкетна комисия за царските имоти?
- В съвременната държава функциите на държавните институции са конституционно и законово регламентирани. Не бива да се създава такава комисия, защото това би означавало парламентът да се занимава с въпроси, които са предмет на правен спор.
В: Как си обяснявате, че спорът започна сега?
- Озадачен съм защо близо шест години след решението на Конституционния съд (КС) се поставя въпросът дали то действа пряко, или трябва да се приема закон. И правителството, и парламентът, които бяха конституирани като страни по делото през 1998 г., освен че излязоха с ясни становища, че законът за конфискацията на имотите на царете Фердинанд и Борис ІІІ и техните наследници трябва да бъде отменен като противоконституционен, приеха и решението на КС като пряко действащо. Извън това, ако е имало нужда да се доуреждат или преуреждат нещата по законодателен ред, имаше си парламент. Той не предприе нищо.
В: А как тълкувате като юрист жалбата на политици и наследници на дядо Хаджи Боне Петров срещу заповедта на столичния кмет за реституирането на имението "Врана"?
- От публичното говорене разбирам, че е обжалвана като нищожна заповедта на кмета за отписване на имота от общинските имотни регистри. Това поставя два важни въпроса, на които съдът ще отговори. Първият е дали заповедта е административен акт, който може да бъде обжалван. И вторият въпрос е доколко жалбоподателите могат да бъдат активно легитимирани като заинтересувана страна, която може да обжалва по този ред. Едва след това идва въпросът по същество - дали заповедта наистина е нищожна. Аз няма да изразя своето мнение - като дългогодишен съдия съм придобил навика да не се произнасям по чужди дела.
В: Могат ли наследниците да се легитимират като заинтересувана страна в спор със Столичната община и със Симеон Сакскобургготски, след като през 1896 г. БНБ слага ръка върху ипотекирания имот и тя го продава на търг?
- Както чувам, наследниците са завели и иск за собственост пред съда. Това е класическият ревандикационен иск по схемата "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик". Тоест наследниците на Хаджи Боне Петров могат да твърдят, както и всеки гражданин може да заяви аналогична претенция срещу някого, че не цар Фердинанд е бил собственик на този имот, а техният праводател, и респективно сега те са собственици. Този е механизмът съдът да бъде задължен да разгледа жалбата.
В: Кое беше главното основание на КС за отмяната на закона за конфискацията на имуществото на царете и техните наследници?
- Първият аргумент за решението, единодушно взето от 12-те съдии, беше, че законът противоречи на чл.17 от конституцията, който гласи, че частната собственост е неприкосновена. Много интересен е другият ни аргумент, особено в контекста на сегашната дискусия, която доста шумно поставя акцент върху моралната страна и равенството на гражданите: КС прие, че конфискационният закон, който предхожда поредицата отчуждителни закони, нарушава принципа за забрана на дискриминацията на основание на произход. Законът конфискува, забележете, защото имотите принадлежат на царете - толкоз. Това е недопустим подход. Този мотив на нашето решение беше оценен на международно експертно ниво изключително високо. Именно този аргумент на нашия КС - че законът може да бъде нарушение на забраната за дискриминация на основание на произход, беше възприет от Европейския съд за правата на човека, когато решаваше делото на бившия гръцки крал Константин. Европейският съд осъди гръцката държава за отнемане на имоти без обезщетение. И Гърция се съобрази с решението. За съда царят е също човек, който има права.
В: Но опонентите на възстановяването на собствеността все пак твърдят, че решението на КС не е достатъчно основание, а е необходимо парламентът да приеме специален закон?
- Спорът се дължи на спецификата на конфискационния закон, той не е като другите закони - съвкупност от норми и правила за поведение. С отмяната на този закон отпадат и правните последици и се възстановява предишното положение. КС към оня момент беше вече възприел това виждане по едно дело във връзка със Закона за земеделските земи: че когато бъде отменена като противоконституционна една норма, с която е изменена друга предхождаща правна норма, се възстановява действието на предхождащата. По повод на тогава възникналите спорове проф. Живко Сталев написа изчерпателна студия, озаглавена "Правно действие на решението на Конституционния съд". Интересна статия има и проф. Васил Мръчков, от нея е видно, че не всяко решение на КС налага да се преуреждат със закон правните последици. В конкретния случай законът за конфискацията престава да действа - по същия начин, ако Народното събрание го беше отменило. Такова е мнението и на проф. Сталев в споменатата студия.
След това вече лицето, чието имущество е освободено от действието на конфискационния закон, се обръща към съответните държавни или общински органи със заявлението, че тази собственост е негова, и тя се отписва от регистрите. Самото отписване обаче не е правопораждащ акт. Правопораждащият акт е представянето на доказателствата за собственост. А ако след това се появи друго лице, което казва "не, този имот принадлежи на мен", спорът отива в съда. Така е в целия правов свят, затова е уязвима тезата, че парламентът трябва да реши. Какво да реши парламентът? Как да го реши?
В: Възраженията срещу възстановяването на царските имоти вече се канализират около един довод - че повечето актове за собственост са на името на интендантството, а не на Фердинанд или Борис ІІІ. Историците или юристите трябва да изяснят спора?
- Интендантството на царя е домакинството, което се грижи за завареното и ползвано имущество, сред което е имало и държавни имоти. Дворецът в центъра на София е държавен, както и Евксиноград - макар и стопанисвани от интендантството и ползвани от царете, към тях не могат и не се предявяват претенции от никого. Но интендантството е можело и да придобива имоти за сметка на цивилната листа на царя, когато му е възложил това. Както интендантството купува с парите от цивилната листа ежедневната храна за царя и семейството му, така може да купи и имот, но не може да го купи за себе си. Не случайно точното му наименование е "Интендантство на цивилната листа на Негово величество царя". А цивилната листа е заплатата на държавния глава, която всяка година се гласува от Народното събрание. Интендантът е служител на царя, който управлява имуществото и заплатата му, но не е юридическо лице, което придобива собственост за себе си.
В: Щом като цивилната листа е заплатата на царя, можем ли да кажем, че имотите са придобивани с лични средства - нека оставим настрана спора дали са придобивани за интендантството или за царя?
Цивилната листа не е била малка, но да не забравяме, че цар Фердинанд е бил доста богат човек. В Будапеща, в Австрия и в Германия показваха на туристите негови имоти. Да не говорим за майка му, княгиня Клементина, дъщеря на последния френски крал Бурбон, която донася в България големи суми в златни наполеони. Царица Йоанна, съпругата на цар Борис ІІІ, е дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил ІІІ. Тя идва в България със значителна зестра, която отдава за развитие на работническото здравеопазване и построява болница. С дарените за сватбата й средства са построени санаториуми, развива се организираната благотворителност. Доста неща у нас са свързани с парите на тези хора. Купувани са земи, създавани са паркове с уникални растения и земеделски стопанства, построени са дворци, които България може и днес да покаже с гордост. Това не са импозантните палати на Петербург и Виена, но точно тяхната скромност, съобразена с мащабите на страната, и тяхната специфична архитектура ги правят още по-ценни. Българските царе не са си прахосвали парите за прищевки, оставили са след себе си впечатляващи материални ценности, а ние сега се разправяме как държавата да ги вземе обратно. Ако държавата беше добър стопанин, нямаше да остави част от имуществото да бъде разграбено, вилата на Ситняково да се разруши, а хижите в Рила да изгорят (хижите "Овнарско" и "Среден нос" - бел.ред.).
В: В Държавния архив видях много крепостни актове за покупко-продажба на земя, с която цар Фердинанд е разширявал имението "Врана". Тези актове доказателства ли са за собственост?
Да, те са валидни доказателствени средства независимо от въведената междувременно нотариална форма за собствеността. За моята къща аз имам крепостен акт от 1910 г.
В: А как стои въпросът с частните договори?
- Разликата е, че с частен договор не може да се заведе иск за собственост, ако се породи спор. С усъвършенстване на законодателството в българската държава се е пристъпило към придобиване на нотариални актове чрез тъй наречената обстоятелствена проверка за установяване на давностното владение над имота, който е бил придобит с частния договор.
В: Можете ли да обобщите вашето виждане за възстановяването на имотите на Симеон Сакскобургготски?
- Убеден съм, че собствеността се възстановява въз основа на отменителното действие на решението на Конституционния съд от 1998 г. Фактическото връщане на имотите е въпрос именно на зачитане на конституционното решение и на представените документи за собственост пред държавните и общинските органи.