Д- р Маргарита Карамихова представи на 5 март изследването си "Американски мечти - пътеводител след първата генерация имигранти". Събитието беше в зала "Десислава" на хотел "България", организирано от Центъра за култура и дебат "Червената къща". Според авторката никой в САЩ и България не може да каже точно колко са българските имигранти. Маргарита Карамихова е етнолог. Работи в Института по етнография към БАН. Правила е изследвания за брака и семейството, миграцията по време на пазарната икономика.

В: Откъде дойде интересът ви към изследването на новата вълна имигранти в САЩ?

- През зимата на 2000 г. отидох на гости на мой приятел в Сейнт Питсбърг, Флорида, просто за да си почина и да съм на топло. Още на втория ден след пристигането си бях впечатлена от нуждата на българите там да говорят, а аз съм много добър слушател. Спомням си, че беше Антоновден и отидох на гости. Поднесох на домакина бутилка ракия. Съпругата му се радваше и плачеше едновременно. Зачудих се какво се случва. Оказа се, че ракията е произведена в Плевен, родното й място. Беше трогната, че е получила подарък точно оттам, и започна да разказва, разказва и така започна моето изследване.

В: Хората, с които сте разговаряли, вече интегрирани ли са в американското общество?

- Работих с хора, които за напуснали България след 1989 г. Периодът от 10 години не е достатъчен за пълна интеграция на личността. В етнологията има правило на трите генерации, което гласи, че за сливането в една нация може да се говори едва след третото поколение. Това, което е много важно, е че хората, които бяха предмет на изследването ми, са заминали за САЩ със зелена карта и са там със семействата си. Първата вълна към Америка в началото на ХХ век е била гурбетчийска и предимно мъжка. Същото може да се каже и политическата емиграция след 1944 г.

В: Каква е разликата между "старата" и "новата" имиграция?

- Характерът е различен. Едно е, когато заминаваш и знаеш, че може би никога няма да се върнеш в родината. Съвсем различно е, когато пътуваш с благословията на правителството на Америка и България. В този случай сам решаваш дали всяка година ще се връщаш. Срещнах се мъже, които ми се оплакваха, че жените им харчат пари основно да се връщат в България. Новите преселници живеят в епохата на интернет и те участват онлайн в живота на родината си. Следят новините у нас в реално време, но не се интересуват от политическите събития. Вълнуват се как се развива икономиката. Ежедневната връзка с държавата е един от проблемите за интегрирането им на новото място. Те насищат емоционалните и информационните си потребности чрез общуването с нас.

В: Какви са браковете на новата вълна български имигранти. Помежду си ли се женят или предпочитат американски партньори?

- Изненада за мен беше, че най-новата ни имиграция показва тенденция да се жени вътре в себе си. Запознанствата стават дори по интернет. Смесените бракове, които съм регистрирала, са предимно със славяни. Обяснявам си това с близките езици и навиците придобити по време на тоталитарните държави. Женят се и за американци, но тези бракове се оказват нетрайни. Звучи шокиращо, но нашенците казват, че не са могли да се приспособят към навиците на американците. Истината е, че повечето от браковете сред изследваната група от този тип са за документи за уреждане на статута. Те струват и доста пари, защото това е наказуемо от закона в САЩ.

В: Политическите имигранти общуват ли с новите?

- Регистрирах голямо напрежение в общуването на двете групи. Старите мърморят, че младите не знаят да работят и непрекъснато разказват колко героично са напуснали България. Според тях новите имигранти не са патриоти. Непрекъснато говорят, че у нас има демокрация, защо им е трябвало да напускат родината и прочие. Младите пък казват, че предшествениците им не са образовани, за какво да си общуваме с тях, "дори не знаят откъде да включат компютъра, а се правят на велики", сподели с мен един младеж. Като се събираме по празненства, те само си показват новите зъби, новите млади жени и новите къщи и коли, е мнението на мнозинството.

В: В общуването ви с новите успяхте ли да разберете защо са напуснали България.? Ще се върнат ли след години?

- Всички казват, че лошите икономически реалности у нас са ги накарали да тръгнат за Америка. Невъзможността да работят и учат това, което искат, невъзможността да се развиват като личности. Тези, които са заминали на възраст около 35-40 години, си дават сметка, че лошото владеене на английски език не им дава възможност да се реализират по американските стандарти и с малката пенсия, която ще получат, няма да имат добра старост в САЩ, а в България засега онази пенсия изглежда прекрасна и те мислят за връщане.

По-младите са категорични, че техният път до края на живота им е в Америка засега. Те намират ужасно озлобени хората в България. Категорични са, че не се работи достатъчно. Един от моите събеседници ми каза: "Разликата е дали със самолет, с кола или с метро ще отидеш на работа, но от най-бедните до най-богатите в Америка работят както трябва." Българите в САЩ, които работят, смятат, че е мит, че сме работлива нация. Категорични са, че отвъд океана се живее по-спокойно и можеш да постигнеш желанията си. Повечето не се тревожат как ще си платят сметките и от тях зависи как ще инвестират парите си. Това им дава самочувствие.

Удоволствието да са спокойни за утрешния ден е много важно. Искам да подчертая, че в САЩ има много сериозен български елит, който аз не съм изследвала. За мен интересни бяха българите, които ще бъдат в средната класа на Америка или вече са в нея.

В: Колко са българите в САЩ?

- Това беше най-трудният въпрос в изследването. Нито в България, нито в САЩ има точни данни. Склонна съм да приема едни цифри, които показват, че българите в Америка са около милион. Навсякъде, където съм била, общностите се изброяват с хиляди. За нас този брой изглежда огромен, но за мащабите на Америка е много малък, не сме проблем за държавата.

Изводът от изследването ви?

- Най-важното за мен, че при тези условия на постсоциалистическа имиграция в информационното общество българите остават свързани с родината си . На този етап не можем да говорим за български американци, както има африкански, полски, ирландски американци. Можем да говорим за българи, имигранти в Америка. Те остават българи с онлайн връзката с нас и не са загубени за страната ни хора.